Училище е равно на мъчилище. Да, ама не! Точно обратното, то е мястото, на което срещаш приятели, научаваш интересни неща, а понякога вършиш и пакости. Ако още не вярвате, че първият учебен ден е един от най-прекрасните моменти, прочетете какво си спомнят от него и от 12-те години в училище 8 известни българи.
Алек Алексиев
с гипсирана ръка
на първия учебен ден
Два дни преди за първи път да прекрачи училищния праг, актьорът Алек Алексиев прекарал в игри навън. “Прибирайки се вкъщи, влизам в асансьора и натискам копчето за 8-ия етаж, където живеехме”, спомня си той. Имал навика всеки път, когато вратите се отворят между етажите, да слага пръст в отворения прозорец между тях.
На петия етаж пръстът му се заклещил. Асансьорът потеглил, а актьорът ударил главата си в тавана и си счупил ръка. “Висеше като конец”, обяснява той. Имало много кръв и въпреки голямата болка, която изпитвал, решил да потърси мивка, за да се измие, преди да се прибере. 
“Отидох до нашите, то си беше доста шокираща гледка. След това ме заведоха до “Пирогов” - цялата ръка счупена, зашит пръст, игли и операция. Всъщност спах в болницата една вечер и отидох на най-първия си учебен ден със счупена дясна ръка”, обяснява Алексиев. Затова няколко месеци правил опити да пише с лявата ръка. “Така и не се получи. После прописах с дясната ръка, но пиша еднакво грозно и с двете”, шегува се той.
С влизането в първи клас Астор спасява
арменското училище в Шумен 
Астор става първокласник, преди да е навършил 6 години, за да спаси арменското училище в Шумен. “Щяха да го затворят, понеже нямаше достатъчно бройки. Баща ми беше председател на читалище “Ереван” и му казали: “Другарю Шаварш, трябва да закрием арменското училище, защото няма деца”, казва Астор. Школото било от 1-и до 4-и клас, а във всяка паралелка трябвало да има поне по 10 деца.
“Колко са сега?”, попитал бащата на илюзиониста. 39, отвърнали му. “Пишете сина ми първи клас”, без колабание казал Шаварш. “Така навлязох в нещата много по-бързо, отколкото се очакваше”, спомня си илюзионистът.
Ненчо Илчев рисувал карикатури 
на Георги Парцалев в тетрадките си
Още от малък Ненчо Илчев усещал, че ще се занимава с фокуси и театър.
Първият учебен ден на Ненчо Илчев бил в школото в Момчиловци. Все още помни учителката, която го е посрещнала - другарката Мирчева от предучилищната. “До 4-и клас имаше спални помещения в училището и учениците задължително трябваше да спим от 14,00 ч до 16,00 ч. Това ни беше супернеприятно - че трябваше да си почиваме, докато другите играят на двора”, смее се Илчев.
На него хич не му вървяло училището. “Нямах любим предмет и ми беше мъчно за това. Всеки от приятелите ми си имаше такъв - я история, я български език, дори физическо. Всички го обичаха. Аз съм един от малкото хора, които не го правеха. Даже май ми беше най-омразният предмет. Моите стремежи винаги са били насочени към театъра и към фокусите. Те ми бяха в съзнанието, затова и никога не внимавах в час”, спомня си Илчев.
Когато бил в 3-и или 4-и клас, започнал своя традиция. След 15 септември на всяка тетрадка на последния лист си правел нещо като войнишко календарче с датите до 15 юли. Задрасквал ги ден след ден, за да знае още колко му остава до края на учебната година.
“На първата страница винаги рисувах нещо. Театърът и комедията ме вълнуваха - нещата, които гледах тогава по БНТ. Харесвах много Георги Парцалев. Помня, че видях на един афиш как беше нарисувана главата му като карикатура. На първата страница или на корицата на всяка тетрадка драсках тази карикатура на Парцалев”, казва илюзионистът. Спомените му от училище са свързани повече с творчество и организация на театрални събития и празници.
“Въобще не ми вървеше училището, а много исках да съм сред отличниците. По наше време се избираше дружинен съвет - пионерчета, оттам отряден председател, шеф по това, по онова и т.н. Мен никога не ме избираха, това много ме тровеше, защото исках и аз да участвам в управата на училището, а никой не гласуваше за мен за каквото и да било”, спомня си Илчев.
Когато бил в 3-и клас, учителката му - другарката Милушева, събрала родителите на учениците. Обяснила какви са проблемите в класа. Казала, че на шкафовете в класната стая е подредила отворени тетрадките на най-добрите, които имат най-малко грешки, коригирани с червена химикалка от диктовката. “Майка ми разказва: “Родителите минаваме да ги видим. Всички тетрадки идеално подредени, сини, без нито една червена точка. Изведнъж по средата на тези отлични тетрадки виждам една изцяло червена от грешки - твоята”.
Тя се прибрала вкъщи и попитала малкия Ненчо: “Как може такова нещо?”. “Аз се разплаках, защото много исках и моя тетрадка да бъде сред тази на отличниците”, казва Илчев. Затова издебнал учителката в междучасието и сложил своята там. “Майка ми ми се скара и ме накара другия ден да отида да я върна на мястото ѝ”, разказва илюзионистът.
Етиен Леви припаднал, за да няма
слаб 2 по биология 
Етиен Леви бил и все още е близък със съучениците си от музикалното училище, затова като дете чакал с нетърпение 15 септември. В школото той и няколко негови приятели винаги били посрещани като герои - всички ги познавали и обичали.
“Отделяхме повече време за свирене, отколкото за учене”, спомня си талантливият музикант. Така се случило, че той и двама съученици имали по 2 двойки по биология. Тогава учителката им г-жа Снежка Парова казала пред целия клас: “Остава малко до завършване на учебната година. Тука вашите любимци Етиен, Методи и Йосич имат по две двойки. Другия път ще ги изпитам на целия материал. Кой каквото изкара, това му слагам за срока и за годината”.
Решили да се съберат, за да учат, и без много колебание избрали това да стане в дома на Леви. “Разбира се, аз им казах: “Братлета, дайте да вземем 1-2 шишета винце, докато учим, да се подкрепим и да си нарежем мезенце. Общо взето, наблегнахме повече на виното и мезенцата. Прочетохме съдържанието и разчитахме на природната си интелигентност и на това, което сме запомнили от час”, разказва музикантът.
Когато тримата усетили свежия въздух, в главата им се изяснило, че нещата отиват на лошо, защото може да повторят класа и да не завършат с добрите си приятели. За да избегнат това, Методи и Йосич помолили Леви да измисли някакво решение. “Казах им: аз ще го измисля, но вие трябва абсолютно и непоколебимо да се включите”, спомня си музикантът. Решили да се съберат 30 мин преди училище. “Цяла нощ не бях мигнал, за да измисля история” спомня си Леви.
А какъв именно бил планът: “Другарката ще влезе. Дежурният ще каже: “Клас стани, клас мирно. Аз ще застана между двете редици и когато поздравява класа, ще отвърнем със: “Здраве желаем, другарю учител”. През това време ще се олюлявам, все едно ми е лошо, и по някое време ще припадна. Единият ми приятел ме хваща за главата, другият за краката и моментално ме изнасят навън”, разказва Леви. “Внимавайте, ще падна като талпа”, предупредил ги той. Тримата одобрили плана.
Речено - сторено. Учителката поздравила класа. “В това време така съм се вживял в ролята, че чак съм пребледнял и се олюлявам, уж че ми е много зле. Тя се обърна леко иронично и ме попита: “Етиен, да не би да ти е зле?”. Аз казах с един плачевен глас, все едно нямам сила “Да” и събрах очите в една точка, при което се отпуснах назад, ама точно като талпа”, разказва със смях музикантът.
Оттам приятелите му го хванали за главата и краката и тръгнали да го изнасят. “В това време един от нашите съученици, който знаеше какво се случва, извика разтревожен: “Божичко, ще го изпуснем, лошо му е!”. Измъкнаха ме навън. След половин час се връщаме - аз с една мокра кърпа на главата, а двамата ме държат под мишниците. Заварваме страхотна картинка - целият клас от смях е заврян под чиновете, а учителката беше цялата червена, разплакала се от смях. Сълзите падат върху дневника, но каза: “Махайте се, страхотни артисти сте! Дано от вас излезе нещо някой ден. Съсипахте ми часа”, спомня си със смях музикантът. Години наред се разказва легендата в Музикалната академия какво е направил Леви.
Отличникът Дани Милев с две двойки
по математика 
Дани Милев помни и до днес поддържа контакт с първата си учителка.
Дани Милев ясно си спомня първия учебен ден. “Учителката Захаринова, тогава я наричахме другарката, беше нова. Тя е една висока жена, а аз не съм известен с това, че съм висок, и винаги съм си бил по-дребничък. Като я видях, си казах: “Боже, тая как ще ни бие”, шегува се музикантът. “Тя се оказа много приятна жена. Аз съм един от любимите ѝ ученици. До ден днешен ми звъни редовно да ме поздравява за някакви постижения.”
Една случка се е врязала като куршум в паметта му. Тогава бил в 4-и или 5-и клас. “Учителката ни по математика заместваше тази по физическо”, разказва Милев. Трябвало да започнат да спортуват в салона, но тя, понеже били изпуснали много от материала по математика, им казала: “Излизайте, отиваме да си вземаме урока”. “Разбира се, няколко човека - 2-3-ма, възроптахме. Точно нас ни изкара на дъската. Даде ни някакви задачи със звездичка. Те бяха много сложни и, разбира се, никой от нас не можа да ги реши, дори и най-добрият математик в класа, който също беше възроптал”, спомня си певецът, а като малък Дани бил отличник по всички предмети.
“Като свърши часът, аз направо си взех чантата и тръгнах да излизам. Учителката ми подвикна: “Дай си бележника”. Отговорих смело: “За такава двойка бележник не давам”. И... тя ми написа втора двойка”, смее се днес Милев. За радост ниските оценки не му навредили, музикантът успял да ги поправи.
Владо Пенев избягал от
училище на втория учебен ден 
Как мина училището?
Не много добре.
Защо?
Ами защото ни викат пак на следващия ден.
Този принцип до голяма степен важи и за известния актьор Владимир Пенев. Всъщност той много се вълнува какво е да влезе в първи клас. Понеже си има баба вкъщи да го гледа, така и не го пускат да ходи на ясли или градина. Така че му е много интересно какво е това чудо училището и какво правят децата в него.
Често разпитва сестра си - тя е по-голяма, така че му разказва какво ще се случва горе-долу на първия учебен ден. “Ще строят всички в една редица и някой от първолаците ще излезе да каже някое стихотворение.” Дано не съм аз, си казва Пенев. Но точно на него се пада честта да излезе и да каже нещо на микрофона пред строените ученици.
Така минава първият учебен ден. А на втория вече изобщо не му е интересно. Затова си хваща чантата и се прибира - училището е само на няколко крачки от дома му, така че от класната стая - право вкъщи. “Явно не ми се е сторило достатъчно необходимо да ходя”, спомня си Пенев с усмивка.
Майката на Мая Нешкова
ѝ вързала лилава кордела 
Първия учебен ден певицата Мая Нешкова ще запомни с лилавата си панделка. “Кордела, така я наричаше мама. Тя я набираше с иглата. След това я разшиваше и изглаждаше, а когато трябваше, я правеше наново. Спомням си буквално ръцете ѝ, докато набира корделата, за да ми върже кукуригото”, казва Нешкова. А трябвало да бърза, защото я чакал 3 години по-големият ѝ батко, за да я хване за ръка и да я заведе на училище.
“Така се стече животът ми, че в 1-и, 2-и и 3-и клас учих в 3 различни училища”, спомня си певицата. Първото било 44-о СУ “Неофит Бозвели” в София. След това улицата, на която семейството живеело, я разделят. Децата от едната ѝ страна остават в това училище, а от другата се местят в ново. “Може би съм имала много стрес, защото малко неща си спомням от 2-и клас”, казва Нешкова.
Следващата година - за трети клас, семейството се мести в “Симеоново”. “Всичките ми емоции от училището там са свързани с това, че свирех на акордеон на физзарядката. Водех я всяка сутрин. Учителят застава, аз излизам, свиря някакви валсове, а останалите правят упражнения”, спомня си със смях певицата.
Ирина Флорин
учела с още 39 деца
В нейния клас имало 40 деца. “Тогава паралелките достигаха до 60 човека. Дворът на училището се пълнеше като кошер, независимо че беше голям. Ходехме с голямо желание на училище”, казва Флорин.
Още докато е в детската градина, малката Ирина можела да чете вестници и книги. Развеждали я из 2-и, 3-и и 4-и клас, за да видят учениците колко гладко чете едно малко дете. “Много обичах да пея, рецитирам и чета”, казва тя. След като завършва 6-и клас, Флорин се мести в Руската гимназия в Плевен.
Коментари (0)
Вашият коментар