Фараонът Иво Недялков: Ако не бях влязъл в затвора, щяха да ме убият

Бившият офицер от ДС, който измами 5253-ма за 129 386 850 стари лева, днес съветва чужди фирми и пише монография за договора за франчайза

Преди 20 г. името му не слиза от страниците на вестниците. Сочен е за фараона, завлякъл стотици вложители на създадената от него финансова пирамида “Ийст Уест интернешънъл холдинг груп”. Днес Иво Недялков е консултант на европейски и американски компании, който подготвя монография по темата за практическите проблеми пред договора за франчайза.

“Винаги съм бил в консултантския бизнес. Занимавам се с това, което съм специализирал - международно банково и търговско право. Консултирам главно в областта на франчайза”, казва Недялков за професионалните си ангажименти.

Той обитава семпъл, но изискан офис в нова луксозна сграда близо до столичния бул. “България”, в който няма крещяща претрупаност, а стил. В пепелник на бюрото му дими любимата му пура.

“Живея нормален живот,

нямам охрана

и шофьор

Даже не карам. Колата ни - “Хонда”, кара жена ми. Сутрин ме оставя, вечер ме прибира. Прекарвам по 12 часа в офиса”, казва Недялков. Докато говори, телефонът му няколко пъти звъни. Твърди, че миналото му не влияе на клиентите му. “Досега никой от тях не е споменавал за тези мои проблеми”, казва той.

Разследването срещу Недялков и делото се точат 13 г. След като е екстрадиран от Франция през 1997 г., през 2004 г. Софийският градски съд го осъжда на 7 г. затвор за измама на 5253 души, от която са причинени вреди в размер на 129 386 850 деноминирани лева. Разпитани са 5000 свидетели, 70 от тях са призовани в съда.

“Оказа се, че повечето хора са били удовлетворени по някакъв начин, затова и на делата идваха по един-двама. Дори, когато беше най-настървената кампания срещу мен, нямаше циркове”, връща лентата назад Недялков.

Година по-късно, през 2005-а, апелативният съд го оправдава по липса на доказателства за извършено престъпление. По искане на тогавашния главен прокурор Борис Велчев през април 2007 г. Върховният касационен съд (ВКС) обаче възобновява делото и го връща в апелативния съд.

През 2009 г. присъдата му е отменена за втори път. ВКС пак връща делото. През май 2010 г. за трети път е признат за невинен за измама, но получава 5 г. решетки за длъжностно присвояване на около 38 хил. лв. Понеже вече е лежал в ареста 2 г. и 7 м., му остават 2 г. и 5 м. затвор и той ги изкарва в общежитието в Казичане.

“Това е травма за цял живот, още повече, когато човек е неоснователно обвинен, а и когато е юрист и вижда как се потъпква законът”, смята Недялков. В края на 2005 г. той осъжда държавата в Страсбург и получава 5500 евро обезщетение заради бавно водене на съдебния процес и необоснована продължителност на ареста.

“Аз съм една от причините да бъде променен Наказателнопроцесуалния кодекс и мярката за неотклонение да се решава в съда. Благодарение на моята активност и дела в Страсбург се стигна до съдебен контрол върху ареста”, горд е Недялков.

Твърди, че от затвора е излязъл само със 100 лв., без имоти, коли и спестявания.

“Нямах нищо, всичко бях прехвърлил на холдинга, месец и половина живяхме при родителите на жена ми. Но човек, който има качества, може да се справи във всяка ситуация. Започнах веднага да работя, за да си плащам разноските. Осъществих контакт с хора, с които съм работил преди това”, казва шефът на “Ийст Уест”.

Началото

Иво Недялков е роден на 9 август 1966 г. Завършва Националната гимназия за древни езици и култура и право в Софийския университет. На 22 г. е директор на държавно външнотърговско дружество.

“Така се случи. Просто бях подходящият човек на подходящото място. Извикаха ме и ми казаха: “Минаваш на стопанския фронт”, но явно съм се справял добре”, разказва той с усмивка. Държавната фирма се занимавала с “неспецифични операции, но не с наркотици и оръжие”, а с банални неща като износ на доматено пюре и азотни торове.

“Тогава по икономическа или политическа причина някои неща не можеха да се изнасят и минаваха през такива фирми”, обяснява Недялков. Преди да стане директор обаче, попада в полезрението на ЦК на ДКМС и на Държавна сигурност. Млад, но напорист. Твърди се, че е бил офицер на Първо главно.

“Важното, което се даваше в онези структури, не бяха парите. Пари можеш да дадеш на всеки, но ако той няма познание, контакти и идеи, няма да направи нищо”, смята днешният консултант. За преди 10 ноември 1989 г. казва: “Тогава имаше т.нар. номенклатура. Това беше една картотека от ученици, студенти, работещи, които попадаха в полезрението на партийния комитет. На тях им се правеше програма за развитие - какво ще учат, къде ще работят, до каква степен може да стигнат в йерархията. каквато и длъжност да заемаше човек, той си оставаше преди всичко номенклатура на окръжния комитет на БКП.” Според Недялков, като се изключат негативните украски, системата на т.нар. номенклатура била добра за развитие на кадрите, защото хората от ранна възраст били групирани и им се давал шанс.

Каква програма е направила БКП за 23-годишния Недялков, остава загадка, защото идва 10 ноември 1989 г. После животът му тръгва във възход.

“Още през 1990 г.

започнах да

консултирам

английски фирми

за приватизацията в България.” Успоредно се занимавах и с търговия. “Внасял съм какво ли не - запалки, гримове, чорапогащи, всичко се изкупуваше за секунди. От търговията и от разликата в курса на долара се правеха големи пари. В София имах две чейнджбюра”, спомня си Недялков. Той става собственик на магазини, заведения, строителна компания, финансова къща, издателство. Създава “Ийст Уест” с 4,5 млн. долара свои пари и имущество. Отива да живее в Швейцария, където имал фирма за приватизацията в Източна Европа, после в Англия и Ница, защото “го изискваше бизнесът”.

“Каниха ме в Г-13 (организация на крупни индустриалци), но отказах. Сядаха на маса в ресторант и си деляха бизнеса - ти ще държиш енергетиката, ти застраховките, ти - производството, и никой друг нямаше право да работи, ако не е с тях. Предупредиха ме: “Ти какво мислиш, че спокойно ще си седиш в офиса?!”.

Направиха всичко

възможно да

ме съсипят”,

твърди Недялков. Признава, че затворът може и да го е спасил да не е сред убитите милионери. И добавя: “Но ме спаси и това, че не съм влизал в никакви обединения”.

Един от най-близките му приятели бил застреляният през 2005 г. бизнесмен Константин Дишлиев (баджанак на Евелин Банев-Брендо). “Виждах себе си в него - амбициозен, способен, но за разлика от мен имаше успех и сред жените”, смее се Недялков.

Някогашният фараон има син, ученик в 10-и клас, и дъщеря на 23 г., завършила българска филология.

“Много искаше да стане журналистка и 2 г. работи в Нова тв, но вече е в рекламния бизнес, все пак там са парите”, не крие задоволството си таткото. “Не се обиждам, като ми кажат фараона, вече го приемам като шега”, твърди Иво Недялков.

.