Аз съм Ани. Определям себе си като жена с минало, настояще и бъдеще. Дъщеря, любима жена, сестра, майка, приятел, психолог. Девизът ми преди време беше “Улови мига!” и беше изписан във всичките ми тетрадки. И до ден днешен се питам – какво всъщност значи това? Мечтая си да имам вътрешна камера, която да заснема всичко, което ми се случва и да мога да натискам копчето “play”, когато си поискам! За сметка на това имам спомени, украсени от моите лични емоции, може би прекалено субективни. Но мои. А вие как сте? ... И нали знаете, че всеки четвъртък отговарям на въпросите ви на страниците на "Хай клуб". Чакам ви и там.
Що е то “unfriend”, освен че е дума на годината според лингвистите в Оксфорд? Буквално означава “да премахнеш някого от списъка си с приятели в социална мрежа", като Facebook например. Случвало ли ви се е да изтриете профила на приятел след като сте се скарали? Или на гаджето си след като сте скъсали? На мен лично не. Колко от хората, които са във вашия friends list, бихте нарекли истински приятели? Изобщо познавате ли поне 30 % от тях?
По колко много начини можем в днешно време да покажем на някого, че не ни е важен вече. Изтриваме го от списъка с приятели, изтриваме номера му от мобилния, блокираме го в скайп, пращаме електронната поща от него в папка junk, изобщо можем яко да го “игнорнем”. И всичко това се случва в едно виртуално пространство. А какво се случва, когато срещнем този човек очи в очи? Ще бъдем ли толкова смели да му кажем, че не го обичаме вече и не искаме да имаме нищо общо с него, както когато натиснахме бутона “delete”? Едно време късахме снимки, горяхме любовни писма, ронихме крокодилски сълзи. И всичко това беше истинско. А сега сякаш и сълзите ни ще придобият дигитален вид.
Нищо чудно, че unfriend е новата дума, на която е хубаво да обърнем внимание. По-скоро социалните мрежи предлагат един безличен начин на общуване между хора, които не се познават, но биха могли да споделят и най-страшната си тайна. Точно, защото не им е лично. Винаги биха могли да се отрекат от думите си, както биха могли да отритнат приятел, в когото са се кълнели до вчера. Колко му е да натиснеш бутона “ДА” на въпроса “Сигурни ли сте,че искате да изтриете този приятел от своя списък?” Естествено, далеч съм от мисълта да заклеймя социалните мрежи като Facebook, но ми се струва, че прекалената показност, която лъха от тях е по-скоро вредна и раздалечаваща, отколкото сближаваща.
Когато сложихме приятелството във виртуалното пространство, загубихме топлия комфорт на едно истинско приятелско рамо, намокрено от нашите сълзи. А за сметка на това получихме достъп до клиширани послания, винаги рамкирани в поредната кауза, тест или Farmville, изпратени от “еди-кой-си”, който ни се пише приятел. Може би е време да излезем от рамката?

