Боби Канавали, главен герой в сериала "Винил": Когато съм с Мик Джагър, никой не ми обръща внимание

“Винил” е най-новият сериал на НВО, чиято премиера е на 15 февруари. Забележителното на филма е, че негови продуценти са вокалистът на “Ролинг Стоунс” Мик Джагър, Мартин Скорсезе и Терънс Уинтър.

Сюжетът се развива през 70-те години на миналия век в Ню Йорк. Наситеният със секс и наркотици музикален бизнес в зората на пънка, диското и хип-хопа е представен през очите на музикалния продуцент Ричи Финестра (Боби Канавали, “Престъпна империя”), който се опитва да спаси компанията и душата си, без да унищожи всички по пътя си.

В сериала участва синът на Джагър Джеймс. Всеки отделен епизод включва до 30 музикални парчета.

Публикуваме интервюто със съдействието на “НВО България”.

- Участвате в музикален сериал, в който един от продуцентите е Мик Джагър. Вероятно той е човек, от когото може да научите много за това какъв е бил музикалният бизнес през 70-те години на миналия век?

- В началото Мик малко ме плашеше. Да си около него, е все едно да си близо до слънцето. Много е горещо и не знаеш какво да кажеш, така че да не се изложиш. Изглежда, че няма нищо, което да не е чувал и да може да го изненада. След като свикнах с присъствието му, ми беше много интересно да наблюдавам как другите хора се държат край него. Имах тази възможност, когато ходехме заедно на вечеря, зад кулисите на концерт на “Ролинг Стоунс” и в хотела, където бяхме настанени. Разбира се, бях чувал много истории за суперзвездата Мик Джагър, но е съвсем друго нещо, когато видиш как този човек общува във всекидневния живот и начина, по който дори самото му присъствие в стаята влияе на околните. Когато съм с Мик, никой не ми обръща внимание. Хората дори не ме виждат.

- Изморителни ли бяха снимките на “Винил”?

- Да, доста, едва сега наваксах със съня за последните шест месеца. Спомням си, че в първия ден снимахме епизод от втората серия, в който съм в един киносалон с Брус Лий, адски надрусан с кока, и се пробвам да го впечатля с каратистки ритници. Прибрах се вкъщи със страшна мускулна треска и си казах: “Боже, ако всеки ден е така, направо нямам идея как ще издържа докрая.”

- Работите по този филм далеч преди началото на снимките, защо?

- От пет години. Предложението да се включа дойде, докато снимах с Тери (Уинтър - бел.ред.) “Престъпна империя”. Толкова ми беше забавно да играя тази роля и да работя с тези хора в продукция на толкова високо ниво, че това беше идеалният момент да ме ангажират и за нещо друго. Беше ясно, че ще приема, какво повече може да иска един актьор от живота?

- Може ли да бъде направен някакъв паралел между “Престъпна империя” и “Винил” - и двата сериала разказват за могъщи империи, които в крайна сметка се сриват?

- Кралят има кралство, то започва да се срива и всеки иска да отхапе възможно най-апетитното парче от него. Доскоро всемогъщият владетел прави каквото може, за да спаси остатъците от величието си. Тери е много силен в описването на подобни кризисни ситуации. Той обича героите, които висят за една ръка от ръба на скалата, но въпреки всичко не се предават.

- В началото музиката мотивира вашия герой, но с разрастването на бизнеса залогът става много по-голям от няколко безсмъртни рок парчета.

- Така е. Неговата репутация, дори бих казал - мястото му в историята, е много важно за Ричи. Но не мисля, че той наистина осъзнава това, преди да срещне съпругата си Девън. Тя е единственият човек, пред когото той си позволява да свали бронята и да бъде искрен. Казва ѝ: “Ако се откажа от компанията и от това, което съм постигнал, какво ще правя? Ще бъда пълна нула, все едно въобще не съм съществувал.” Изисква се много сила, за да си признаеш подобно нещо.

- Трудно ли беше да заснемете последната сцена от пилотния епизод, в която сградата се сгромолясва?

- Да, беше доста напрегнато. Снимахме я няколко дни. Падащите отломки са снимани в студио. Човекът, върху когото се срутват, впрочем не съм аз - използвахме професионален каскадьор. Докато снимахме първия епизод, Марти (Скорсезе - бел.ред) винаги го наричаше “филмът”. Когато го изгледах монтиран, си казах: “Все едно гледам някой от великите филми на Скорсезе с тази разлика, че накрая се чудя какво ще стане по-нататък.” Какво ще предприеме този тип след това? Как подобно екстремно преживяване ще се отрази на такъв човек, който и без това не е абсолютно уверен в способностите си? От друга страна, случилото се може да се тълкува и като знак от съдбата, че ако Ричи въобще иска да постигне нещо в живота си, трябва да се захване за работа и да вярва на инстинктите си. Това е и моментът, когато той си казва: “Да става каквото ще. Въобще не ме интересува какво мислят другите.”