Стефан Вълдобрев сменя маслото на колата си 4 пъти, за да измине 45 000 км заради концерти и спектакли

С “Обичайните заподозрени”
свирят тази вечер в Люксембург,
утре са на сцена в Брюксел

Стефан Вълдобрев и “Обичайните заподозрени” вчера се отправиха към Лондон, където вечерта имаха концерт на Оксфорд стрийт в един от най-старите рок клубове в града. Още същата нощ отлетяха за Люксембург, където ще свирят тази вечер.

Утре ще излязат пред публиката в Брюксел. В София кацат обратно във вторник по обед, няколко часа по-късно Стефан Вълдобрев е на сцената на Театър 199. На другия ден ще играе в Пловдив, след представлението отново ще се събере с бандата за концерт. И това е нормалният му работен график.

Актьор, режисьор, певец, музикант, композитор, текстописец - каквото и от тези неща да се каже за Стефан Вълдобрев, все ще е вярно. Когато човек има толкова много интереси, рискът да се разпилее е огромен. Той обаче се е научил да се справя с времето и да насочва енергията си така, че навсякъде да е еднакво добър.

И равносметката до момента го доказва - многобройни участия в киното и на театралната сцена, 11 албума с изцяло авторски парчета и турнета с “Обичайните заподозрени”, дълги списъци с музика за спектакли и филми, режисьорски проекти. И още много номинации и награди, включително за най-добра мъжка роля, два пъти е избиран за певец на годината. Участва като актьор и е автор на музиката към лентата на Стефан Командарев “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, която влиза в шортлиста за “Оскар” за чуждоезичен филм. Тогава за първи път работи със симфоничен оркестър. С такъв прави записите на авторската си музика към още няколко филма. Композира и за редица чужди продукции.

При всичко това непрекъснато е обект на медиен интерес. Така беше допреди няколко години, когато видеоклиповете му се въртяха навсякъде, когато

белите маратонки

се превърнаха в мода

заради песента “Обичам те, мила”, която изпя с Мая Бежанска и Камен Донев, и нямаше как да се скрие от светлините на прожекторите. Той обаче реши да смени представата за себе си, за да може да се развива като актьор - това, за което е учил и което е неговият център, както сам казва. “Учил съм се при най-добрите, това е моят занаят и мисля, че го умея добре. През тези закони, които съм научил в актьорството, прекарвам останалите неща. Всички ми доставят огромно удоволствие и не ги отчитам като нещо различно”, казва актьорът.

Сега рядко дава интервюта не защото няма какво да каже, напротив, може да говори с часове и го прави наистина увлекателно. Но едно на ръка, че е трудно, даже почти невъзможно човек да го улови в София, а и не вижда смисъл, не му се говори за политика или злободневни неща, обичайните теми, които се разискват. Пък и се е случвало да преиначават казаното от него.

В момента участва в пет представления, три от тях са в Театър 199 - “Малка пиеса за детска стая”, “Приятно страшно” и “Хората от Оз”, трилогията на Яна Борисова и Галин Стоев.

Наскоро празнували

10 години на сцената

на първия от тези спектакли, полели го с просеко и торта, а на празненството дошъл и режисьорът Галин Стоев, който в момента си е в България. “Каза, че много сме остарели, но е още по-хубаво така”, смее се Стефан Вълдобрев.

През последните месеци репетира две нови пиеси, едната е в Пловдивския театър и се казва “Момчето от последния чин”, модерна драматургия с преплитане на реалности, нещо, което той обожава. В Сливен играе в “Тектоника на чувствата”.

Непрекъснато е на път за концерт или спектакъл. Тези дни се смял с приятели, че от април досега му се налага за четвърти път да сменя маслото на колата, защото е минал 45 хиляди километра из страната. И ако за някои това е изморително, за него шофирането е почивка. Цветовата комбинация от сиво и зелено - на асфалта и природата, някак го успокоява, въобще природатата му помага да възстановява силите си.

В програмата си успява да вмести и концерти в чужбина с “Обичайните заподозрени”, групата, събрала едни от най-добрите български музиканти. В нея са Иван Лечев, Стоян Янкулов-Стунджи, Веселин Веселинов-Еко и Мирослав Иванов.

Заедно работят от дълги години. Стефан Вълдобрев се запознава с Иван Лечев през 1993 г., още бил студент във ВИТИЗ.

И двамата били

номинирани за

“Аскеер”

за музика и седели един до друг по време на церемонията. “За мен беше свръхемоционално, до вчера съм ходил на всичките му концерти с ФСБ като фен, а днес седях до него. На коктейла след наградите го поканих да свири китарите в албума, който записвах по това време”, спомня си актьорът. Иван Лечев откликва, а постепенно във времето към тях се присъединяват и останалите музиканти. Записват албуми, правят концерти, изпълняват заедно музика за филми.

След турне през 2002 г. Стефан Вълдобрев решава, че трябва да направи пауза, за да започне да се развива като актьор, но и да наблегне на дейността си като композитор на театрална и филмова музика.

В някакъв момент отново се появява идеята да се съберат да свирят заедно. Започват да получават покани за участия и колелото пак се завърта. Този път вече имат и име - “Обичайните заподозрени”.

През последните 5-6 години Стефан Вълдобрев приема само ангажименти, за които знае, че ще му доставят удоволствие. “Когато си с готини хора, с добър режисьор, хубав текст, няма какво да те притеснява, напрежението е по-малко. Три години не репетирах нищо в театъра, отказах около шест предложения, защото чувствах, че нещо няма да ми достига. След това се появиха тези две нови пиеси в Пловдив и Сливен”, разказва Стефан Вълдобрев.

В биографията си има и режисьорска работа. Преди десетина години решава, че има нужда от промяна, и специализира година и половина във филмовата академия в Чехия. Освен че е с традиции, се оказва, че там са учили доста българи, големият Рангел Вълчанов е сред тях. Режисьорската програма е на английски и в нея участват хора от цял свят. Тази идея се върти в главата му още след като завършва ВИТИЗ в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Тогава

бил приет в

университет в Маями,

но не заминал, защото започнал да играе в Народния театър, записвал и албуми. Години по-късно все пак осъществява мечтата си в Прага и твърди, че с нея е завършил един житейски и професионален цикъл.

Като режисьор има голям успех с документалния си филм “Манчестър Юнайтед от Свищов”. Проектът е стартиран без никакъв бюджет, само с ентусиазма на приятели, после нещата потръгнали. Стефан Вълдобрев успява да убеди Димитър Бербатов да участва в лентата. Контактът станал чрез мениджъра на футболиста - Емо Данчев, и Пламен Марков, с когото са близки приятели. Имал идея да снима и на прочутия стадион “Олд Трафорд”. Представял си, че след кратка кореспонденция ще получи разрешение. “Обясних, че през първото полувреме искам да снимам с една гледна точка, през второто с друга. Жената, с която комуникирах, много възпитано ми каза, че правата за заснемане са купени от “Скай спорт” за милиард и половина. В крайна сметка се стигна до 45 секунди, заснети с тяхна камера”, смее се сега режисьорът и добавя: “Снимахме Димитър Бербатов след мача. Незабравим епизод, случи се благодарение на него, на интелекта и финеса му. Страшно много обичам интелигентни спортисти.”

В момента има нов проект, отново документален и с изключителен главен герой, но това е единственото, което може да издаде засега.

Напоследък композирането е останало малко на заден план заради липсата на време. Но музиката трайно присъства в живота му, наслаждава се на концертите, на турнето, с което той и останалите от бандата цяло лято обикаляха из страната и все още продължават.

А иначе мелодиите се появяват в главата му без значение къде се намира и какво прави. Много обича да върви и тогава често изплуват ноти. Записва ги на телефона си, преди това имал диктофон. Носи си и джобно тефтерче с петолиние и ако има инструмент наблизо, сяда и си записва. Припевът на “Аз ли съм, или не съм” например му хрумва, докато чака да светне зелен светофар до Художествената академия. В някакъв момент се усетил, че светофарът се е сменил вече 4-5 пъти, а той си гледа и мисли. “Бях много доволен, защото го чувах, че става, то се усеща. На петия светофар продължих към театъра. Ако някой седи отстрани и гледа, със сигурност ще реши, че съм луд човек”, смее се той.

В началото, когато започнал да пише филмова музика,

първо четял сценария

и пишел нотите

После осъзнал, че е по-важно да изчака целия филмов монтаж, защото накрая се получава съвсем друг продукт. Няма общо с първоначалните му представи.

За момента не пише нови парчета и с групата, с която имат ангажименти до Нова година, вече имат някакви идеи и за пролетта. Но никога нищо не планира, дори създаването на музика, следва интуицията си. Трябва да има и какво да каже. Последният им албум “10 1/2” е дълго натрупван и отлаган през годините. “Една песен например съм правил 3-4 месеца. За текста на “Холивуд” всяка нощ в продължение на половин година съм лягал и ставал с различни куплети, версии, думи... Изхвърлил съм десетки страници с различни варианти”, разказва Вълдобрев.

До края на месеца му предстои актьорска игра в два филмови проекта. Единият е на режисьора Костадин Бонев, с когото снима в други две ленти - “Потъването на Созопол” и “Подгряването на вчерашния обед”. Ще снимат в Бургас и Ямбол, а историята разказва за театрален режисьор, неговите страхове и борбата му с цензурата. Вторият е късометражен филм, който след време ще стане пълнометражен. Режисьор е Камелия Петрова. Преди две години заедно снимали “Тя, която маха от влака” - първата от общо три късометражни ленти. Предстои да направят втората, която е по разказ на Захари Карабашлиев. По план третата е оставена за догодина, на финала ще ги съберат в един филм.

“До този момент имам страхотен късмет в киното, защото снимам в неща, в които имаш време да правиш образ. Винаги са били кино, а не сериали, в които се препуска. След 10 години този лукс ще изчезне, темпото ще изяжда мислените, бавни продукции”, казва актьорът певец.