Али протегна ръка към прозореца. Дръпна леко завесите и остави слънчевите лъчи да проникнат в стаята. Утрото е най-прекрасният момент от целия ден, помисли си тя. Али лежеше на леглото, кестенявите й коси покриваха възглавницата, а кафявите й очи гледаха разцъфналите цветя навън. Момичето се обърна на другата страна, за да погледне мъжът до себе си. Той все още спеше. Али никога нямаше да разбере какво се бе случило преди толкова време...