Николай Урумов в уникален моноспектакъл по “Видрица”

Гостува в Театъра на армията на 2 февруари

Един сладкодумец ни въвлича с историята си в Българското възраждане по незабравим начин. С любов и неповторимо чувство за хумор той ще ни разходи сред обикновените българи от онези времена - такива, каквито ги е видял по улиците, кръчмите и домовете им. Ще ни разкаже също и за делото на Апостола, за работата на комитетите, за анадолските затвори в Диарбекир и как се живее там... от първо лице, единствено число.

Книгата “Видрица” на поп Минчо Кънчев (1836-1904) е

истинска литературна

сензация още с

появата си

Ръкописът, който се състои от над 2200 страници, е една от последните български илюстровани ръкописни книги. Съхранява се в Българския исторически архив в Народната библиотека в София. Първите опити да бъде публикувана част от книгата прави още Христо Ботев, но без успех. Пълното издание излиза едва 2006 г. Самият автор обяснява заглавието: “Видрицата е едно малко каче с железни халки и с клуп отгоре, което може да събере пет-шест оки вода. Тая видрица носят закачена на ръката си циганките, които ходят от къща в къща, та просят. В нея събират всякакъв материал за ядене. И затова моето описание нарекох “Видрица”, защото има описано за българи, даскали, ученици, попове, училища, черкви, войводи, хайдути, дангули, арнаути, разбойници, турци кръвопийци, цигани и прочее”.

По този уникален ръкопис работи Емил Бонев и го превръща в спектакъла “Мъжка задушница” специално за актьора звезда Николай Урумов. Сам го режисира, а постановката е реализирана от Русенския театър “Сава Огнянов”. След възторжения прием на публиката в Русе, спектакълът гостува с успех във Варна и Бургас, а софийската му премиера ще е на 2 февруари в Театъра на армията.

“За някои свои съвременници

Минчо Кънчев е

“смахнат поп” и

“луд човек”

За други той е “светец” и “велик патриот”. Тръгнах към драматизацията на неговата “Видрица” с почит към личността и преклонение към делата му. Бродейки в лабиринта от 2200 страници, спомени и мисли на този чудноват човек с невероятен живот, не можах да разбера кой е той. В срещата си с “Видрица” в личен план исках да си дам и моите малки отговори на неговите огромни въпроси, които задава в книгата. Защото, ако дякон Левски написа “Народе????”, то поп Минчо попита “Докога????”.

Вярвам, че докосвайки ни до “Видрица”, от 105 години разстояние след своята кончина поп Минчо Кънчев, този голям човек, може да ни направи малко повече хора”, казва Емил Бонев.