Международен ден в чест на Нелсън Мандела: Свободният затворник (Видео)

Международният ден на Нелсън Мандела се празнува за 10-та година. И днес хиляди южноафриканци ще прекарат 67 минути в памет на рождения ден на бившия президент Нелсън Мандела.

Мандела щеше да навърши 101 на 18 юли.

Н?лсън Холѝлала Манд?ла (18 юли 1918 – 5 декември 2013 г.) (на ксоса: Nelson Rolihlahla Mandela; на английски: Nelson Rolihlahla Mandela) е южноафрикански политик от народността кхоса, президент на Южноафриканската република от 1994 до 1999 година, първият избран с всеобщо гласуване. 

Преди това Мандела е сред изявените противници на апартейда и ръководител на Умконто ве сизве, въоръжената организация на Африканския национален конгрес. През 1962 г. е осъден на доживотен затвор за саботаж и други престъпления. Прекарва в затвора 27 години, по-голямата част от които на остров Робен. След освобождаването си през 1990 г. Нелсън Мандела води преговорите с правителството, довели до установяването на многорасова демокрация в страната през 1994 г. Като президент Мандела поставя акцент върху помирението на нацията и води политика на борба с бедността и неравенството в страната.

Мандела е носител на повече от 250 награди, включително на Нобелова награда за мир (1993) и на българския орден „Стара планина“ (2008). Автор е на книгите „Няма лек път към свободата“ (1965), „Готов съм да умра“ (1979) и други. Мандела почива на 5 декември 2013 г. на 95-годишна възраст в болница в Йоханесбург от белодробна инфекция. Погребан е с държавни почести и паметта му е почетена от всички световни лидери.

Решението днешната дата да се превърне в международно честване на рождения му ден е взето за първи път през 2009 г. от бившия президент Джейкъб Зума. Идеята на концепцията е да се привлече обществеността в благотворителни дейности. 

Междувременно Фондация "Нелсън Мандела" ще подкрепи четири местни благотворителни организации, които се занимават с даване на подслон, ранно детско развитие, активно гражданство, както и раздаване на храна в бедните части на континента. 

"След като научих всичко за живота и времето на Мандела, мога да кажа без срам, но с цялото си уважение, че не мога да ходя дори и на една миля в неговите обувки. Повечето хора, които очернят живота му днес, не го познават наистина и за съжаление дори нямат и малко от достойнството и храбростта, които този човек е имал", пише журналистката Уандо Хасо за Dailymaverick. 

През 1961 г. Мандела става лидер на създаденото с негова помощ въоръжено крило на АНК, Умкхонто Свизве, като координира различни саботажи срещу военни и правителствени цели и прави планове за евентуална партизанска война. Той описва решението за водене на въоръжени действия срещу апартейда, като последна възможност след дълги години на безплодни мирни протести и репресии от страна на правителството. След време Мандела признава, че в желанието си да се бори срещу апартейда АНК често нарушава човешките права и критикува свои съпартийци, които отричат този факт.

1962 г. - Нелсън Мандела се завръща отново в съда. В този момент от живота си той е 44-годишен женен мъж с деца и съпруга. Мандела също е адвокат, който изглежда винаги е бил на милостта на самия инструмент на своята професия - законът. Адвокат, който хем вярва, хем се съмнява в правото. Адвокат, който разбираше мъката на търсенето на справедливост в една враждебна среда. След като успешно се укрива от властите в продължение на 17 месеца, на 5 август 1962 Мандела е арестуван и три дни по-късно обвинен в това, че е водил работническа стачка през 1961 г. и, че е напуснал страната незаконно. На 25 октомври 1962 г. е признат за виновен по тези обвинения и осъден на 5 години затвор. 

След задържането на множество видни членове на АНК на 11 юли 1963, срещу Манедела и другите лидери, задържани при операцията, са повдигнати обвинения за участие и подготвяне на въоръжени действия срещу държавата (най-вече четири обвинения за саботаж, по който Мандела се признава за виновен) и за заговор, който трябва да предизвика окупацията на Южна Африка от други страни (обвинение, по което Мандела не се признава за виновен). Делото приключва на 12 юли 1964 г., като всички обвиняеми освен Ръсти Бернщейн са признати за виновни и осъдени на доживотен затвор. 

Мандела излежава 18 от общо 27-те, прекарани зад решетките, в затвор на остров Робен, където той и други негови съмишленици са принудени да работят във варовикова кариера.

"Аз се борих срещу бялото господство, борих се и срещу черното господство. Подхранвах идеала за демократично и свободно общество, в което всички хора живеят заедно в хармония и с равни възможности. Това е идеал, за който се надявам да живея и да постигна. Но ако има нужда, това е идеал, за който съм готов и да умра", казва Мандела в речта си на 20 апрл 1964 г. 

Майката на Мандела умира през 1968 г. и най-големият му син, Темби - през 1969 г. Не му е било позволено да присъства на погребенията им. На 12 август 1988 г. той е откаран в болница, където му е поставена диагноза туберкулоза. След повече от три месеца в две болници той е преместен на 7 декември 1988 г. в къща, в затвора Виктор Верстер, близо до Паарл, където прекарва последните си 14 месеца затвор.

Мандела печели своята свобода в неделята на 11 февруари 1990 г., девет дни след отвличането на АНК и ПКК и почти четири месеца след освобождаването на останалите му другари.

През 1993 г. печели Нобелова награда за мир, а пред 1994 г. гласува за първи път в живота си. 

На 10 май 1994 г. той става първият демократично избран президент на Южна Африка. На 80-годишния си рожден ден през 1998 г. той се жени за неговата трета съпруга. 

Нелсън Мандела никога не се колебал в своята преданост към демокрацията, равенството и ученето. Въпреки ужасяващите провокации, той никога не отговаряше на расизма с расизъм. Неговият живот е вдъхновение за всички, които са подтиснати и лишени; и на всички, които се противопоставят на потисничеството и лишенията, пишат от официалния сайт на фондацията му. 

Умира в дома си в Йоханесбург на 5 декември 2013 г.