Коалициите в политическата история на България

Повечето са хилави, на пръсти се броят успешните

Българинът е индивидуалист. Когато има проблем, го решава сам. Само в три случая се коалира. На карти, на чашка и в политиката. На карти, защото не може да играе сам. На чашка, за да има с кого да вдига наздравици. В политиката, за да се докопа до властта.

Първото правителство на свободна България е от консерватори с министър-председател Тодор Бурмов. После се изреждат още четири консервативни и два либерални кабинета.

През 1883 г. Александър Батенберг решава да пробва коалиция по европейски модел.

Князът кандърдисва

консерваторите

и либералите да

си стиснат ръцете

На 7 септември с Указ № 719 е назначен коалиционен кабинет. Политическото образувание обаче е неравностойно. Премиерът Драган Цанков и Димитър Моллов са вляво от центъра. Вдясно натежават Григор Начович, Марко Балабанов, Тодор Икономов и Константин Стоилов.

Макар че се ръкостискат, те не могат да се гледат още от Учредителното събрание. “В Търново стана разцеплението”, свидетелства Григор Начович и описва картината:

“Тозчас Цанков и Каравелов привлякоха около себе си всичките гладници и нехранимайковци с дипломи и без дипломи. Драган Цанков не можеше да гледа Д. Грекова, Славейков не можеше да гледа Балабанова, П. Каравелов не можа да търпи Начовича и обратно”, визира себе си той.

Коалицията трае едва четири месеца. В края на годината консерваторите си вземат шапките и напускат кабинета.

Следват две

хомогенни

либерални

правителства

Първото начело с Драган Цанков, второто воглаве с Петко Каравелов. На 9 август 1886 г. е детрониран Александър Батенберг. Настъпва тъй нареченото “безкняжие” с коалиции “от ден до пладне”.

Първо русофили с различен нюанс управляват четири дни от 9 до 12 август. После мешавица от различни политически сили е на власт още пет до 16-и същия месец. И най-сетне друг политичски компот се разпорежда със съдбините на отечеството до 20 август 1887 г.

На този ден държавното кормило поема Стефан Стамболов. Той не се заиграва с хилави коалиции, цялата власт е съсредоточена в неговата Народнолиберална партия.

“Аз не съм от фарисействащите политикани - декларира Стамболов, - аз не прецеждам комарите, пък да гълтам камилите, но вървя право към целта си. Като видя нещо по моето вътрешно убеждение, че то трябва да се направи за спасение на отечеството, ще го направя, макар даже да е запретено от законите.”

Със силата

на “вътрешното

убеждение”

Тиранина, както го наричат, изгражда България като европейска държава. Дистанцира се от гнилата Русия и ориентира страната към модерния Запад. Въвежда протекционална политика за родната икономика, изравнява нашия лев с швейцарския франк.

На 19 май 1894 г. враговете на напредъка свалят стамболовистите. Сменени са с поредната коалиция от Народната партия, Съединистката и Съединената легална опозиция. С премиер Константин Стоилов тя управлява до 9 декември.

После на власт са само народняците, чиито водачи нямат нищо общо с народа. Иван Гешов, Теодор Теодоров, Димитър Яблански, Георги Губиделников, Атанас Буров са милионери.

Започват политическите убийства. През 1895 г. е съсечен Стефан Стамболов, през 1897 г. е застрелян Алеко Константинов. През 1899 г. народняците падат.

Разнокалибрени

съюзи

управляват до 1908 г.

Тогава идва на власт самостоятелното правителство на Демократическата партия. Неин лидер е опитният Александър Малинов. Той е от малцината политици, които не са се оцапали в корупционни скандали.

Малинов е автор на Манифеста за обявяване на независимост от Османската империя. В нощта срещу 22 септември 1908 г. той посреща Фердинанд в Русе. С влак князът и правителството поемат към старопрестолния Търновград.

На гара Две могили премиерът пише историческия текст, прочетен от Фердинанд в църквата “Св. Четиридесет мъченици”:

“Въодушевен от това свято дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ми акт ще намери одобрението на Великите сили и съчувствието на целия просветен свят.”

С дружни усилия

русофили харизаха

Силистра

На 26 септември 1912 г. избухва Балканската война. У нас управлява коалиция от Народната и Прогресивнолибералната партия. Техните водачи Иван Гешов и Стоян Данев са заклети русофили.

“Сега е моментът!”, решава руската дипломация. Докато “нашите” са на власт в България, ще им внушим да отстъпят територия на Румъния. Така власите ще забравят претенциите си за Бесарабия.

Империята има още една причина да ампутира български земи и да ги пришие към Румъния. С този жест братушките кроят да откъснат дунавската монархия от Тройния съюз и да я спечелят за Тройното съглашение. Това са двата военно-политически блока, известни по-късно като Централните сили и Антантата.

Гешов и Данев не могат да скършат хатъра на Николай II, пред портрета на когото се кръстят. На 26 април 1913 г. в Петербург е подписан протокол, с който Силистра е откъсната от майката родина и закарфичена към югоизточния пеш на Влашко.

Либералната

концентрация

докара национална

катастрофа

Най-дълголетната коалиция у нас е Либералната концентрация. В нея са Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партия. Управлява от 23 декември 1913 до 21 юни 1918 г. Лидер на формацията е Васил Радославов.

Той е единственият политик, извадил револвер в Народното събрание. На 2 юли 1914 г. камарата обсъжда съдбоносен заем от 500 000 000 лева. С него премиерът иска да павира пътя на страната към Първата световна война. Злонамерената опозиция обаче е против.

В сюблимието на дебатите Васил Радославов вади пищов. Оръжието е “шестак”, в барабана има по един куршум за всяка опозиционна парламентарна група. Заемът е гласуван и България влиза в Голямата касапница, както наричат Първата световна. Резултатът е национална катастрофа.

След погрома

се изреждат

няколко формации

В тях участват Демократическата партия, Радикалдемократическата, Прогресивнолибералната и Народната плюс БЗНС и БРСДП (обединена). От май 1920 г. цялата власт е в земеделците. Александър Стамболийски обещава да властва 40 години и създава Оранжева гвардия. Гвардейците са облечени в шаяк, въоръжени са със сопи. “Бря, бря, бря, нам да е дубря!”, е бойният вик на тази жакерия. С него връхлитат политическия противник.

Това е опозиционният Конституционен блок от демократи, радикалдемократи и прогресисти. На 17 септември 1922 г. той организира митинг в Търново. В същия ден на същото място дружбашите насрочват събор на цвеклопроизводителите.

Поделение на Оранжевата гвардия причаква блокарите на гара Долни Дъбник. Тегли им един хубав бой и ги натиря като добитък. Сред жертвите са Александър Малинов, Стоян Данев, Теодор Теодоров, Михаил Маджаров.

Превратът

на 9 юни 1923 г.

помете дружбашите

За кратко се коалират Конституционният блок, Народният сговор, Народнолибералната партия, Военният съюз и БРСДП (широки социалисти). После на сцената излиза Демократическият сговор и остава до 1931 г.

След сговористите се пробва още един блок. Народният е съшит от Демократическата партия, Националлибералната и Радикалната заедно с БЗНС-Врабча 1 и БЗНС-Стара Загора.

Тези протуберанси свидетелстват как еволюира българският политик. Някога консерваторите и либералите не са способни да дишат един и същи въздух. По-късно разнопартийците са готови да се коалират с всеки. Днес в името на властта се съюзяват и с дявола.

Превратът на 19 май 1934 г. пресича този злокачествен процес. Забранени са всички партии, имуществото им е конфискувано в полза на държавата. До 1939 г. работят шест безпартийни кабинета. Те постигат завиден икономически растеж. Жизненият стандарт на българина става един от най-високите в предвоенна Европа. Средната заплата е 2500 лева, пенсията брои 1400 лева.

През Втората

световна

също няма партии

Коалиция щръква чак на 2 септември 1944 г. Под ръководството на Константин Муравиев “три в едно” влизат БЗНС-Врабча 1, Демократическата партия и отломките от Народната.

Обединението е ялово, не може да спре съветската инвазия. На 9 септември властта взема Отечественият фронт, с който са се маскирали звенари, комунисти, земеделци, социалдемократи, радикалдемократи и уж независими интелектуалци. Министър-председател е професионалният превратаджия Кимон Георгиев.

Започва тоталитаризмът, опозицията е ликвидирана, неудобните са отстранени, коалиционни партньори остават БКП и БЗНС. Земеделците са прах в очите, защото работническо-селска власт няма. Всичко е в ръцете на комунистите!

Демокрацията

върна коалициите

Съюзът на демократичните сили е най-широката коалиция в политическата история на България. На 7 декември 1989 г. учредители са Клубът за подкрепа на гласността и преустройството, Независимото сдружение “Екогласност”, Конфедерацията на труда “Подкрепа”, Независимото дружество за защита правата на човека, Комитетът за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Клубът на незаконно репресираните след 1945 г., Независимото студентско дружество, Движението “Гражданска инициатива”, БРСДП (обединена) и БЗНС “Никола Петков”.

По-късно се присъединяват Радикалдемократическата партия, Зелената партия, Демократическата партия, Новата социалдемократическа партия, Обединеният демократичен център и Демократичният фронт.

Практиката е доказала, че

колкото по-широк

е един съюз,

толкова е по-хилав

Първия удар на СДС нанесе Филип Димитров с вота на доверие през 1992 г. (виж карето). Оттам насетне сините тръгнаха надолу. Започнаха да се “люспят” като глава лук. Всички опити да сготвят обща манджа се провалиха. Днес така наречената “автентична десница” липсва в парламента.

Още няколко коалиции има в най-новата история на отечеството. БСП, БЗНС “Александър Стамболийски” и Политически клуб “Екогласност” яхнаха властта през януари 1995 г. Докараха народа до просешка тояга и той ги измете с януарските бунтове през 1997 г.

НДСВ и ДПС изкараха пълен мандат от 2001 до 2005 г. Понеже е камерна, тази коалиция ни вкара в НАТО и Европейския съюз. След успеха царската партия пак се коалира с движението, но и с БСП. Заради червената прокоба кабинетът с мъка устиска мандата.

Уникатът

”Орешарски”

През 2013 г. Пламен Орешарски беше номиниран за министър-председател от Коалиция за България. Това е партизанският псевдоним на БСП.

Уникален случай, защото Орешарски не членува в коалицията. Мутиралите от комунисти в социалисти го използваха като носна кърпичка. Да им обърше биологичните секрети, които минават за социални инициативи.

ГЕРБ също се пробва с Реформаторския блок. Ентусиасти, които реформират миналото си от четвърт век насам. Сега е с Обединените патриоти, до вчера фаталистично разединени. “Дай боже!”, казва мъдрият български народ.

Филип Димитров

загроби СДС

Политическо харакири извърши Филип Димитров в Народното събрание. През 1992 г. той хвана меча на парламентарното доверие и дълбоко го заби в себе си. С този акт синият самурай влезе в историята като единственият самозаклал се политик у нас. Заедно със себе си Филип Димитров загроби и синята надежда на българския народ.

На 21 октомври премиерът депозира в парламентарната канцелария иск за вот на доверие. Дебатите започнаха на 22-и и продължиха на 28 октомври. Пренията бяха крайно ожесточени. Проточиха се шест часа…

Най-сетне се стигна до гласуване. Сините искаха явен вот, червените - таен. Прието беше гласуването да е на тъмно. “Депутатите се отправяха към урните, които бяха на втория етаж”, описва процедурата Методи Спасов.

След преброяване на гласовете беше съставен и прочетен протокол. “Министерският съвет не получава исканото доверие”, отсече документът.

Председателстващата Снежана Ботушарова даде думата на Филип Димитров. “Моля господа фотографите да напуснат пленарната зала”, нареди тя, защото харакирито е грозно зрелище и не е за снимки.

Премиерът се изправи на трибуната. Перчемът е преметнат традиционно надясно, каквито са възгледите му. Брадата е грижливо вчесана, очилата са с нови рамки.

“Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на правителството подавам оставка!”, със саблен удар обяви самоубиецът. Стенографите хроникираха за грядущите поколения: “Ръкопляскания от блока на СДС, депутатите от парламентарната група на СДС стават на крака и поздравяват своя министър-председател.”

Едни му стискаха десницата, други го прегръщаха, трети го целуваха по изстиналото чело.

Филип Димитров обяснява как се прави харакири.