Едва на 30 години Василена Винченцо стана баба на певицата Миленита

Илияна Раева я харесала още в детската градина за гимнастичка, бъдещата актриса обаче тръгнала на балет

Да играеш баба, преди да си навършила 30 години? Талантливата Василена Винченцо показа, че е възможно в постановката “Женските изкуства за щастливо съпружество”, чиято премиера бе през ноември. Ролята ѝ е на жена от миналия век, а в образа на внучката влезе по-голямата от нея Миленита, известна и като певица.

Въпреки спектакъла обаче Василена така и не разбира как ще изглежда в есента на живота си. Не защото гримьорите не успяват да я състарят, а защото ролята ѝ изисква тя да представя домакиня и съпруга - а не стара жена - от онова време, в което обноските и отношенията в семейството са били малко по-различни. Впрочем за да е правдоподобна, младата актриса използва съветите на собствените си баби.

Не ѝ стигат обаче превъплъщенията на театралната сцена, защото балетът продължава да я влече толкова силно, както и в ученическите ѝ години. Затова подготвя и два танцови спектакъла, които ще се играят през 2021 г. От два месеца насам тя посещава балетен екзерсис и всеки ден се упражнява вкъщи.

Винченцо започва да се занимава с балет още в ранна детска възраст, когато е на 4-5 години. Преди да влезе в школата обаче, я харесали за гимнастичка.

Един ден в детската градина идва Илияна Раева, за да подбира момиченца за художествена гимнастика. Веднага забелязва малката Василена заради атлетичността ѝ. Баща ѝ обаче не позволява.

След известно време майка ѝ я води на балета “Пчеличката Мая” в Софийската опера. Представлението така я омагьосва, че Василена тутакси си пожелава да стане балерина. Детската ѝ мечта обаче остава не изцяло осъществена.

Когато отива с родителите си в балетната школа, учителката ги връща, тъй като момиченцето е твърде малко. Но пък упорито. За да ѝ покаже, че може, Василена прави шпагат пред нея и е приета.

9-годишна, тя влиза в Националното училище за танцово изкуство. Старателна е по всички предмети и взема две години за една.

“Но пък имаше случай, в който

щяха да

ме изгонят

от училище”,

спомня си Василена. По време на представление на едно от участващите момчета му прилошава. Тогава Винченцо облича неговия костюм, за да го прикрие. Не казва обаче на никого и преподавателите ѝ са изключително възмутени. “Щяха да ме изключат, не защото не се справям с балетния материал, а защото съм направила нещо, за да помогна. Около въпросния спектакъл имаше проблеми и с други деца. Получихме последно предупреждение за изгонване и събраха родителите ни, за да решават как да ни порицаят. Един от големите ни балетисти - Бисер Деянов, беше преподавател в нашето училище, застана зад нас и не ни изгониха.”

След като завършва, Винченцо е приета “Балетна педагогика” в Музикалнaта академия, както и “Актьорско майсторство” в НАТФИЗ. За 9 месеца се явява на 57 изпита.

Заради амбицията и мечтите си всъщност никога не е имала свободно време нито в училище, нито в университета. “Човек, когато е млад и като не знае, че може да е по-лесно, си мисли, че това са нормалните неща от живота. Никога не съм имала свободно време, нямах много време и за бели, защото отивах на училище в осем и се прибирах в осем вечерта. В събота и неделя също бях заета с репетиции.”

Приета за студентка на две места, в първи курс тя учи паралелно в Музикалната академия и в НАТФИЗ. И на двете места продължава да е отличничка, също като в училище. “Когато трябваше да се записвам за втория семестър, от Музикалната академия ми казаха, че не мога да продължа, освен ако не мина в платена форма на обучение, а не с държавна поръчка.”

Решението е трудно, но в крайна сметка Винченцо се отказва от балетната педагогика и започва да изучава само актьорския занаят. Той също не ѝ е чужд, тъй като тя получава първата си роля още когато е ученичка. Тогава играе в “Магна Аура - изгубеният град”. По-късно участва и в “Хъшове” и това е спектакълът, който я провокира да се занимава с театър. Талантът ѝ е оценен през 2019 година, когато е

номинирана за

наградата “Аскеер”

в категорията “Водеща женска роля” за играта ѝ в “Кокошка”.

Докато е студентка по актьорско майсторство обаче, за втори път в живота си се среща с вероятността да я изключат от учебно заведение. Този път причината е, че похарчва парите за семестъра. Винченцо отива при баща си и иска отново сумата от 600 лв. Разказва му всичко, а той от своя страна я разбира и успокоява, че на всеки се случва да прави грешки. Но актрисата не си взима поука, отново се събира с приятели и пак свършва парите. За късмет тогава ѝ се обажда приятелка, която прави кастинг за предаване с блондинки.

“Първоначално си казах: О не, аз ще ставам атриса, няма да се занимавам с такива пошли неща. В момента, в който затворих телефона, осъзнах, че ще ме изгонят от Академията, защото нямах пари да си платя семестъра. Беше ме срам да отида втори път при баща ми по същата причина.” Василена се съгласява да участва в предаването, но

решава да промени

името си,

с което дотогава я свързват в актьорските среди - Василена Гецкова. Затова в телевизията се представя с бащиното си име - Василена Винченцо, с което е популярна и днес.

За всичко, което е постигнала, актрисата е благодарна на родителите си, които винаги са зад нея и я подкрепят. Тя е убедена, че именно любовта между майка ѝ и баща ѝ я е направила добър човек, който цени важните неща.

Въпреки че е боец по характер и не се отказва да следва мечтите си, Василена е била напът да се откаже от кариерата си.

“Много скоро беше моментът, в който исках да се откажа. Когато бяха затворени всички театри,

дълго време

останах

без работа и това

много ме потисна

Дадох си сметка, че няма значение, че си завършил балетно училище, че говориш три езика, че завършваш магистратура в Софийския университет, че играеш в Народния театър, колко международни награди и тукашни номинации имаш. Тук на почит са връзките, а не уменията.”

Постепенно обаче, минавайки през тази криза, осъзнава, че тя е необходимото зло, нужно да докаже, че личната битка е по силите на човек и тя зависи само и единствено от него. Сега е обнадеждена, че публиката няма да се отдръпне от театъра, защото хората, които са възпитани да посещават културни институции, театри, галерии, концерти, ще продължат да го правят. “Театър е имало и вчера, и днес, и утре ще има”, казва тя.