Граф Вронски е най-добрата роля на Антон Григоров в Театър “София”, където идва веднага след дипломирането си в НАТФИЗ преди 4 години. Как само звучи това име “Вронски”! Чува се музиката на елита, на парите и поклоните. Убеждава ни, че и в Русия са живели благородници, а не само мужици и революционери. Граф Вронски, любовникът на Ана Каренина, взривил с откровеността си салонните общества на Москва и Петербург, укриващи забежките сред безгрижието на танцуващите кринолини на безкрайните балове. Ролята е победа на младия актьор над театъра, незабелязващ (или правещ се, че не забелязва) лицето му на романтичен латинопрелъстител. Рядко от театралната академия излизат актьори с такова лице. Дори типът “Стефан Данаилов” е по-фруктов и по-конформистки. Вронски обаче не е предварително избраният победител на сърцето на Каренина. В началото на тяхната авантюра Григоров го прави нерешителен, смутен, неуверен в това, в което е хлътнал. Ами той прелъстява съпругата на генерал, министър, голямо име в дворцовия живот. Но не може да се отклони, да забрави, да изостави. И в тази част от спектакъла на режисьора Николай Поляков в Театър “София” младият Вронски сякаш не действа от свое име, а е ехо на кипналите чувства на Ана Каренина, поддръжник на нейната много по-агресивна заявка на любовта им. “Обичам те!”, крещи той на света в отговор на нейните съмнения и кокетства. Най-сетне! Доста по-късно ще започне драмата им, когато тя ще търси съвършенство във всяка капка любов, неуверена и объркана, а той ще се окаже твърде млад и неопитен, за да разбира неясните и за самата нея копнежи.
В тази част е силата
на актьорското
присъствие
на Григоров. Просто го бива да отбелязва с ненатрапчиви, но ясни знаци напрежението на емоциите. В този смисъл ролята му на сина от спектакъла “Покана за вечеря” на режисьорката Тея Сугарева е стъпало към граф Вронски. Актьорът се чувства уютно и свободно в камерната обстановка на вечерята панихида за починалата майка, когато бащата (Ивайло Герасков) научава, че нищо не е такова, каквото изглежда. Персонажът на Григоров не е постигнал нищо в живота, предпочел да се забавлява и наблюдава, вместо да се ангажира и действа. Но нахално заявява противоположен статус. По някакъв странен начин, присъщ на актьорската му природа, Григоров превръща многолюдната среда от “Ана Каренина” в камерна обстановка на уроци по горещи страсти, които графът трябва да усвои. Вронски е първата централна роля на Антон Григоров. До нея той е в групата колеги, които създават впечатление за множество, неизбежно в масовите спектакли на един театър – сред плебеите в “Парижката Света Богородица”, сред танцуващите младежи в “Скачай!”, сред разбойниците в “Роня, дъщерята на разбойника”, сред свидетелите на “Нощта на 16 януари”, сред рицарите зевзеци в “Напразните усилия на любовта”. Интересното е, че обратно на персонажите си непукисти и купонджии в тези спектакли, Антон Григоров признава, че в живота е по-скоро стеснителен. И той е като мнозина актьори, които избират театралното поприще, за да погасят стеснителността си.
“На сцената нямам
задръжки,
но от възпитание спестявам нападките в живота срещу онзи, който ме е обидил. Макар че би било справедливо да реагирам.” Тази елегантност в обноските често изненадва и обезоръжава опоненти и приятели, придавайки му загадъчност, дори мистика. Кой се държи така в нашата среда на удари под кръста и нож в гърба? Антон прехвърля “заслугата” към зодията си Близнаци. Предпочита да прощава, да заобикаля, вместо да цепи направо с цената на всичко. Пожертвал е лятото, за да помага на родителите си в големия ремонт у дома. Избира да намери сериозна любов, отколкото краткотрайни приключения. По-добре се чувства у дома, отколкото на бара или дансинга. Какъв правилен човек! Някъде в това отношение към света лежат съветите на учителя му в НАТФИЗ - проф. Снежина Танковска. И няма да сгрешим, ако вече сме се надъхали с по-големи очаквания за успехи на сцената.
Коментари (0)
Вашият коментар