Световните щанги отново бяха разтърсени след резултатите от разследването на професора по право Ричард Макларън. Той беше натоварен от Международния олимпийски комитет да провери твърденията на документалния филм на ARD - "Тайният допинг - Властелинът на щангите". Оказа се, че над 40 положителни теста за забранени вещества са били прикрити. Сред злоупотребилите са медалисти от световни първенства. Около 10.4 млн. долара са били преведени по тайни сметки на Международната федерация по вдигане на тежести и не са били отчетени. Единствено дългогодишният ръководител на организацията Тамаш Аян е оперирал с парите. Той е събирал глоби за нарушения със забранени вещества. Унгарецът е подкупвал делегатите на конгреса, за да бъде преизбран.
Специално за читателите на "България Днес" бившият президент на българската федерация по щанги и 3-кратен световен шампион Антон Коджабашев разкри какво се е случвало зад кулисите.
- Г-н Коджабашев, изненадан ли сте от разкритията на проф. Макларън, според които е бил опъван допинг чадър над много големи звезди, докато нас ни хващаха непрекъснато със забранени вещества?
- Ние бяхме в ущърб. Като президент на нашата федерация и първи вицепрезидент на европейската по онова време се опитвах да правя самостоятелни акции против ръководството на Тамаш Аян. Заради което бях преследван, а щангистите ни не бяха в най-добрата позиция. Исках онзи модел на управление да бъде премахнат, защото беше вреден. Имаше много случаи с щангисти, които в кавички бяха уличени с допинг. Най-ясният пример беше през 2002-а с пробите на Златан Ванев, Георги Марков и Гълъбин Боевски. Не беше доказано, че има допинг, но казаха, че е направена физическа манипулация. Попитах 300 000 пъти какво значи това. Всеки път ми отговаряха нещо различно. Как пробата била от един човек. Няма как да стане това, защото всеки пикае в една чаша пред допинг ченгетата. В един момент се оказа, че пробата и на тримата е от един човек. С Пламен Аспарухов нямахме обяснение, защото по това време с него присъствахме при даването на урина. Отидохме през 2003-а в Канада. Тогава Гълъбин Боевски беше изслушан на място. Никой не му обърна внимание на обясненията. По онова време световните щанги се управляваха по един непрозрачен начин. Мога да кажа много страшни неща. Ако ги спомена, ще започнат съдебни преследвания към мен. За някои неща имам преки доказателства. Искам да си спестя главоболия, защото съм на 61 години. Освен това с нищо няма да помогна. Дълги години бях в кухнята като състезател, а после като ръководител. Но засега ще замълча, защото няма смисъл на умряло куче нож да вадиш. Дано следващото ръководство няма да е такова. Не вярвам да има повече хора като г-н Аян.
- Ако Тамаш Аян не действаше по подобен начин, колко по-добре щяха да са нашите щангисти, защото имахме в онези години много талантливо поколение?
- След въпросния случай кариерите на Ванев, Марков и Боевски приключиха. Те бяха абсолютни шампиони. Ще внеса малко светлина. Когато бях президент, с треньори първо Иван Абаджиев, а после Пламен Аспарухов, щангистите тренираха по 10-12 часа на денонощие. На много хора това им се струва ненормално. Но ние работихме страшно много за разлика от други, които се готвеха между 2 и 4 часа. Мога да ви спомена някои гръмки имена. Те тренираха по 4-5 пъти в седмицата, а ние не знаехме нито събота, нито неделя, нито Нова година, нито Великден. На фона на нашия труд едвам се сборвахме с въпросните шампиони. Мъчехме се като грешни дяволи за големите успехи, а други вземаха допинг, за да постигат с по-малко труд огромни резултати. 
- Ако не се беше разразил допинг скандала на олимпиадата в Сидни, щяхме ли да бъдем номер едно по медали в щангите?
- Спряха ни, защото първият ден спечелихме три медала. Изабела Рифатова стана шампионка, Иван Иванов - втори, а Севдалин Минчев - трети. Оттам нататък планирахме гръмките успехи с Гълъбин Боевски и всички останали. Вечерта бяхме седнали с Иван Абаджиев. Пихме по една чашка ракийка, 50 грама. Той не пиеше, защото не е редно на състезание човек да се отпуска. Викам му: "Старши, свито ми е сърцето. Толкова добре тръгнахме, че няма да е на добре". Отговори ми: "Не се притеснявай. Всичко е както трябва. Нямаме грам основание за притеснение". И какво стана на другия ден. Не съм пророк, но се видя как човек не може да се зарадва на труда и на мъките. Гадно, мръсно, долно управление на шангите. Приемаме, че Тамаш Аян е такъв изверг, какъвто в момента го изкарват неговите колеги. Защо никой около него не зададе въпрос какво става с определени средства, с определени спортисти, с определени допинг проби? Аз го задавах, но никой не ми отговори. Съответно на другия ден започнаха всяка седмица да идват допинг ченгета при българския национален отбор. Като искаш проби - ето ти проби. Ще ви кажа един отбор, а вие си правете изводи. Попитах президента на иранците колко проби са ви взели тази година, защото при нас бяха идвали 11 пъти. Той ми каза: "Тази година не сме давали проби."
- Основното заключение в доклада на проф. Макларън е, че Аян е управлявал федерацията с "Култура на страха". Който надигне глава, веднага му я посичат.
- Точно затова ви давам примерите. Тук не става въпрос точно за страх. През 2003-а на световното първенство Аян ме извика пред Управителния съвет покрай случая с тримата. Каза ми пред всички: "Тони, приятелю, аз не съм ловец на глави". Когато го чуеш, все едно слушаш някакъв добър чичко. Когато свърши заседанието, отидох при него и го попитах: "Добре, какво да направя?" Той на четири очи ми отвръща - "Ти ли?" Ти нищо не можеш да направиш без мен. Каквото аз кажа, това ще стане с българските щанги. Ходи после да тренираш по 12 часа на ден.
- Когато излизат всички тези неща за последните няколко десетилетия, възможно ли е МОК да санкционира световните щанги заради срамното петно, което се лепва на олимпийското движение?
- Нека не се правим на добрите самаряни и да се ограничаваме само с щангите. Погледнете какво става в другите федерации. Там не е по-розово. Винаги е имало подобни неща. На места може да не са чак в такива размери, а на други дори да са ги минавали. Манипулации и измами винаги е имало, за да може някои държави да имат успехи, а за другите остава мъката. Не виждам как ще се постигне баланс. Допингът е страшен инструмент. Контролът е създаден точно затова. Някои държави да бъдат държани изкъсо, а други да се освободят от ангажимент с даването на положителни проби. По този начин има възможност за огромна корупция в целия спорт. Става ми обидно и смешно като чета, че всички спортове са учудени как може това да се случва в щангите. Ами погледнете се вие. Как един човек бяга 100 метра за една секунда, а друг плувец взема 7-8 златни медала от една олимпиадата. И всичко това е без допинг. Гарантирам, че там също има забранени вещества, но има много пари и велики държави. Затова минават метър.
Коментари (0)
Вашият коментар