С яркорозово трико правела

художествени съчетания пред приятели

“Израснах с баба ми и дядо ми, защото родителите ми бяха по работа в чужбина”, казва певицата Теди Кацаровва, но това не означава, че не е имала страхотно детство.

Когато била на 2 годинки и половина, майка ѝ Силвия Кацарова и баща ѝ Милчо Кацаров трябвало да заминат извън България, а малката Теди заживява с баба си и дядо си, където остава до 10-11-ата си година. Това не означава, че забравя родителите си. Напротив, с тях прекарва всяко лято, когато се прибирали в България. “Докато концертираха, аз пътувах с тях”, спомня си Кацарова.

Преди да заминат за чужбина, двамата записали касетки с хубава музика. “Имахме един касетофон, тогава беше супермодерен”, казва певецата. Сама разбрала как да го използва, натискайки бутоните “рекорд” и “плей”. “Върху всичките касетки записвах своето пеене”, допълва тя. За родителите ѝ това било приятна изненада, защото, докато пътували в чужбина на стотици километри от малката Теди и слушали Стиви Уондър, изведнъж песента му прекъсвала и чували детското гласче: “Мила моя мамо, сладка и добричка...”

Въпреки че обичала да пее, малката Теди не си мислела, че ще се занимава с това професионално, искала да бъде балерина. На прощъпалника си пък избрала линията и молива. “Доста години се занимавам с рисуване, но не смятам, че това ми е попрището”, казва Кацарова. Тя е завършила пространствен дизайн. Това много ѝ помага в работата, когато прави обложка за албум или мисли цялостната концепция на видеоклип.

Кацарова не била от палавите деца. “Нашите ми носеха много скъпи играчки от чужбина. Не знам защо изпитвах огромно удоволствие да ги пускам от балкона и да гледам как се чупят. Нещо разрушително имаше в мен, но само към играчките, може би защото съм си мислела, че родителите ми ги носят, но тях самите ги няма”, разказва певицата. 

Пакости правела и с ножицата. “Режех всичко по ред на номерата.

На баба ми нарязах

покривки, плетени

на една кука,

после ги сглобих на пъзел. Тя тръгна да ги тръска, те се разхвърчаха и ядох бой. Това ми беше първият и може би единствен бой”, смее се Кацарова. “Режех си, разбира се, и блузите, защото си бях въобразила по едно време, че задължително трябва да направя рокля за една кукла”, допълва тя.

Слънчеви летни дни, в които от сутрин до вечер играе с приятели навън, такова е детството на Кацарова. “Бях абсолютен факир на ластик. Всички ги побеждавах”, спомня си тя.

“Една част от компанията ни слушаха Майкъл Джексън, включително и аз, а другата част - “Металика”, и не знам как, но двата полюса се разбирахме. Постоянно играехме заедно”, спомня си с усмивка тя. Играта не спирала с края на лятото. Зимата от снега пък си градили къщички, подобни на иглу.

Правели си и конкурси по художествена гимнастика.

“Родителите ми

бяха донесли

един тоалет

- истинско трико

- яркорозово,

от чужбина

Бях една от основоположничките на този конкурс. Беше много смешно, защото бях суперсериозна в тези съчетания. Някой беше довлякъл една бухалка. За съжаление, имахме само нея”, разказва със смях певицата.

С приятелите си ходела до площад “Журналист” специално за да хапнат тарталети в една сладкарница. “Есента, преди да тръгнем на училище, ни изпращаха да пазаруваме я кайсии, я праскови, я някакви други неща, защото бабите ни правеха в дворовете компот. Така че бяхме все едно на село, а всъщност в центъра на града”, смее се певицата.

Заради това спомените ѝ са още по-мили.

“Всички баби тичаха

след нас с едни

филии с лютеници

Много обичах да ям пълнена чушка със сирене. Това ми беше закуската общо взето. Една чушка ти я напълват със сирене и ти я връчват. Цял ден може да ходиш да играеш след това”, казва Кацарова. Все още си спомня аромата на бъз, защото бабите и дядовците в квартала правели сок от него. 

Кацарова е примерна ученичка още откакто прекрачва прага на 107-о ОУ “Хан Крум” в софийския квартал “Лозенец”. “Изключително училище. Бяхме много задружен клас. При нас надпреварата беше кой да има повече шестици. Сега, ако съпоставим днешните надпревари в инстаграм и фейсбук, това си е направо чудо”, смее се певицата. Все още поддържа приятелски отношения с много съученици.

Малката Теди си имала любими предмети. Сред тях били българският език и литературата, музиката, рисуването, географията и историята. “Не обичах въобще математиката, физиката и химията. Всички тези точни науки ми бяха изключително тежки”, казва Кацарова.

До днес си спомня излизането на песента We Are the World на Майкъл Джексън, чиято цел бе да се съберат средства за гладуващите деца в Африка. “Бяхме научили текста и си я пеехме. Ей такива неща ни вълнуваха”, разказва Кацарова.