Фейди: Работех във фабрика след първия си голям хит от страх, че няма да направя втори

Работи и в офис за продажби, където го уволняват на 1 април. Помислил, че се шегуват

Фейди е известен австралийски автор и изпълнител, познат най-вече с международния си хит Habibi (I Need Your Love), който има събрани над 200 милиона гледания в ютюб и се нарежда на 66-о място в класацията US Billboard Hot 100.

Сред най-успешните му парчета са Laugh Till You Cry, Can't Let Go и Love in DUBAI, колаборация с DJ Sava, която събира над 250 милиона гледания в социалните мрежи. През 2016 г. Фейди получава наградите Best European Artist и Best Australian Act.

- Започвате да се занимавате с музика, когато сте на 13 години. Как се случи това?

- Бях с братовчедите ми, които са по-големи. Единият можеше да шофира, затова се возехме из града. Започнаха да пеят в колата. Предложиха да пея с тях. Съгласих се, дори не помня какво сме пели, трябва да е било хип-хоп, защото постоянно слушахме такава музика. Започнах да пея, а на тях им хареса.

Още тогава ми допадаше да слушам записи. Казвах си, че аз бих ги изпълнил по различен начин. Исках да ги направя в моя стил, по моята интерпретация. Тогава започнах да вземам инструментала на определени песни, като променях мелодията, а текста пишех сам. Пусках ги онлайн и така ме забелязаха - с оригинална музика върху основата на неоригинална музика.

- Още на 13 г. ли знаехте, че искате да се занимавате с музика?

- Да, докато се возех в колата с братовчедите ми. Знаех, че искам да съм певец и че искрено се наслаждавам да създавам музика. Когато си по-млад, да речем, на 13 г., усещаш толкова много емоции - нови любови, раздели, ядосваш се на целия свят, мразиш майка си и т.н. Писането на текстове беше моето бягство, моето спасение от всичко това.

- Как реагираха родителите ви, когато им казахте, че искате да се занимавате с музика?

- Те бяха уплашени... много уплашени. Помня, че майка ми спеше в леглото, а аз се промъкнах към нея с думите: “Мамо, знам с какво искам да се занимавам”. Тя попита: “С какво?”. “Искам да съм певец”.

“Но ти не можеш

да пееш”,

отвърна майка ми. “Супер, благодаря”, иронично си мислех тогава. (Смее се.) От опита си вече знам, че не е имала това предвид. За да успееш в музиката, трябва много да се потрудиш. Тя беше уплашена за мен и за това какво бих правил, ако не успея да стана певец. Всеки родител иска да защити детето си. Аз продължих да уча и се дипломирах в сферата на бизнес мениджмънта. Казах им: “Окей, ще направя това, което искате, ще завърша, но оставете и мен да правя това, което искам”. Водехме преговори. (Смее се.)

- В кой момент осъзнахте, че вече сте известен?

- Първото ми международно шоу беше в Германия на голям фестивал. Нямах големи очаквания, но при мен идваха фенове от Нидерландия, Германия и съседните ѝ страни. Те казваха, че обичат песните ми, дори се разплакваха. Тогава започнах да осъзнавам, че нещо ми се случва. Излезе песента ми Lаughing 'Till You Cry и започнаха турнетата. По време на третото мениджърът ми се обади, попита ме как съм и дали все още съм на работя. Занимавах се с нещо напълно различно от музиката. “Защо го правиш?”, изненада се той. “За всеки случай. Ами ако това е всичко, ако никога не направя втори хит? Трябва да работя”, отговорих му.

“Ще се оправиш.

Напусни работа”,

беше краткият му съвет. Е, така и направих.

- С какво се занимавахте тогава?

- Опаковах кутии в една фабрика. Харесваше ми, защото имаше движение и нямаше строги забрани. Можех да си взема почивка, за да работя върху музиката си, когато поискам. Слагах слушалките и пусках радиото. Мислех за собствените си идеи. Усещах свободата, но не напълно, все пак трябваше и да работя. (Смее се.) Не беше толкова стриктно както когато бях в офис за продажби. Мразех това, а и ме уволниха на 1 април. Помислих, че е шега, но не беше. (Смее се.)

- Предполагам, че сте се срещали с фенове от цял свят. Какви подаръци обикновено ви носят?

- Получавал съм красиви бижута, което е готино. Когато имах котарака Бианко, ми подаряваха неща за него. Всичките подаръци са ми любими.

- Защо избрахте именно това артистично име Faydee (Фейди)?

- Истинското ми име е Фейди, но се пише различно. Оригиналното е Fady. На арабски се произнася Фади, но понеже съм роден и израснал в Австралия, там хората го произнасяха по-скоро Фати. Бях в турско училище, където ми казваха Фарти. Затова си казах, че трябва да променя словореда в името си. Името на братовчед ми беше Шейти, затова реших да се нарека Фейти. Спелувах го по начаин, по който мислех, че никой няма да го обърка, но сгреших. Все още го бъркат. (Смее се.)

- Текстът на последната ви песен Trica Trica е на английски и арабски език. Това не беше ли предизвикателство?

- Не, знам арабски език. Първия път, когато написах текста, той беше изцяло на английски. Тогава продуцентът ме попита защо не включа нещо и на арабски. Не мислех, че ще звучи добре, защото няма нищо арабско в песента. В момента, когато започнах да пиша, всичко си дойде на мястото. Мисля, че хората харесват арабската част, защото с нея звучи различно.

- Имаше ли неочаквани моменти, докато заснемахте видеото?

- Оригиналната идея далеч не се доближава до сегашната. Имаше друга концепция, според която трябваше да се снима навън, но валеше като из ведро цял ден. Наложи се да изберем друга локация и съвсем различна концепция. В първоначалната

имаше хъскита

във видеото

Каквото и да ставаше, исках да снимам с тях, да бъдат част от клипа, макар и да бъде на закрито. Започнахме да го снимаме в 7 часа вечерта, а свършихме в 6,30 сутринта, защото трябваше да пътувам за Австралия. Всичко се случи много набързо.

- Последните ви няколко дуета са с румънски изпълнители. Планирате ли да направите дует и с някой български?

- Технически съм имал дует с български изпълнител. Направихме версия на Habibi (I Need Your Love) с Шаги, където пя Галена. С удоволствие бих направил песен с друг български изпълнител, ако си паснем и имаме подобен стил.

- Не за първи път сте в София. Българските ви фенове вече са чували някои от хитовете ви. Как бихте описали публиката си?

- Българската публика има много енергия. Феновете са забавни и много сладки. Наслаждавам се да пея пред тях.

- Били сте в София вече няколко пъти, но успяхте ли за това време да видите някои от забележителностите в града?

- На минали посещения успях да видя някои от хубавите сгради и места в София. Насладих се на храната тук. Мисля, че имате страхотни кафенета и ресторанти, усеща се по цялостната атмосфера. Може би следващия път ще видя повече.