Ежедневно преживяваме различни събития, на които реагираме с различни чувства. Когато някой ни попита „Как си?", обикновено, независимо от отговора, който даваме, в съзнанието ни изниква тема или събитие, които са актуални за нас в момента, които ни вълнуват и ангажират голяма част от мислите ни. Това може да бъде нещо, което ни се е случило, или пък нещо, което очакваме да ни се случи, наред с придружаващите го емоции.

Различните преживявания предизвикват различни чувства у хората. Едно и също негативно събитие за някого може да се превърне в същинска драма, докато друг човек би го възприел като дребна неприятност, която бързо се забравя. По същия начин, дадено позитивно събитие за едни е нещо нормално и дължимо, докато за други може да бъде източник на радост и интензивни положителни емоции.

От какво зависят чувствата, с които реагираме на различните събития и обстоятелства в живота ни? Колкото по-голямо значение отдаваме на дадено преживяване, толкова по-силни чувства предизвиква то у нас. Обикновено подсъзнателно ние си задаваме въпроса „Колко важно е това е за мен". И често отговорът на този въпрос е автоматичен. Ако случката по някакъв, често нелогичен начин докъсва наши дълбоки преживявания или теми, на които сме особено чувствителни, то без да си даваме сметка, отдаваме голямо значение на даденото събитие.

Какъв е резултатът от този механизъм? Твърде често превръщаме преходните неприятности в житейски драми.
Как можем да се измъкнем от тази клопка? Бихме могли да се запитаме съзнателно: Колко важно е това за мен? По какъв начин реално се отразява на живота ми? Какво променя? Каква следа ще остави в живота ми? Как мога да се справя и да го преодолея? На какво ме учи това преживяване?

Замисляйки се съзнателно над тези въпроси, в много случаи ще открием, че в същност нещата не са толкова драматични и че нямат чак такова значение.
Оказва се, че нашето щастие или нещастие имат връзка не толкова със събитията, които преживяваме, а с нашето отношение към тях и със значението и смисъла, които им придаваме.

Нека помислим какви са начините да се справим с дадено негативно събитие:
- Да променим събитието, да се борим активно за разрешаване на проблема, да се стремим да насочим обстоятелствата в желаната от нас посока.
- Да променим отношението си към събитието и значението и смисъла, които му придаваме. Да потърсим друга гледна точка за нещата.
- Да игнорираме събитието, да живеем сякаш нищо не се е случило. Да се опитваме да избягаме от него чрез развлечения, алкохол, безразборни връзки, зависимости и какво ли още не.

Първата стратегия несъмнено в много случаи е успешна. Това е активната стратегия на действения човек, който има вътрешна сила и се бори за щастието си. Нека не забравяме обаче, че много пъти негативните събития в живота ни не зависят от нас. Те могат да са свързани с изборите на други хора (например родителите ни решават да се разведат или гаджето ни вече няма желание да бъде с нас) или с обстоятелства, върху които ние, като земни хора, просто нямаме власт.

Много често страданията ни се дължат на опитите ни да контролираме другите, техните мисли, желания и постъпки и някак си ни убягва, че не сме всемогъщи и че животът на другите не е под нашия контрол (макар и да им желаем най-доброто и да сме убедени, че имаме право). Много от нас израстват с вярата, че могат и са длъжни да управляват събитията, но това невинаги е възможно. В тези случаи втората стратегия е добър начин да се справим с отрицателните чувства, да намалим силата им и отражението им в живота ни.

Какво да кажем за третата стратегия? Да, понякога ни се иска да избягаме ... Но къде отиваме тогава? Къде се крием от външната сила и вътрешната си безпомощност? Потъваме неусетно и пропиляваме един от шансовете си да станем по-силни, по-справящи се, по-зрели.

И сега, след като помислихме заедно за негативните преживявания в живота ни, нека се фокусираме върху позитивните. Да помислим за „щастието" си. Какво означава тази дума с толкова широко съдържание? За едни щастието е цел, за други - даденост, за трети - дължимо право. Изискваме щастие, но от кого?

И в крайна сметка, тъй като сме хора, и щастието се оказва баланс. Баланс между различните чувства, емоции и преживявания. Често негативните емоции ни позволяват да усетим, изживеем и оценим радостите. И когато положителните преживявания надделяват над отрицателните, се чувстваме щастливи.

Имаме ли контрол над това съотношение? Вече видяхме начините, по които можем да реагираме и да се справяме с негативните събития. А как можем да предизвикаме позитивни моменти в живота си?
- Като активно търсим, правим и създаваме това, което харесваме. Разбира се, за целта е нужно да открием какво ни харесва в действителност? Какво ни зарежда с положителни емоции и енергия?
- Като придаваме по-голямо значение и смисъл на позитивните събития и преживявания. Като мислим за тях, като си ги припомняме, като ги планираме.
Колкото повече положителни емоции преживяваме, толкова повече укрепваме способността си да се справяме с предизвикателствата в живота ни и да извличаме полза от тях.

Може би сте забелязали, че когато се чувствате „щастливи", нещата стават сякаш по-лесно, с тласък. Истината е, че имаме по-голям шанс да управляваме живота си, ако вложим енергия в това да създаваме хубави преживявания и да им придаваме значение, отколкото в постоянната борба с проблемите.