“33 стъпала към небето” отворила очите на Радев за самолетите

В трети клас любознателният ученик си купил книгата от автобус книжарница

“Румен Радев. Петият президент” е неофициалната и нецензурирана биография на новия държавен глава. Написана е и е издадена без съдействието и съгласието на Румен Радев. Нейни автори са опитните журналисти от в. “24 часа Лиляна Клисурова и Любомир Денов. В текста освен личните си впечатления от генерала, те са използвали откъси от негови интервюта, както тези и позиции, които новият държавен глава е развивал в първите си публични изяви. В “Петият президент” говорят и хора, които го познават от армията. Предлагаме ви откъс от книгата.

Една книга е “виновна” Румен Радев да стане пилот. При това един от най-добрите пилоти, владеещ лупинги, спиращи дъха на зрителя.

Всичко станало съвсем случайно. Бил в трети клас, когато в двора на училището в хасковското село Славяново, където бъдещият генерал живеел с родителите си, дошла пътуваща книжарница - автобус, пълен с книги. Любознателният Румен бил сред първите, влезли в него. Харесал си книгата “33 стъпала в небето” на Анатолий Маркуша, но нямал достатъчно пари в себе си. Хукнал към дома, където дядо му му дал недостигащите стотинки, и успял да я купи. Изчел книгата на един дъх, бил запленен от написаното и от илюстрациите в нея. И решението му било категорично - ще стане пилот.

Роденият преди 53 г. в Димитровград Радев прекарва детските си години в село Славяново. Родителите му, вече пенсионери, живеят там и днес.

Като малък Радев помагал много вкъщи, но най-горд бил, когато в първи клас му поверили грижата за коня.

Яхвал го без седло

като Винету

и го водел на 1-2 км от селото на паша. Имал волно детство. “Лудеех из гората, край реката, имах огромната свобода, каквато, за съжаление, много от нашите деца днес нямат”, спомня си той. Друг любим момент в детството му било завръщането от чужбина на близкия приятел на баба му и дядо му проф. Тянко Йорданов. Географът и създател на предаването “Атлас” винаги му изпращал картички от поредното си пътешествие по света, а като се върнел, с увлечение разказвал за него. Малкият Румен го гледал с широко отворени очи.

Първата мечта на днешния генерал като дете била да стане добър рибар. Двамата с баща му често заедно дебнели рибата край реката.

След това искал

да стане бригадир

в ТКЗС-то Често в селото им идвал чичко с чанта, който изглеждал важен човек в очите на малкото момче.

Но най-голямата му мечта била да работи в мандра. “Имаше мандра на края на селото и когато минехме покрай нея, мандраджията, много добър човек, ни гощаваше с истинско прясно сирене. Показваше ни как се прави и всичко ми изглеждаше като магия. А и накрая се получаваше нещо много вкусно”, спомня си Радев.

В трети клас рязко променил намерението си, когато прочел книгата “33 стъпала към небето”. Веднага започнал да се готви за пилотското училище. Не му било трудно, защото бил добър ученик, а и любимият му предмет била математиката.

В 4-и клас семейството му се преместило в Хасково и до 7-и Румен учил в ОУ “Иван Рилски”. След това, повлиян от страстта на кака си Лозана към езиците, Румен влязъл в немската гимназия. Изкарал обаче само подготвителен клас и решил, че е по-добре да наблегне на математиката, ако ще кандидатства във военното училище. Така през 1979 г. се прехвърлил в хасковската математическа гимназия.

Паралелно с математиката Радев наблягал и на спорта. Играел баскетбол и бокс. Но когато дошло време да кандидатства, приятел доктор му казал да не споменава бокса, защото няма да получи медицинско. Тренирал и бягане, гимнастика, фитнес, плуване.

Въпреки многото учене правел плановете си така, че да му остава време да отскача до Стара Загора, за да лети -

карал безмоторен

самолет и скачал

с парашут

и стартирал кариерата си във въздуха още като ученик.

Правел го обаче тайно от родителите си. За да стане пилот, Радев избягал от дома си и заминал за Долна Митрополия. И днес, запитани коя е най-голямата генералска беля, родителите му са единодушни - когато се записал зад гърба им в авиаторското училище.

“Категорично не бяхме съгласни с тази му постъпка. Бяха го приели ядрена физика, а той тихомълком си изтеглил документите и ги подал във военното училище”, казва баща му Георги.

А пък самият Радев свързва кандидатстването си във Военновъздушното училище в Долна Митрополия с почти куриозна случка. На изпита ги затворили, както си му е редът, в зали, за да решават задачите. На него обаче му трябвал само половин час, за да се справи с тях. При това ги решил, без да използва листовете за чернова - директно на беловата. Пъхнал отговорите в плика и тръгнал да го предава на комисията. Пазещият го майор обаче го върнал със съвет да не се отказва и да напише нещичко поне.

“Ама аз съм готов”, заявил му младежът. Майорът обаче отказал да му повярва. Двамата започнали да спорят, а накрая пазещият го направо му заявил, че не може да го пусне да излезе, преди да са минали 2 часа. В този момент покрай тях минал преподавателят по висша математика Нино Ставров, който чул разправията и поискал да види плика със задачите. Прегледал ги и пуснал Радев да си ходи. В крайна сметка младежът бил приет първи по бал.