Богдана Карадочева: И вкъщи ходя на токчета

Не остарявам, чувствам се на 30

Коя е тя: Царицата на шансона у нас - Богдана Карадочева, е родена в София. Има музикално образование, знае френски, ползва английски. Била е омъжена за режисьора Димитър Аврамов, а понастоящем - за композитора Стефан Димитров. Има син - Лъчезар. Карадочева дебютира едва 14-годишна на сцената в БИАД и получава подкрепата на известния наш композитор Вили Казасян. Печели публиката с неподражаемия си леко дрезгав глас. Пее със световните звезди Азнавур, Адамо, Жилбер Беко, Жозефин Бекер и др. С Тодор Колев, Васил Найденов и Стефан Димитров прави много дуети. Шлагери стават песните й "Мой един живот", "Безнадежден случай", "Чай за двама", "Остаряваме бавно" и др. На 68-ия й рожден ден "България Днес" разговаря с "жената от протестите" - Богдана Карадочева.

Лили АНГЕЛОВА

- Г-жо Карадочева, станахте на 68. Как отпразнувахте рождения си ден?
- Дълги години посрещах на морето рождения си ден, но тази година бях с приятели в София. Много си обичам зодията, обичам си и приятелите. Смятам, че те са най-прекрасното нещо, което имам. И, разбира се, много ми липсват тези, които вече не са сред нас - Жана Стоянович и един Боян Иванов примерно, толкова хубаво изкарвахме времето си на карти с него, а сега... вече не играя белот.

- Близките изненадаха ли ви с любимия парфюм "Шанел"?

- Да, както винаги. Но за мен най-големият подарък в живота е синът ми Лъчезар, който се роди четири дни преди моя рожден ден, на 14 юли. Той е режисьор, професия завинаги. Макар че една позната казваше: "Добре, пеете, пеете, ама какво работите?" (Смее се.) Лъчо и колегите му сега работят по един филм, чиято премиера ще е през есента, няма да издавам повече. Много му се радвам, макар че знам, че понякога го дразня, като вечно му давам акъл. Ама той не ме слуша много.

- Пътували сте доста по света. Случвало ли ви се е да празнувате рожден ден в чужбина?

- Ооо, да. Аз съм го разказвала този момент - в Канада например, с колегите ми бяхме там - Васко Найденов, Кристиян Платов, Бог да го прости, Капъша - Косьо Марков. Тогава скочих с дрехите и с чантата си в един басейн. После се наложи да си суша паспорта. Както си бях с дрехите, с чантата, пълна с гримове и документи, изведнъж скочих. Съсипах си всички обувки, блуза, пола. Някои неща успях да спася, като ги изсуших, но не е само това. Разказвала съм и за друг шантав рожден ден с Емил Димитров, когато искахме да се самоубиваме. Беше на Златни пясъци. Той казва: "Богдана, хайде заедно да се самоубием". "Добре", казвам. И се хвърляме. Ама Емил преди това беше строил 30 на брой спасители да ни охраняват. Та нищо не се случи. Просто беше много смешен рожден ден.

- Бавно ли остарявате, както пеете в една от любимите си песни?

- Хахаха, аз не остарявам, същата съм си. Децата пораснаха, големият ми внук стана на осем, но продължавам да се чувствам като на 30. Продължавам и да творя. С поетесата Маргарита Петкова от години работим заедно. Последната ни песен - "Не ми пука", много се хареса на хората. Имам и още три готови, но тепърва ще ги записваме след лятото.

- Помните ли първия си текст, който сътворихте?

- Да, с Емил Димитров го писахме. Той правеше музиката, а аз - текста. "Там преди 100 лета" и "Стара любов" на Васко Найденов са по мои текстове. Но не смея да се нарека текстописец.

- Вярно ли е, че съпругът ви Стефан Димитров пише музика за балет?

- Да, той тръгна и в друг жанр. Но, разбира се, ще направи мелодии и за мои песни. Понякога с него трудно работим, защото имаме творчески спорове, но в общи линии се разбираме.

- И тази година ще има "Бургас и морето", ще ви видим ли там?

- Не, но уважавам това, че колегите ми продължават да правят българска стойностна музика.

- Преди време се заехте да съдите съветника на Тодор Живков - Костадин Чакъров, който каза обидни неща по адрес на баща ви. Докъде стигна делото?

- Осъдих го и съдът потвърди присъдата. Казал е на моята адвокатка, че се извинява за думите си, но аз не го съдих за пари, не съм му искала. За мен това дело се случи, за да защитя паметта на татко - един изключителен човек, убит от престъпна власт.
- Вие сте изключително ангажиран с политиката и обществения живот човек. Какво мислите за случващото се в дясното пространство?

- Неведнъж съм казала, че съм костовистка. И смятам, че липсата на Иван Костов ще се усети съвсем скоро. Защото той бе държавник. А и лидер не е титла, а нещо, което притежаваш, нещо, което кара хората да ти повярват и да ги поведеш.

- Тогава какво трябва да се случи, за да стане отново десницата силна?

- Аз, ако знаех, щях да посъветвам хората в дясното. Но всичко е толкова объркано...
- Бяхте жената на протестите, защо не се насочите към политиката? Хората ви харесват.

- Харесват песните ми. Аз не съм такъв човек, имала съм предложение да вляза в парламента, но аз там ще полудея. На мен ми стига да съм свободен човек, да си правя каквото си искам. Другото ще ме ограничава, не е за мен.
- Славите се с изключително гостоприемство. Добра домакиня ли сте?
- Имам жена, която ми помага от години, но готвенето е нещото, което само аз правя за семейството и близките си. Но в последно време ми се случва все по-рядко, тъй като всички гледаме да сме на диета.

- А защо ходите повече в черно облечена?

- Защото харесвам този цвят, не от комплекси дали съм дебела или не. Аз имам и друга странност, както казват приятелите ми - ходя у нас на висок ток, защото от ниските ме болят краката. С годините сводът на ходилото ми е променен и затова обичам по-високи обувки, не от суета. Не съм суетна.

Откривателят на певицата Здравко Радоев: Гласът й ме порази

Когато за първи път я видях, беше много млада, едва 19-годишна, пееше една песен на Силви Вартан: "Имам нова рокля, ших си я сама". Беше много красива и гласът й ме порази.

Суетата обаче не й позволяваше да се развива. Обожавана от публиката, получаваща хиляди писма на ден от почитатели, тя реши, че е достигнала предела и най-доброто, на което е способна. Аз и досега съм сигурен, че тя пееше много под нивото на възможностите си.

Като човек Богдана е прекрасна. Обича семейството, приятелите, да се весели. За нея много се грижеше майка й, не позволяваше Богдана да чисти и готви. Дори когато аз й правех забележки относно някоя песен, майка й ми казваше: "Та тя е жена, трябва да й се възхищаваш, а не да я хокаш. Как ще дава най-доброто от себе си?"