Дневникът на убиеца на Распутин - разказът на княз Юсупов от първо лице

"Черната тетрадка" на Зинаида Гипиус, която е част от "Петербургски дневници",  е един от най-ужасяващите исторически документи на ХХ век

Сто години изминаха от  Октомврийска революция от 1917 година.

Две книги със спомените се оказват сред най-добрите документи, отразяващи тъмните събития от онова време.

Преизданията на тези два мемоара са справедлив начин българският читател да има възможност да се запознае с превратностите и предизвикателствата на един исторически вододел.

Зинаида Гипиус („Петербургски дневници”) и Феликс Юсупов („Мемоари”) осветляват не само собствения си живот, но и ужаса на онова страшно време и съдбата на руската аристокрация (ИК "Прозорец").

"Черната тетрадка" на Зинаида Гипиус, която е част от "Петербургски дневници",  е един от най-ужасяващите исторически документи на ХХ век.

Ето и няколко изречения от нейния дневник от 1917 година:
- ”Петербург – самите му жители – мълчи озлобено и мрачно, навъсен като октомври. Ох, какви отвратителни, черни, страшни и срамни дни!”
- “Черно-червена буря вилнее над Москва. Ураган.”
- “Няма как да избягаш и външно (и вътрешно). Няма и къде. Няма къде да избягаш. Родината я няма.”

Наричана "Руската Пития" и "Мадоната на декаденска", оригинална и скандализираща, Зинаида Гипиус оказва влияние върху целия литературен и духовен живот в Санкт Петербург в началото на века. Тя оставя респектиращо с високата си художествена стойност творческо наследство, но по света е известна най-вече с уникалните си "Петербургски дневници". Гипиус ги води от самото начало на Първата световна война чак до края на 1919 година, когато заедно със съпруга си Дмитрий Мережковски напуска Съветска Русия и се установява в Париж.

Гипиус смята за безвъзвратно изгубени ситно изписаните тетрадки. Но по щастливо стечение на обстоятелствата през 1927 година те се завръщат при нея от Съветска Русия.

Две години по-късно са издадени в Белград, а след това и в Ню Йорк, откъдето започва дългото им пътуване по света.

Другият летопис принадлежи на най-скандалния руски княз, владетел на несметни богатства, убиец на Распутин и доживотен изгнаник.

Един от най-богатите и колоритни руски аристократи, княз Феликс Юсупов, граф Сумароков-Елстон Младши (1887-1967), останал в руската история като убиеца на Распутин, разказва за живота си артистично и непосредствено като човек, който стои над светските условности. Известен във висшето общество с физическата си красота, фриволните си нрави и безкрайните си любовни похождения с жени и мъже, младият Феликс често е бил в устата на дворцовата аристокрация.

Дори женитбата му с племенницата на императора само привидно укротява неудържимия му нрав. Свободният му дух го сближава със забележителни личности на неговото време, забърква го в невероятни ситуации, които той споделя с неподражаемо чувство за хумор.

Октомври 1917 г. е ножът, който разрязва на две живота на княз Феликс Юсупов. Прокуден от нея той разказва безбройните си митарства в емиграция.

Оригинален, артистичен и разкрепостен той се впуска в множество начинания, пътува из Европа и до Щатите, дори успява да осъди филмовия колос "Метро Голдуин Майер" за засягане на честта му във филм за Распутин. Семейство Юсупови, руснаци до мозъка на костите, никога не приемат френско гражданство и до сетния си дъх се надяват, че ще се върнат в родината. Нещо, което така и не се случва.