Спасението за “Левски” си има име: Наско Сираков

Илюстрация: "24 часа"

Време за мъже. Време за можещи. Време за обединение. Време за край на игрите, експериментите и лъжите. Часът настъпи.

Това му трябва на “Левски”, за да не се говори за славната история и любовта на хората в минало време. Всъщност чисто спортно-технически миналото време отдавна е основен играч на “Герена”. А с настъпването на време разделно сега целта пред клуба трябва да е една - да се избегне време “погребно”.

С днешна дата има едно име, неподвластно на времената. За “Синя България” той е много повече от обикновеното разбиране за “легенда”. Защото много легенди разчитат само на този свой статут, позволявайки успехите и уменията им да останат именно в миналото, а в настоящето да е стремежът за изяви. Предимно публични. А въпросният човек със специален статут развива възможностите си, като използва наученото от миналото време за работата в настоящето и погледа в бъдещето. Името на спасението е Наско. Фамилията - Сираков.

В едно е прав Георги Марков от думите, които каза за ситуацията в “Левски” и които е казал на Спас Русев. “Казал съм, защото там му е грешката - върни Наско Сираков и Мъри Стоилов на “Герена”, спри да гледаш “Челси”, а пусни да видиш как играеше “Левски” през 2005-2006 г. Това искат феновете”, заяви Марков. И ако сме наясно, че мисията за връщането на Мъри сега е невъзможна, спасението остава в Наско.

Дори да приемем, че действията на Спас Русев са били просто искане на вот на доверие, просто връщане не би гарантирало обединение и не би приближило светлото бъдеще. Самият бизнесмен може да има отличен мениджмънт, може да се справи на високо ниво в преструктуриране, привличане на инвеститори и спонсори, че някой ден дори и с болната за левскари тема - козирка или нов стадион, но предметът на дейност на клуба си остава друга - футболът.

А в тази тематика “Левски” има един цар - Наско. И е между кощунство и самоубийство той да е извън царството.

Независимо дали ще се води президент, шеф в надзорния съвет, председател на управителния съвет или директор, Сираков трябва да е в “Левски”. Ако някой проумее, че има един-единствен човек за спортно-техническата власт на “Герена”, няма да му пречи и в документацията да го заведе официално на длъжност “цар”. Защото точната думичка няма значение. Има значение точният ход. За народа Сираков ще си е просто лицето и спортният човек. И когато се говори за спортната част, всички останали ръководители трябва да имат право на две неща: да мълчат и да козируват. Собственикът трябва да спазва минимум първото. Защото в материите футбол и управление на футбола, комбинирани с България и “Левски”, друг като Наско Сираков няма.

Темата за връщането му бе дискутирана още след идването на Спас Русев. Многозначителен е и друг абзац от Георги Марков, разкрил преди месеци, че всъщност други “радетели” разубеждавали Спас Русев от идеята за Наско. “Разбирам г-н Русев, че има някакви задръжки, защото типично по български силните личности не ги обичат. И му пеят на г-н Русев на главата срещу Сираков от разни посоки, че бил близо с този, че вечерял с онзи”, разказа пред “Дарик” бившият шеф на “синята” управа.

Певци в общия хор на злобата - колкото искаш. Всеки може да избира сам в чия компания да е. А поговорката “с какъвто се събереш, такъв ставаш”, само чака следващите си потвърждения. Събирането с Наско е шампионското решение. Вариантът с “певците” може да включва и изпълняване на заупокойна молитва.

Но кой каквото и да пее, най-важна в текста за спасението ще е думата на Сираков. Той не би се хванал на поредни песни на лъжата, а би искал власт, с която да изтрие от съзнанието на левскарите усещането за безумно ръководене, наслоявано успешно, откакто спортната приказка на Наско и Мъри бе прекъсната без време и превърната в затворена страница от книга, която никой шеф отдавна не смее да отвори. Защото рискува там да открие имената на по-силни личности от самия него. Сираков и Стоилов. А да се върне един ден и Мъри на “Герена”, не зависи само от изтичането на сегашния или следващия му договор в чужбина. Зависи от създаването на път към спасението. Той си го каза - на изграждане на условия за спортни успехи и отбор. Защото това е в основата на футболния клуб. Казано по друг начин - успее ли някой да убеди Вълка Сираков, че “Левски” се отрича от “престъпленията” към левскарите, този човек ще върне и Станимир Стоилов.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ

Напишете дума/думи за търсене