Учени от Нюйоркския университет откриха първото морфологично свидетелство, че древни представители на Хомо сапиенс са се кръстосвали с други видове примати, съобщи Физ.орг.
Специалистите фокусирали вниманието си върху долен кътник с три корена, открит сред тленните останки на архаичен човек, който живял преди 160 хиляди години в Китай. Става въпрос за рядък анатомичен признак, който обикновено се среща у представители на съвременни азиатски популации хора. По-рано се смяташе, че той се е появил, след като прародители на съвременния човек напуснали Африка. Откриването му във вкаменелости обаче навежда на мисълта, че е възникнал далеч по-рано - у денисовците, които живеели в Евразия още преди появата на Хомо сапиенс, предаде БТА.
За денисовците - изчезнал вид или подвид древни хора, се знае въз основа на вкаменелости, които бяха открити в Денисовата пещера в Алтай. Наскоро бе установено, че денисовци и неандерталци вероятно са се кръстосвали помежду си и са имали общо потомство.
Известно е, че прародители на съвременния човек напуснали Африка преди по-малко от 100 хиляди години и се заселили в Евразия. Понякога те се кръстосвали с други видове от рода Хомо - неандерталци и денисовци. Това довело до интрогресия на неандерталоподобна и денисоподобна ДНК в генома на Хомо сапиенс.
Коментари (0)
Вашият коментар