Ева Веселинова от “Господарите” ще съди жената, която я нападна

Репортерката с епизодична роля в “Роза Дамасцена” Ева Веселинова в студиото на “Господари на ефира”

“Всичко стана много бързо и неочаквано. Арх. Петранка Владимирова се нахвърли върху мен съвсем хладнокръвно, и то в центъра на Пазарджик. Никой не ни помогна, всички гледаха сеира.”

Да, но камерата на “Господари на ефира” в този момент не спира да снима и запечатва всяка секунда от грозната сцена, случила се на репортерката Ева Веселинова. Само дни по-късно шоуто пуска по Нова тв как журналистката е повалена на улицата, удряна по главата и псувана, защото разследва строителната фирма “Еврохаус”.

Тази фирма е

ощетила десетки

свои клиенти

със стотици хиляди

левове,

като уж строи и продава сглобяеми къщи. Архитектката, налетяла на бой, е нейна служителка.

“Разследваме “Еврохаус” от известно време по сигнал на наши зрители и това ни отведе в офиса им в Пазарджик, където попаднахме на 3 служителки. Една от тях е архитектката, която ме нападна. Всичко стана много бързо и неочаквано. Нахвърли се върху мен съвсем хладнокръвно, и то в центъра на Пазарджик. Никой не ни помогна, всички гледаха сеира. Още по-абсурдното е, че Петранка добре знаеше, че камерата снима през цялото време. Въпреки това ме погледна право в очите и ми се нахвърли. Това показва, че този тип хора се чувстват безнаказани. Арх. Владимирова явно мисли, че винаги ще ѝ се разминава, тъй като тя има нападение на обществено място и над друг човек - инж. Иля Гонзалез. Ние вече излъчихме видео, в което се вижда и това нейно нападение. Беше много стресиращ и неприятен момент за мен. В началото се шокирах, тъй като в моя свят хората просто не постъпват така”, разказва Веселинова.

Репортерката има намерение да съди архитектката, извадила си е и медицинско, което показва, че наистина е била бита.

Ева Веселинова е родена в София, но голяма част от живота си прекарва в Сливен и Гърция. Учи в хореографска паралелка от 4-и до 7-и клас в Сливен. После, въпреки любовта си към математиката, се записва в хуманитарна гимназия. Докато е там, има 4 главни роли в училищната актьорска трупа и усилено се готви за НАТФИЗ, но в последния момент се отказва по лични причини.

Ето тогава стига до журналистиката, която започва да учи в Бургаския свободен университет. Избира висшето училище, защото е близо до Сливен.

“Учих една година, но след това заминах за Гърция, защото там живее майка ми. Записах задочно обучение. Пътувах постоянно, вземах си изпитите и завърших.”

В Гърция Ева живее на остров Санторини и работи в туристическия бизнес. Знае гръцки и английски език. Разбира и руски, но й е трудно да го говори. Един ден решава, че ще се върне в България. Сама. Семейството ѝ остава в чужбина.

Тя се прибира преди четири години с три завършени образования - журналистика, българска филология и електронни медии - последното е магистратурата ѝ в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. И животът ѝ получава нов старт.

“Започнах от Сливен. Там работех в местни медии, където много бързо се развиха нещата - за една година станах главен редактор в местна медия. После се преместих в София, където бях директор “Новини” в тв “Евроком”, а после и редактор в тв “Европа”. Все зад кадър. Оказа се, че не ми доставя такова истинско удоволствие. След това кандидатствах за репортер в “Господари на ефира”.

Изпитът е да заснеме видео по тема, която сама избере. След това я викат на интервю и я канят на работа.

“В момента аз не

работя, аз живея

щастливо

Това не е работа, мисия е, кауза, борба за справедливост”, казва Ева Веселинова.

“Бог трансформира мечтата ми в моя работа. Не по начина, по който аз я исках, но със същия резултат. Като виждах, че има умни хора, които не могат да завършат образованието си, или такива, които се нуждаят от пари за лечението си, винаги си казвах, че един ден, ако стана богата, ще си направя фондация, която да подпомага такива хора. Е, не станах богата, но благодарение на работата си мога да постигам същите резултати. Едва днес осъзнавам, че това е трансформация на моята мечта. Не помагам на хората персонално, но им помагам чрез предаването. Това беше моята кауза.”

Популярността от шоуто си има и негативи - когато я видят, понякога хората се крият и смущават. Тя обаче има обяснение за това:

“Хората не се страхуват от мен, а от собствените си постъпки. Аз ставам огледало на техните постъпки. Те се страхуват от камерата на “Господари на ефира” и от мен като тяхно лице. А аз съм толкова усмихнат човек. Най-смешното е, че като отидем някъде, първата реакция на хората е да се скрият. Което автоматично означава, че са виновни. Ако нямаш от какво да се притесняваш, първо ще попиташ защо сме дошли. Ако инстинктът ти е да се скриеш и да се заключиш, означава, че много неща не са наред, не само за това, за което сме дошли.”

На екран Ева Веселинова изглежда нахакана, дръзка, хладнокръвна. В живота също е такава. Твърди, че се бори за собствените си цели със същия хъс, с който го прави и за чуждите каузи в предаването. Смята, че това ѝ помага в работата. Няма нужда от измислен медиен образ, защото хората ѝ вярват повече, когато усещат, че е искрена. А преди репортаж подготовката е дълга и сложна.

“Аз съм човек на инстинктите си. Те не ме подвеждат, ако ги слушам. Но преди да тръгна за репортаж, имам стабилна подготовка - събирам информация, правя дори психопрофили на хората, при които отивам. Много е важно за мен да познавам предварително събеседника си - нервен ли е, лош или добър е, какви са нарушенията му, колко са. Въпросите идват чак по време на срещата.”

Репортерката от

години полага

усилия

да владее

емоциите си.

Прави го, защото всъщност е много директна и емоционална, когато е в приятелска среда. И често близки хора ѝ се обиждат на изказани истини. Казва, че на екран нищо не е в състояние да я извади от контрол.

“Научих се не само да говоря, а и да слушам. После анализирам. Опитвам се да разбирам хората. Приемам ги такива, каквито са - с техните грешки и разбирания. Научих се да не размахвам пръст, да не упреквам. Когато упрекваш другите, вредиш на себе си.”

Общуването с различни хора ѝ доставя удоволствие. Обича да слуша историите им. И да танцува обича - народни и спортни танци. В колата си слуша българска естрадна музика и хаус. На нощното си шкафче винаги държи книгата “Четирите споразумения” на мексиканеца Дон Мигел Руис - наръчник за щастлив и мъдър живот. Често препрочита пасажи от нея. Последната книга, която прочела, била дебютният роман на Константин Трендафилов “Затвори сърце”.

Славата не я е направила по-предпазлива. Защото винаги е била такава. Преживявала е предателства, губила е приятели и това я е накарало да отсява хората, на които има доверие. “Който влезе в живота ми, знае, че може да разчита на мен. Затова много внимавам кого допускам.”

Казва, че

хората я възприемат

грешно заради

създадените

стереотипи

Блондинка е, значи е глупава, хубава е - значи постига с лекота целите си. “Винаги ми е пречело това, че съм хубава. Към мен изискванията винаги са били по-високи. Трябвало е да работя и да се доказвам много повече от другите. Външният вид не отваря вратите, задържа ги.”

В живота си обича най-много три неща. На първо място е семейството ѝ, после разделя емоциите си поравно за работата и пътуванията. Любимото ѝ скривалище обаче си остава домът ѝ- по пижама, с чаша хубаво вино и книга или филм. Много обича и да ходи на театър. Дори си представя как тя самата би изиграла дадена роля. Сега обаче не в театъра, а в киното има изяви. Получава епизодична роля на журналистка в българския игрален филм “Роза Дамасцена”, а в документален филм, който наскоро е заснет - главна роля.

“Това беше моят досег до професионалното кино и много ми хареса. Иска ми се да се занимавам по-сериозно и в тази област. Отворена съм за още предложения”, казва Ева. Мечтае за роля предизвикателство. Нещо, което е далеч от нейната същност, но задължително с красива история.