Това е поредният документален разказ за Реставратора. Който се е родил като Бранимир Делчев. Завършил е с отличие специалността реставрация в Академията за изобразителни изкуства в Прага. И се е отказал от правото и поканата да започне като асистент академична кариера там. Над 20 години - до 1999 г., е реставратор в НХГ, а до 2012 г. - в Етнографския музей. Ползва се с авторитета на един от най-добрите родни реставратори. И със славата на чешит. Принизяваща го, тъй като е човек с мисия, с любов и идеи за родината си, с всеотдайност в работата.
В този брой е третата част от необикновените приключение на Реставратора в Зимбабве, където той е изпратен в годините на социализма като уредник на изложба с наше изкуство в столицата Хараре. И в Африка той остава верен на себе си - да предизвиква, а не да чака съдбата си.
В науката животните отдавна са класифицирани. Не съм информиран в колко вида са се поместили влечуги, насекоми, хищници, риби, земноводни, птици и т.н. На човек му стига да знае, че е на върха на хранителната верига. И затова опростява всякакви схеми и си прави свой класификатор. За Реставратора животните в Африка са се делели на два вида - такива, дето са спазвали табуто на шамана и са го подминавали дори при немислима близост. И други, дето не са се съобразявали с тържествено обявената неприкосновеност. Или казано с по една дума: раздел "Табу" и раздел "Стръв". Реставраторът хем си вярва на класификацията, хем я иронизира. Просто защото не е докрай убеден във всесилието на шамана, провел ритула по енергийната защита на свещеното му тяло.
Да не забравя. В Африка има и едно същество, което е извън подредбата. Птица. Реставраторът я е възневидял, въпреки че тя не се е занимавала с тялото му. И той с нейното. Кръстена е
птица - секретар
Неясно защо. И като ви я опиша, няма да разберете. Не дай си Боже да се срещнеш с нея, когато си излязъл на лов. Неизвестно как тя разбира намеренията ти. И почва да кряска невъобразимо. При което всяко живо същество бяга или застава нащрек. Тъй че ловецът е по-добре да се върне веднага, вместо безплодно да обикаля. Може пък африканецът да е видял нещо общо между предупреждаващата птица и неистовостта на преданите на шефа секретарки. Знам ли?!
Ще започна с царя на животните. Реставраторът се е виждал очи /или пък очила/ в очи и с лъвица, и с лъв. Веднъж се облегнал на една акация и "медитирах". Дървото го омайва с кафяво-виолетови цветове и с неземен аромат. При което "една млада лъвица, паркирала един етаж нагоре", решила в този момент да слезе от дървото. Помирисала му косата и "недоволна от аромата" - неговата версия, го прескочила. По-вероятно е подушването да е донесло безразличие. Или пък да е преценила, че толкова мършав не става за ядене. Косата му щръкнала, което му попречило да изкаже служебна благодарност.
Срещата с лъва е преминала пред зрители. Български екип снимал филм с участието и на Георги Калоянчев. Който се возел в първата от двете коли, пътуващи към снимачната площадка. Във втората бил и Реставраторът. Колата с актьора спряла до голям баобаб. Калоянчев слязъл, без да вижда, че от другата страна на дървото лежи лъв. Уплашен и - както сега се самоиронизира, "загрижен за съдбата на българския театър и кино", Реставраторът скочил от втората кола. И се насочил към лъва с единствените дошли му на мига аргументи:
"Чиба, чиба!"
Без да му мисли, като верен охранител предложил себе си на опасността. Не е ясно дали лъвът оценил това или пък дочул церемониалния глас на шамана. Но станал и бавно се оттеглил, без да се мръщи и защитава мястото си. Тук Реставраторът заразсъждава така: "Не зная дали лъвът разбира от изкуство, но уважи българското театрално изкуство, като не изяде звездата му." - Шегичка сега. На актьора тогава му станало лошо. Вкарали го в колата и дълго го чакали да дойде на себе си, за да почнат снимките. Два пъти съм чувал тази история. И нито веднъж от устата на Реставратора не се пророни самовъзхвала или отглас на страх по време на кучото прогонване на лъва.
Ще продължа с африканските котки. С далеч по-мъничкия сервал или африкански рис. Мъничък, но достатъчен да ти остави костите на африканска земя. С тегло около 30 кг той - според версията на Реставратора, познавателно заинтересуван след случката, щом срещне поглед на човек, се хвърля веднага. Вкопчва се с предните крака в гърдите, а със задните разкъсва плътта и вади органите - простете за натурализма. И причинената инфекция може да докара смърт.
Тази котка не била информирана за шамана и табуто и го взела за стръв. Скочила от акациево дърво, но не улучила и паднала на пода на джипа зад гърба му. След страшния трясък сервалът се изправил на крака и от един метър го гледал и съскал. И тук страхът се оказал най-добрият шаман. Гонен от него, Реставраторът не спрял да кара джипа, защото, ужасен, изпитвал усещането, че така се отдалечава от животното. Но не разчитал само на това. Извадил карабината със слонските патрони, която държал на вратата до шофьорското място. Стрелял полуизвърнат и не улучил - куршумът ударил джипа вдясно на сервала.
Ужасът
нараствал
Нагласил пушката за втори изстрел. Вторият куршум попаднал в джипа вляво на животното. Третият изстрел произвел на 10 сантиметра от сервала. Улучил го в устата и отнесъл горната част на черепа.
Примрял и безсилен, се върнал на входа на резервата. А там нисшите чинове на "Грийн полис патрул" започнали да шегобийстват. Очевидно почетният капрал излъчвал повече демокрация от чинопочитание. Занареждали: Твоята задача е да пазиш. А ти убиваш рядкото животно. Не ти мърдат 30 години. - Което си било така по закон. Автоматично задействал социалистическият рефлекс - виновен по презумпция, без да са ти предявили обвинение. И вместо да мисли за смекчаващи вината обстоятелства, си представил как ще го забравят роднините. Стресиращата дейност на въображението му прекратил пристигналият инспектор. Който небрежно погледнал трупа и промърморил: Законна самоотбрана. - Реставраторът заприличал на себе си - любопитен и ироничен: Как го разбрахте? Може да съм стрелял от 50 или от 100 метра. - Инспекторът: Вие сте гръмнали от 10 см, има обгаряне от барута по мустаците и козината. - Това били мотивите на оправдателната присъда.
Зарадвал се Реставраторът и "продължих борбата с животните". Изречението е, защото предстои да ми говори за още стрелби и страхове. Пак се случило в автомобил, този път кола на посолството, карана от сътрудник, чиято основна дейност се разминавала с официалния пост. Но този път - за добро на близостоящите. Връщали се отнякъде и си купили от жена на пътя шишарка банани. (Шишарка е термин на художник, напълно приемлив за яка връзка банани, изглеждаща като на дървото.) Хвърлили покупката на задната седалка. Не след дълго Реставраторът видял как около скоростния лост се увива змия. Шепнешком предупредил шофьора. И онзи полека извадил пистолета си. За да не засегне Реставратора, стрелял с ръка зад гърба.
Отнесъл главата на змията с първия изстрел. Щото стрелбата била сред основните умения в дипломатическата му дейност. Убитото влечуго се оказало една от най-отровните африкански змии. Което никак не е добре в комбинация с липсата на информация, че Реставраторът е табу за животните на континента. Не си мислете, че змията е подхвърлена като капиталистически заговор. Просто отровницата е намерила сянка сред бананите, докато жената на пътя ги предлагала. Такъв е припекът там, че и змиите бягат от него.
Когато настанили Реставратора в къщата, в която живял като почетен капрал, градинарят направил африканско театро. Грабнал от храстите на живия плет питон. Мъничък, само три метра. Почнал да го увива около себе си с ритмични действия. А на Реставратора казали: Дай му долар за представлението. - Дал го, като останал с впечатлението, че храсталаците са резерват за питони и други неотровни змии.
След време дошла Валентина Генова от БНТ да интервюира президента Мугабе. Екипът бил настанен в същата къща. Вечерта след интервюто, като анализирали заснетото, се усетили, че им липсват кадри от Африка - природа, животни. Благородният Реставратор, малко нещо и подражател в случая, решил да помогне. Правейки се на градинаря, тръгнал да измъква от храстите питон. Търсил тук - няма, търсил там - няма. Бил настроен да покаже поне триметров. Накрая се примирил с питон около метър и половина. Взел го и повикал оператора. И заиграл български вариант на африканския танц с питон. Операторът завъртял камерата. В това време ги видял градинарят и закрещял:
"Хвърляй, хвърляй!"
Реставраторът извадил два долара, щото мислил, че трябва да му заплати урока. Пък и богат - почетен капрал на Зимбабве на солидна българска издръжка. Но градинарят се дръпнал като от огън. Чак тогава Реставраторът видял на главата на питона два жълти рога. Хвърлил змията обратно в храсталака. По-късно прочел и разбрал: партньорката в танца му била габонска пепелянка. За силата на отровата имало визуална справка: пета минута - спринцовка; десета минута - спринцовка; петнадесета минута - сандък.
Спете спокойно. И този път шаманът с табуто бил наблизо. А и в България няма габонски пепелянки. Освен ако някой не е започнал да ги развъжда в нашия благословен климат. От скука или като бизнес.
Материалът е на вестник "Труд"
Коментари (0)
Вашият коментар