След 10 дни българска книга полита с ракета от Нова Зеландия в Космоса

Тя ще е качена на електронен носител, който ще се издигне в околоземната орбита, казва авторът ѝ Светослав Александров

След по-малко от 10 дни – на 25 ноември, една българска книга ще излети в Космоса. Тя ще бъде изстреляна с ракета от Нова Зеландия, а само 5 месеца по-късно ще се отправи към още по-дълъг полет в околоземната орбита. Така авторът ѝ Светослав Александров показва, че всеки, който има желание, може да допринесе, макар и с малка стъпка, към развитието на космонавтиката. Именно с тази идея пише и томчето си “Аз, виртуалният астронавт”. В него разказва как всеки от нас може да участва в космическото развитие на човечеството - да се включи професионално или като доброволец. И така дори би могъл да започне кариера в космическите науки.

Александров започва да пише книгата си през 2016 г. Идеята как всеки може да стане виртуален астронавт се избистря в главата му постепенно. Завършва я 2 г. по-късно и я публикува в края на миналата година. “В нея давам примери кое как може да стане, но далеч по-добре би било, ако мога да дам личен пример”, казва си Светослав. Какво по-подходящо от това да изпрати книжката си в Космоса, за да докаже, че всеки би могъл, ако се поинтересува, да направи нещо свое, свързано с небето, планетите и звездите.

Сам знае, че в света има много частни компании и университетски организации, които работят с т.нар. малки спътници. Те са доста по-евтини в сравнение с останалите, които са обект на интерес на големи държавни агенции като НАСА. “Интересувах се от спътник, който да вземе като записан файл моята книга”, разказва Александров. След дълго търсене попада на американската компания Mini-Cubes. Тя

извозва в Космоса

срещу заплащане

снимки на хора

Свързва се с нейни представители и им обяснява, че би искал да изпрати в орбита книга, а не снимка. И пита дали биха се съгласили на това. “Те видяха, че каузата, за която съм писал книгата, е добра. И си струва посланието ми да бъде отбелязано символично.”

“Аз, виртуалният астронавт” ще излети не на хартиен носител, а качен на електронен - на микрочип. И ще бъде в оригинал - на български език, а не преведена на английски.

Спътникът, на който ще бъде качена книгата, е като всички останали, които обикалят около Земята. “Те могат да извършват различна дейност, например да наблюдават планетата, да измерват космическа радиация. Разликата им със сателитите на държавните космически агенции е, че тези са много по-малки - става дума за куб, който е със страна 5 см или 10 см.” Този вид спътници работят в околоземна орбита няколко години, след което, за да не замърсяват, изгарят в земната атмосфера. И така не оставят следи и не представляват никаква опасност. “Любителските спътници са за ентусиастите, за частни фирми, които искат да предоставят космически услуги. Добре, че ги има, защото чрез тях Космосът става все по-достъпен за обикновения човек”, казва Светослав Александров.

Първоначалната идея е микрочипът с книгата му да бъде прикачен към спътника “Дискавъри”, който трябваше да излети в края на тази година. Но се оказва, че той все още не е готов за Космоса. Вместо това на 25 ноември “Аз, виртуалният астронавт” на електронен носител

ще бъде прикачен

към платформа за

освобождаване на

микроспътници

А догодина, през април вече ще бъде качен и на “Дискавъри”. Тогава българската книга ще има втори, по-продължителен полет, който ще трае може би години.

Томчето на Светослав Александров не за първи път се отправя на такова далечно пътешествие. През май - на 16-и и на 19-и, с хартиената корица и със снимка на автора то стига на височина 32 км – в стратосферата. “Може да се каже, че тя бе почти на ръба на Космоса”, разказва Светослав. За полета тогава се свързва с друга американска организация - университетска, която работи в Северна Каролина. “Всичко мина много успешно”, разказва той.

Александров е бакалавър по молекулярна биология, а магистърската му степен е свързана с физиология на растенията. След това постъпва в БАН, където защитава докторантура, а откакто е доктор, има възможност да продължава с научната работа и да преподава на студенти в Софийския университет. Предметът, по който изнася упражненията си, е свързан с биоразнообразието на водораслите и на гъбите.

Светослав израства в малко градче - в Септември, близо до Пазарджик, което е с изключително красива природа, бистро небе. “Оттам са двете ми големи любови в науката - към небето и към живота. По този начин идва и хобито ми - да занимавам и да популяризирам космонавтиката, пък и да работя професионално в областта на биологичните науки”, казва той.

Още в гимназията показва интереса си към точните науки. Докато учи в математическата гимназия в Плевен, екипът от учители там толкова добре подготвя него и съучениците му, че много от гимназистите се явяват на доста олимпиади и се класират на финалите им. Самият Светослав участва в олимпиадите по биология. Резултатът му в тях е толкова висок, че той

автоматично влиза

без приемен изпит

в Софийския

университет

“До голяма степен това, което съм, го дължа на учителите си в математическата гимназия”, казва той.

А защо с големия си интерес към Космоса не се е насочил към атрофизиката и астрономията? “Доста разпространен мит е, че да се занимаваш с Космоса, трябва да си или военен пилот, или астроном. Космическите изследвания са интердисциплинарна област – различните клонове на науката имат много пресечни точки при тях”, обяснява Александров. “В днешно време има много по-голям хоризонт за научни експерименти. Но също така се открива хоризонт и за творчество”, допълва той. И веднага дава пример – след няколко години благодарение на Илън Мъск се очаква в Космоса да излети японски милиардер, който ще вземе със себе си екип от художници. А и първият човек, който излиза в открития Космос – съветският космонавт Алексей Леонов, е бил художник, а картините му помагат за популяризирането на космонавтиката.

Светослав е доволен от комфорта на нашата Земя, така че не иска на всяка цена и физически, не само виртуално посредством книгата си да излети в Космоса. Научните данни днес не са само благодарение на космонавти, а на роботи, които сами кацат дали на Луната, дали на Марс, ръководени от наземни екипи. И информацията, която идва от тях, е много по-достъпна за всеки човек, който се интересува от темата. Така че не е задължително да излети със совалка, за да разбере какво става отвъд нашата планета. Е, ако можеше, Светослав би отишъл на краткосрочно 10-15-минутно пътешествие извън земната атмосфера, колкото да усети безтегловността. Но тук са най-важните хора за него – съпругата му Мария и 9-месечното им момченце Деян. Жена му е филолог, но покрай Светослав все по-често се интересува за звездите и небето.

“Космонавтиката ни показва, че човечеството може да върши много велики неща”, убеден е той.