Истинските лица и истории на българските опълченци

От Лиляна Клисурова

Тошо Пейков реди сам изложбата за опълченците.

За първи път в уникална фотоизложба 140 мига на доброволци, свещеници и военни лекари за 140 г. от Освобождението

Първите 300 са от Южна Бесарабия

300 души - главно българи от Кишинев и Южна Бесарабия, са първите български опълченци. Те влизат в състава на първата редовна част на Българското опълчение, образувана в Кишинеу през пролетта на 1877 г.

Решението за създаване на Българско опълчение е взето на 13 ноември 1876 г. в двореца “Ливадия” в Крим от руския император Александър II. То трябва да оказва съдействие на руските войски чрез поддържане на реда в освободените български земи, да изпълнява охранителни, спомагателни функции, да защитава населението от турските набези. По време на Руско-турската война (1877-78 г.) опълченците са винаги напред - в разузнаването и на бойната линия.

Над 4000 доброволци са въоръжени, облечени и настанени в палаткови лагери в Кишинев и Плоещ. Всички са зачислени на топла котлова войнишка храна в казармите. Сформирани са три пехотни бригади с по 2 дружини, всяка от които с по 5 роти.

Войводите Иван Кършовски, Панайот Хитов и Иван Зерделийски, които участват със своите чети като водачи, разузнавачи и диверсанти срещу турската войска. Снимката е правена в Белград.

Тази и други любопитни истории от Българското опълчение разказва Тошо Пейков по необикновен начин - с фотоизложба “Епопея за незабравимите български опълченци”. Повече от година бившият царски депутат и лидер на движение “Оборище” обикаля архивите на институции, музеи и галерии от цялата страна. Поставя си сложна задача -

да събере възможно

най-богат

документален и

фотоархив за

Българското опълчение

И успява. Резултатите са повече от впечатляващи - 140 фотографии, които пресъздават живота и настроенията на българите в годините на освободителната война. Защо точно 140? Защото тази година се навършват 140 г. от Освобождението.

Н а фотографията вляво прав е щабскапитан Павел Петрович Калитин - герой от Руско-турската война, в средата седнал е щабскапитан Алексей Николаевич Куропаткин (бъдещият участник в Руско-турската война и военен министър на Руската империя), в дясно седи волноопределяващият се Пьотър Петрович Калитин (бъдещ генерал от кавалерията). Ташкент, юни 1871 г. Снимката е направена преди отпътуването на А. Н. Куропаткин за академията на Генералния щаб.

Едногодишният му труд ще бъде показан в уникална фотоизложба, която ще бъде открита навръх рождения му ден 17 януари в галерийното пространство около Триъгълната кула към Регионалния исторически музей на София.

Летящият медицински отряд на Нейно Императорско Величество Мария Александровна е пред един етапен военен лазарет в България, 1877-1878 г. Походна фотография на Александър Иванов. ВСИЧКИ СНИМКИ СА ПРЕДОСТАВЕНИ НА “24 ЧАСА” ОТ ТОШО ПЕЙКОВ

Снимка от погребението на опълченеца Тодор Младенов (Младенович) Овчар от V дружина. Роден и живял в град Лом. Взета е от фонда на Националния парк-музей “Шипка" - Бузлуджа.

Опълченецът Калчо Димов Вълков (1855-1944 г.) на 1 май 1877 г. е зачислен в IV дружина, III рота на Българското опълчение. Снимката е предоставена от Ваня Донева от РИМ, Стара Загора.

Да опази историята и паметта българска жива - на това се е посветил Пейков в последните години, след като остави политиката зад гърба си и се пенсионира от фонд “13 века България”. Рови се из архивите, документира, снима, автор е на над 15 книги, пише дори сценарии за филми.

През последната година прекарва дни наред в Държавна агенция “Архиви” и в Националната библиотека. Обиколил е музеите не само в столицата, но и в Русе, Плевен, Стара Загора, Карлово, Копривщица, Разград, Габрово, Кюстендил, Трявна. Използвал е материали от архивите и на Министерството на отбраната, на БТА. В поредното си историческо приключение не е сам - помага му историкът Димитър Пиронков.

Генерал Николай Григориевич Столетов - командир на Българското опълчение

Снимка на опълченци поборници от Карловското околийско поборническо-опълченско дружество пред паметника на Васил Левски, дадена на Пейков от директорката на Историческия музей в Карлово Мария Деянова.

Пейков стигнал дори до Русия.

Едни от интересните си

снимки получил от

Третяковската

галерия в Москва

и Военноисторическия музей на артилерията в Петербург. Уникални са и 60 архивни фотографии, които са оцветявани на ръка от сътрудничка на Пейков Мартина Цветанова. Той е реставрирал повечето от фотографиите с помощта на Христо Елезов и Емил Трайков. Снимки от личните си архиви му предоставят и известни творци като фотографа Иво Хаджимишев, художниците Александър Въчков и Васил Горанов.

Снимката е надписана на немски: “Българите, които карат сено в лагера”. Тя е от фотоархива на Министерството на отбраната.

Към всеки от 140-те фотоса е разказана и неговата история. А на големи пана Пейков е подготвил текстове за ключови моменти от българската история, предхождащи Руско-турската война, за зараждането и формирането на Българското опълчение. От тях научаваме още, че в редиците на опълченците са включени българи от 14 до 65-годишна възраст, а подборът им е извършен от “Комисия за приемането на доброволци” начело с българина на руска служба Иван Степанович Иванов, майор Миних и д-р Константин Везенков.

Проф. Николай Пирогов - лекар хуманист, хирург, анатом, естествоизпитател и педагог, член-кореспондент на Руската академия на науките. Главен лекар по време на Руско-турската война.

Неизвестен свещеник - участник в Руско-турската война, заедно със своята съпруга

Историята на опълчението е подкрепена с автентични разкази на опълченци, с техни портрети и групови снимки. Представени са и образите и бойните биографии на командирите на Българското опълчение - руснаци и българи, бъдещи бележити военачалници. С уникални портрети са представени застъпниците за българската кауза - Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Дмитрий Менделеев, Оскар Уайлд, Уилям Гладстон, Джанюариъс Макгахан, Джузепе Гарибалди, Виктор Юго и др.