“Ангелски езици” - един от големите емигрантски романи

Димитър Динев прави трагикомичен портрет на България и Европа през ХХ в.

Името на австрийския писател от български произход Димитър Динев е споменавано редом с това на Илия Троянов, Капка Касабова и Мирослав Пенков. Неговият първи роман “Ангелски езици” (предлага го ИК “Сиела”) се превръща в истински феномен и невероятно точен и трагикомичен портрет на България и Европа през ХХ век.

Искрен и Светльо - двама българи, родени през 1967 г., избягали от родината, за да търсят щастието си навън - се срещат случайно на Виенското централно гробище. Не подозират, че съдбите им са преплетени още от раждането им. Всеки от тях е в задънена улица, останал без надежда, изгубен в своята емигрантска съдба. Последният им шанс е Миро. Миро, който има криле и който лежи на една от най-престижните алеи на гробището. Приживе за Миро не се е знаело много (освен че е роден в Югославия), но след смъртта му сред емигрантите във Виена той е смятан за ангел хранител; спасител, който ти помага да намериш решение на всеки проблем.

Но дали този път Миро ще проговори?

В чудния свят на Димитър Динев реални исторически събития и художествена измислица се преплитат в драматичен, смешно-тъжен и магичен разказ за съдбата на четири поколения българи, напуснали родината, за силата на личния избор, корените, границите и за самотата, която е неделима част от живота в “чужбината”.

Колоритни и противоречиви, героите на Динев оживяват на страниците на романа и правят читателя част от премеждия и перипетии - заплетено кълбо от езици и религии, от ангелски, но едновременно с това и адски мъки.

Димитър Динев е роден през 1968 г. в Пловдив. Учи немски в езиковата гимназия в Пазарджик. През 1990 г. емигрира във Виена. Там завършва философия и руска филология. Пише белетристични и драматургични произведения на немски.

“Димитър Динев представя грандиозна, трагикомична панорама на европейската история на XX век… една голяма литературна сензация!”, пише Die Presse.

Теодора Димова представя “Поразените” в София на 18 септември

След премиерата по време на тазгодишното издание на “Аполония"", писателката Теодора Димова представя официално романа си “Поразените” (ИК “Сиела”) и в София!

В края на август видната българска писателка Теодора Димова представи току-що излезлия си роман “Поразените” пред гостите на 35-ото издание на празници на изкуствата “Аполония” в Созопол. Сега е време книгата да бъде представена и пред софийската публика, която очаква столичната ѝ премиера от деня на нейното излизане.

Събитието ще се състои на 18 септември (сряда) от 19 часа в галерия “Академия” при НХА (ул. “Шипка” 1), а книгата ще представят проф. д-р Веселин Методиев, проф. Михаил Неделчев и самата Теодора Димова.

“Поразените” ни препраща към мракобесния период в българската история непосредствено след 9.IX.1944 г., когато след легендарния преврат тоталитарният режим се установява в България.

Романът проследява историите на трима убити от новата власт мъже - писател, свещеник и предприемач - и техните жени и деца, които преминават през ужаса на деветосептемврийския преврат. Жени, които са принудени да вървят в леденото февруарско утро към мястото на убийството на своите съпрузи, докато снегът се сипе тихо над главите им. Жените не говорят. Напомнят на черни мироносици, но не за да възвестят радостната вест, а за да видят ямата, където със сгурия са засипани телата на обичните им. Снегът не се задържа върху този черен кръг. Стопява се. Всичко наоколо е бяло, а този кръг остава черен…

Картината на корицата на “Поразените” е детайл от декора на Марк Шагал за балета “Алеко” по музика на Пьотър Илич Чайковски. За литературната му основа е послужила поемата на Пушкин “Цигани”. Художественото оформление е на Дамян Дамянов.

“Антихрист” е ново издание на един от най-добрите романи от Емилиян Станев (ИК “Сиела”). Един от шедьоврите на българската литература на XX век възкресява средновековното минало на България, задавайки философски въпроси, актуални и до днес. По време на управлението на Иван Александър и неговите наследници Иван Страцимир и Иван Шишман, тъкмо преди края на Втората българската държава в центъра на събитията се оказва монахът Еньо, разкъсван между дявола и бога, защото “човекът обича дявола не по-малко от бога и не може да живее без него, защото всяко божество сломява гордостта му...” Богохулник и еретик, Еньо е събирателен образ на всеки търсещ човек, на ренесансовия човек, изпреварил времето си.

Ето и класацията на ИК "Сиела":