Христо Стоичков: Не изпитвам носталгия по САЩ '94
24 часа | 30 Септември 2019 г. | 64 показвания | 0 коментара

Младото поколение сега няма хъс за победа

Голямата легенда на българския футбол Христо Стоичков уважи мача на легендите срещу Турция, който се проведе миналата седмица в Кърджали. Камата бе на терена през всичките минути на шоусрещата, завършила 2:2, и блесна с асистенция. Ицо отново бе редом до седем от своите съотборници, с които стана четвърти в света през 1994 година. На въпрос на "България Днес" дали великото американско лято му липсва, Стоичков бе безкрайно откровен.

- Г-н Стоичков, как виждате инициативи като двубоя с Турция, преминал под наслов "Едно американско лято - 25 години по-късно"?

- Благодаря на Дончо Донев за организацията, която успя да направи за мача между България и Турция. Знам, че това не е лесно. Много от нас сме навън. Един мач, който ще бъде запомнен, защото 25 години са и много, и малко. Но спомените остават.

- Турските легенди проявиха уважение и ни гостуваха.

- Благодаря на нашите приятели от Турция, защото действително те тръгнаха по нашия път, за да стигнат 2002 година до третото място в света. Благодаря за това, че до мен е един от футболистите, които най-много съм уважавал, когато играеше в Испания в "Реал Сосиедад" и после във "Виляреал". Нихат, muchas gracias (б.а. - много благодаря, от испански език). Той беше първият футболист от Турция, дошъл да играе в испанското първенство. Времето минава, но спомените остават. Също, както е и при тях, ще чакаме с години да има отново такова поколение, за да се върнем на големи форуми. В България никога не сме се делили къде ще играем. Защото националният отбор е на всички. Важното е хората да се радват, да ръкопляскат и децата да усетят това нещо. Да стане един празник. И да беше валяло в Кърджали, ние сме доказали, че от дъжд не се плашим.

- Турските легенди ви определят не само като един от най-добрите голмайстори в историята, а и като един от най-умните играчи. Това ли ви изстреля на върха?

- Ако не си дисциплиниран или нямаш отговорност, каквито и други качества да имаш, няма как да прогресираш. Винаги съм казвал, че всичко е благодарение на моите колеги, защото без тях нямаш никакъв шанс. Но и без моите треньори, без приятели, без семейство, без публика - няма как! Всичко е един кръг. Може би ми помогнаха и годините, когато прохождах във футбола, после и в ЦСКА. Но по-голямата работа, когато вече се развивахме от 20-годишни нагоре, беше след преминаването ми в Испания. Методът на работа беше съвсем различен. Тренировъчният процес също. На всеки 3 дни имаш мачове, трябва да си винаги готов. Ако не си напълно концентриран, няма как да се получи.

- Кой ви помогна да се усъвършенствате, докато ритахте у нас?

- В годините, когато бях в България по времето на Димитър Пенев, Петър Жеков и Стоил Трънков, лека му пръст, те работиха с нас, знаеха какво искат от играчите. Но ние израснахме с големите футболисти на България. И с Георги Димитров-Джеки, и със Стойчо Младенов, и с Ради Здравков, и с Гошо Славков, лека му пръст, и с Лъчо Танев. След това и с Пламен Гетов, когато дойде в ЦСКА. Те ни помогнаха да израснем. На нас ни беше лесно. Оттам нататък всеки продължи по своя път и започна да се развива. И Емо и Любо, когато излязоха навън. След нас и Трифон, лека му пръст, Михтарски, Данчо Лечков. Но ти трябваше да си готов за голямото.

- Хъсът, който винаги сте притежавали, до каква степен изигра роля да успеете?

- Аз си спомням първите години в "Барселона", когато Нихат Кахвечъ дойде в "Реал Сосиедад". Много от спортните журналисти в Испания казваха, че той прилича на Стоичков. Защо го сравняваха? Защото той беше много бърз и имаше същия хъс за победа. Сега виждаме, че младото поколение това го няма. В тази връзка говорим, че трябва да си умен, да си възпитан, да си максимално концентриран на терена. Трябва да си изцяло отдаден първо на отбора и колектива. Ако не си, нямаш никакъв шанс да прогресираш, да стигнеш до вратата, да вкараш гол, да победиш. Затова ние, нападателите, сме малко по-различни от другите на терена. При нас задачата е да вкараме гол, а другите трябва да бранят.

- Много деца, които мечтаят да станат футболисти, сънуват вас. Вие кого сънувахте?

- Фамилията ми е спортна. Да не се връщам толкова в годините назад, но и дядо ми, и татко ми, лека им пръст, са спортни хора. Чичо ми също, първи мои братовчеди са стигали да играят в "А" група и националния отбор. Като всяко дете и аз съм имал идоли. В детските ми години имах мечта да играя футбол - уличен футбол между блоковете, на полето. После да стигна до "А" група. Един от първите ми идоли, който и до ден днешен си остана мой семеен приятел, е Петър Зехтински. Георги Славков също, защото са пловдивчани, а аз съм израснал там. Кършияка е раждал и ще ражда спортисти. След това от другата страна бяха Зику, Платини, Йохан Кройф, когато вече започнахме да гледаме видео. Ти трябва да гониш техните цели, да ги задминеш. Аз моите цели съм си постигнал. Но сам няма начин да го направиш никога! Думата "аз" не знам как да я използвам, затова казвам винаги "моите колеги". Това е било на първо място. И в ЦСКА, и в националния отбор, и в "Барселона".

- Какви са емоциите, когато се сещате за американското лято 25 години по-късно?

- Остават спомените, че една такава малка държава като България има голмайстор на световно първенство. За да го постигнеш, това е много труд. И пак ще се върна назад. Тези голове не са мои голове. Трифон направи дузпата с Гърция, Наско направи втората дузпа в мача. След това Емо Костадинов ми я подаде. После от фаул вкарах там с Германия. Всичкото е глобално. Носталгия няма, защото няма как да го върнеш това време. Даже много малко се връщам в тези времена да гледам какво е било преди 25 години. Но все пак за една България да има "Златна обувка" и "Златна топка" в една и съща година предполагам, че това никога вече няма да се повтори. Досега има само четирима футболисти, които са го постигали - Герд Мюлер, Паоло Роси, Христо Стоичков и Роналдо - Феномено, а не сегашният.

- Хората се радват на Пеневата чета и до днес, не могат да забравят онези години.

- 25 години са си 25 години. Хората го изживяват така, както и ние го изживяхме. Виждате как се радват. Спомените ще останат. Дано един ден пак да дойдат такива години, но трудно. На терена в Кърджали се събраха футболисти, които могат. Все още го можем, не сме я забравили, това не е стихотворение да го забравиш. Хората видяха някои и други неща, които сме ги правили като по-млади. Но годините тежат.

- Как се справихте без Димитър Пенев, който не бе край тъчлинията?

- Както си можем, както е било винаги (смее се).

- Скоро ще видим ли национален отбор, който да радва хората така, както вие?

- Вие го управлявате този футбол, аз не го управлявам. Аз съм много далеч от тая държава. Не зная какво става с българския футбол, имам други задължения.

- Не гледате ли мачовете на България?

- Лошото е, че аз ги коментирам. Гледам да ги къткам, да казвам, че са много добри футболисти. Няма начин. И на "Уембли", и мачовете с Черна гора, с Косово ги предавахме по нашата телевизия, където ги наблюдаваха над 40-50 милиона зрители. Но за жалост, стадионът е празен, много мачове им се насъбраха, много уморени. Футболът бил такъв... Много сме далеч.

- Бяхте в НСА с бъдещи треньори. Какво им казахте?

- Много неща си поговорихме. Направихме големи анализи на последните две световни първенства - в Бразилия и в Русия. Бяхме подготвили една тема, свързана с атаката и как се завършват ситуациите в пелантерията. Много неща показахме и на картина. Да се надяваме, че един ден някои от тях ще станат добри треньори, за да могат да класират поне националния отбор.

- Има ли България добри нападатели сега?

- Не знам. Аз не съм тук и не мога да кажа.

(Заб. В интервюто са включени и въпроси на други медии)

Хороскоп
Овен
Здраве: ★★★★★ Любов: ★★
Късмет: ★★★★★ Работа: ★★★★
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Любопитно ново заглавие от афиша на театър “Възраждане” е “Лабиринт” с текст по мотиви от “Кучешко сърце” на Булгаков и “Мартин Идън” на Джек Лондон. Тази странна симбиоза трябва да даде отговор на въпроса, повдигнат от режисьора Христо Б. Станчев “Защо гениите често са самотни?”. Христо Ботев Станчев е актьор от екипа на “Възраждане”

93% от 1953 души поискаха той да играе пак в сериала Владо Карамазов се завръща като хирурга Христо Карагьозов в “Откраднат живот”. Новината обяви самият актьор, след като пусна кратка анкета в своята общност във вайбър. Всъщност това е едно от виртуалните места, в които известният актьор много често публикува интересни неща около себе си

Капитанът и най-опитен футболист от националния отбор по футбол Ивелин Попов да бъде част и от треньорския щаб в извънредната ситуация преди двата мача през ноември. Това предложение се обсъжда и може да стане факт в следващите дни, когато останалите да управляват БФС след катаклизмите през миналата седмица трябва да вземат бързо важното решение

Музикантът разкрива в мемоарите си кого пошляпва ...
Компанията "Уинг" (Wing Aviation), подразделение на ...
Известният автор на хорър романи Стивън Кинг ще превърне ...
Жената до мен ми дава стабилност и увереност да тръгна към ...
Формулата за успеха на града е спорт, туризъм и ...
Рапърът Ицо Хазарта пусна видеоклип към песента “Имам ...
Снимайте вашия град през този топъл октомври. Изборите ...
Лидерът на БСП - София, който води листата за ...
Личният живот на аржентинската футболна легенда Диего ...
Най-добрият ни лекоатлет в последните години Тихомир Иванов ...
Съпругата на кмета на Велико Търново, която днес има рожден ...
На рождения му ден това ще е подаръкът, който цялото ...
Тя е много красива, веднага я харесах, казва областният ...
Екипът на здравния министър Кирил Ананиев и депутати от ...
Снимайте вашия град през този топъл октомври. Изборите ...
Още в 10-и клас, когато една ученическа компания всеки ...