Стефка Янорова на 50 и с +9 живота сега

Тя е американка, англичанка, българка, французойка, италианка

Стефка Янорова е живото доказателство на оня рекламен слоган, че с годините една жена може да става все по-хубава!

Тя е родена в Стара Загора. Завършва НАТФИЗ през 1993 г. в класа на проф. Крикор Азарян. Дипломира се с ролите на Гонерила в “Крал Лир”, реж. Наум Шопов, и Ана в “Черна дупка”, реж. Недялко Дечев.

Въпреки че вече няма разпределение, Янорова чинно заминава за Сливенския театър, където играе три сезона. След това десетина години изпитва меда и жилото на свободната практика. Два сезона е в Плевенския театър и три - в Сатирата. От 2009 г. е в трупата на Военния театър. Казва, че се чувства много щастлива в нея.

В момента на неговата сцена Янорова играе в 9 спектакъла! Влиза в кожата и душата на девет жени с различни характери, проблеми, нервни тикове, сърдечни синкопи, любови и омрази.

Ами че това са си 9 отделни живота! Много голям талант и изключително умение трябват, за да се превъплъщаваш така, че да изглеждаш убедителен във всеки от тези образи. Да накараш зрителите да повярват на тези герои.

В пиесата

“Вкус на мед”

Стефка Янорова е в ролята на Хелън - деспотична майка, увлечена много повече от новия си любовник - с 10 години по-млад от нея, отколкото от живота на 18-годишната си дъщеря Джо.

Пиесата се играе за първи път през 1958 г., неин автор е британката Шийла Дилейни, тогавасамо на 19 години. “Вкус на мед” предизвиква истинска буря. Тя говори открито за живота на работническата класа, дръзва да засегне теми като междурасова любов, бременна тийнейджърка и за първи път извежда на сцената герой гей. Всичко това шокира, но и възхищава публиката и донася моментално слава на авторката й.

Критици твърдят, че пиесата оказва огромно и трайно въздействие върху британската попкултура и вдъхновява артисти от класата на “Битълс”. Това време - краят на 50-те и началото на 60-те години на миналия век, ще остане в историята като “времето на сърдитите млади хора”.

“Във “Вкус на мед” виждаме Стефка Янорова най-после в нейния блясък след участието и в спектакли, където послушно заема мястото по разпределение...”, написа един критик.

Наричат пиесата

“Белла фигура”

на модната френска авторка Ясмина Реза “трагикомедия за суетата и абсурда на всекидневния живот”.

Историята започва на паркинг пред скъп ресторант, в който жененият Борис отива с младата си любовница Андреа. Но на паркинга двамата се сблъскват с негови семейни приятели, дошли да отпразнуват рождения ден на “любимата” свекърва.

Стефка е в ролята на Франсоаз - съпругата от семейните приятели, която първоначално е в ужас от изневярата на Борис. Но постепенно започва да си задава въпросите за границата между любов, семейство, навик, щастие... С язвителна насмешка и изящен диалог Ясмина Реза води героите през куп обрати, създаващи усещането за вътрешно неспокойство и куп въпроси, оставени под повърхността.

Стефка Янорова играе експресивно, а накрая основната дилема на героинята й е да каже ли на приятелката си за изневярата на нейния съпруг Борис , или да си замълчи дискретно, по европейски. Какво пък толкова е станало?!

Впрочем Bella figura на италиански ще рече “добро впечатление”.

“След репетицията” е

история за режисьор

и две актриси

Автор на пиесата е гениалният Ингмар Бергман, който признава, че това произведение е откровен опит да бъде откровен.

Зрителите откриват в тази пиеса любовна изповед - “театър за театъра”, в който актьорите се лутат между живота в реалността и живота на сцената. Стефка Янорова е в ролята на възрастната актриса и значи това е неговата някогашна голяма любов.

Янорова, Гергана Плетньова в ролята на младата актриса и Веселин Ранков като режисьора разголват безпощадно и докрай душата на артиста - с възходи и падения, страхове, пориви, терзания, забранени увлечения.

“Всичко е въображаемо, играе се, нищо не е истинско” - разкрива магията на спектакъла Веселин Ранков. Неговият герой е имал страстна връзка със знаменита, вече покойна актриса (Стефка Янорова), омъжила се за негов близък колега и приятел, а сега е на път да се влюби в дъщеря им (Гергана Плетньова), връстница на собствената му най-малка дъщеря.

Режисьорът на спектакъла Валентин Ганев казва: “Репетицията е повторение, проба, търсене, лутане, откриване, фантазия, бълнуване, страст, пот, смях, радост и мъка... Живот!”.

“Една нощ с теб” е

любовна мелодрама

В нея Стефка Янорова играе Мелинда Мец, американка, учителка със специалност проблемни деца.

Пиесата разказва историята на двама души - Адам и Мелинда, средностатистически американци, които имат силна нужда един от друг, но неотменимият поток на времето прави повторното им събиране невъзможно.

Те са на около 50 и отдавна са преживели любовта си. Всеки има свой брак, но след дълги години се срещат отново в хотелска стая. Под привидно небрежната уговорка обаче се крият по-дълбоки мотиви, които постепенно излизат на повърхността. Двамата споделят нощ, изпълнена с откровеност и измами, със страст, надежда и разкаяние.

Според критиката Стефка Янорова създава своята Мелинда “чрез полутонове, изпълнени със загадъчност и подтекст паузи, чрез великолепен усет за връзка с партньора и извеждане на смисъла и значението на образа. Ролята е изградена цялостно и целенасочено, пълнокръвно и пълноценно”.

За изпълнението си в “Една нощ с теб” актрисата беше номинирана за “Икар” за водеща женска роля през 2017 г.

Пет красиви жени

играят във “Вдигай,

завесата”

и сред тях блести Стефка Янорова в ролята на първа съпруга. Мъжът й току-що е починал и е оставил в наследство малък занемарен театър. За него по своеобразен начин започват да се борят първата съпруга, дъщеря й, втората съпруга, майката на починалия и неговата секретарка.

Янорова показва жена, принудена сама да управлява живота си и затова истеризира, ако не е в центъра на вниманието и не държи юздите на събитията. Сурова, дисциплинирана, високомерна, тя се отнася враждебно към другите, особено към заместничката в живота на бившия си съпруг.

Освен в тези пет пиеси Стефка Янорова играе в още четири: “В полите на Витоша” (Елисавета Драгоданоглу), “Да разлаем кучетата” (Софка), “Железният светилник” (Стойна) и “Декамерон”.