Кмет пази в кабинета си купа отпреди 50 години

Децата от ямболското село Роза печелят първия турнир "Футболна смяна 67", в който участват 2500 отбора и 30 хиляди пионери от цяла България

"Купата беше в читалището, но я взех в кметския кабинет. Тя е в тази витрина заедно с други отличия, спечелени от наши спортисти", показва кметът на ямболското село Роза Марко Стоянов.

Трофеят е от дърво, украсен с дърворезба. На поставката пише "Преходна купа на вестник "Септемврийче", но повече никой не я потърсил и тя останала завинаги в село Роза.

Спечелването й през 1967 г. от селските деца се превръща в национална спортна сензация. Тогава под шапката на Комсомола и на Българската федерация по футбол се провежда първият летен турнир за пионери "Футболна смяна 67", участват близо 30 хиляди деца, обединени в 2500 отбора, които в онези времена по съветски образец наричали команди. Организирали го под шефството на пионерския вестник "Септемврийче", който според днешния аршин би бил медиен партньор. За да улеснят организацията, към вестника бил създаден и клуб "Футболна смяна 67" с председател знаменитият вратар Георги Найденов. Сред членовете му били капитанът на националния отбор по футбол Борис Гаганелов, синята девятка Георги Аспарухов, треньорът на националите д-р Стефан Божков, известни спортни журналисти и деятели.

В популяризирането и отразяването на турнира се включват всички спортни издания, а единствената тогава българска телевизия дори предава пряко от стадиона в столичния квартал "Герена" финалния мач между командите "Роза" от село Роза и "Искра" от варненското село Генерал Киселово, игран на 10 септември. Това е първото у нас пряко предаване по телевизията на детски футболен мач.

"Потърсихме кадри от тогава, но от БНТ ни казаха, че е минало много време и не пазят нищо", разочарован е кметът на село Роза.

Според регламента на турнира пионерите играят мачовете си в 2 полувремена по 25 минути на игрища с нормални футболни размери и големина на вратите. За тях важат всички правила на възрастните, дори и за продълженията при равенство, но само за 2 по 5 минути. Право да участват имат момчетата, родени след 1 януари 1953 година.

"Аз съм роден тъкмо на 1 януари 1953 г. Като най-голям бях и капитан на отбора. В детството си бях палав и буен, растях едър - тежах 68 кг при ръст 1,64 метра. Тренирах и борба, през същата година станах трети на републиканското първенство за пионери в тежката категория над 52 кг. После на мен се падна честта първи да вдигна и купата на "Футболна смяна 67", връчи ми я главният редактор на вестник "Септемврийче" поетът Николай Зидаров", спомня си 64-годишният днес Панайот Минчев.

За да стигнат до първото място, децата от село Роза изминават дълъг път. До финалния турнир в София те постигат 6 победи - над съперници от Елхово, Ямбол, Бургас... Може би им помага и това, че срещите от 1/8 и 1/4 се провеждат наблизо - в окръжня им град Ямбол. В тях те първо побеждават команда от Габрово с убийственото 7:2, а след това надиграват трудно и "Тримонциум" от Пловдив - 1:1 в редовното време и 3:1 след продълженията. Успяват да изравнят 2 минути преди края и да пратят мача в продълженията с гол на Панайот Минчев.

За финалния кръг в София се класират 4 отбора: "Роза" от село Роза, "Искра" от варненското село Генерал Киселово, команда "Сокол" от Велинград и смятаните предварително за фаворити "Сините орли" от Своге. Според регламента отборите трябва да определят победителя, като играят по системата всеки срещу всеки.

Момчетата от Роза излизат първо тъкмо срещу връстниците си от Своге и губят мача с 0:1 - първата и единствена тяхна загуба в турнира. "Играхме на стадион "Славия" в един голям дъжд - топката все се спираше в локвите по терена, вмясто да влезе във вратата. А и треньорът ни грешно подреди състава - аз бях централен защитник, а ме прати напред и оголи тила ни", разказва Панайот Минчев.

След това обаче в групата на финалистите става "въртележка" - Роза бие Велинград с 3:0, на свой ред Велинград побеждава Своге с 2:1 и т.н. В крайна сметка мачът на 10 септември 1967 г. срещу "Искра" от село Генерал Киселово" за пионерите от Роза се оказва финален - ако бият, печелят целия турнир, ако не - купата отива у Своге.

Последните срещи са на стадиона на "Левски" "Герена" от 9,15 часа сутринта - преди мача за мъжкото първенство между домакините и "Берое". Международният съдия Гочо Русев извежда единайсеторките на селата Роза и Генерал Киселово под одобрителните възгласи на подранилата специално за този мач публика на "Левски" и на "Берое". Телевизията започва своето пряко предаване, а цялото село Роза е затихнало пред черно-белите приемници. Малцина били тези от селото, които присъствали на стадиона.

"Влязохме трудно в мача. Лявото крило на противниците ни беше много добър и в развоя на срещата трябваше да разменим местата на бековете, за да няма хаос в нашето наказателно поле. Звездният ни миг дойде през второто полувреме. В 38-ата минути защитата ни изби напред една топка. Техният врата и централният им защитник не се разбраха кой да я поеме, а нашият нападател Петър Динев-Мачо, който се беше вклинил между тях, я овладя и с прехвърлящ удар тип "падащ лист" отбеляза красив гол, английски. Този гол ни даде криле и наля олово в краката на съперниците", вълнува се и до днес капитанът на Роза.

Казват, че след този гол в село Роза започнали да целуват телевизорите като икони.

Награждаването било преди мача на "Левски" и "Берое", който завършва 3:1 за "сините". Освен купата и по една топка за всеки, в отбора на Роза отиват и призовете за най-добър вратар и за голмайстор на турнира. За вратар номер номер 1 без конкуренция е признат Динко Иванов от Роза. Освен купа за това, ден по-рано вратарят Георги Найденов му връчва и фланелката си с номер 1 - в този ден на стадион "Народна армия" е бенефисът на знаменития вратар, който прекратява активната си състезателна дейност. За съжаление, след това Динко не продължава успешно като вратар. Днес е в чужбина след смъртта на съпругата му, не е ясна и съдбата на скъпия подарък - фланелката на Жоро Найденов. Никой от някогашните съотборници на вратаря повече не я вижда.

Като защитник, Борис Гаганелов награждава най-добрия защитник на турнира - капитана на "Сокол" /Велинград/ Николай Георгиев. Георги Аспарухов /Гунди/, който малко по-късно вкарва един от головете срещу "Берое", стиска ръката на най-добрия нападател - лявото крило на "Искра" от Генерал Киселово Йордан Йорданов. Любимец на публиката стана неговият съотборник - десятката Шабан Исмаилов, който въпреки че бил висок едва 137 см, бил сред най-техничните на терена.

Голаджията Петър Жеков трябвало да награди голмайстора на турнира. Купата била една, а се оказало, че двама души имат по 2 гола - Петър Динев от Роза и Чавдар Божилов от Своге. Тогава се разбрали 6 месеца купата да бъде при единия, след това да иде при другото момче. При награждаването Петър отстъпил великодушно отличието на Чавдар с думите: "Вземи купата, през цялото време ти игра толкова хубаво", свидетелства вестник "Септемврийче". После вече купата за голмайстор никога не стигнала до село Роза, а се оказва, че Божилов е презимето на бъдещата легенда на "Славия" Чавдар Цветков.

След победата обърнали по-сериозно внимание и на треньора на победителите - Димитър Славов, тогава на 31 години. Мъжът, който всички запомнили с неизменната му ученическа чанта с цип под мишница, в която държал картотеките, не бил нито спортист, нито дори учител по физическо възпитание - оказва се, че с треньорските функции в село Роза се нагърбил кинооператорът от местното читалище.

Славов не бил обикновен кинооператор - интересувал се живо от футбол, непрекъснато чертаел игрови схеми на черните дъски в училище пред възпитаниците си. И най-важното - намирал отнякъде кратки филми с футболни мачове, които пускал вместо задължителните по онова време кинопрегледи преди главния филм. Заради тези филмчета децата от отбора имали привилегията да гледат кино без пари в селското читалище.

"Гледахме, после заедно обсъждахме кой от футболистите как е постъпил в различните ситуации. Тогава той ни прожектира и един учебен филм - "Урок по футбол", беше ни много полезен. А преди мачовете от турнира ни организира 1 месец подготвителен лагер край село. Спяхме на палатки и по цял ден тичахме по ливадите и в лозята по баирите. Димитър Славов лично ни носеше храна, за да не се прибираме вкъщи и да не разваляме дисциплината. Е, случвало се е, когато сбъркаме, да ни налага и с прословутата си чанта по главата, но е било за добро", не е забравил друг от някогашните футболисти - Стоил Славов, днес председател на земеделската кооперация "Напредък" в Роза.

Тогава, след награждаването, им позволили да грледат само първото полувреме на мача "Левски" - "Берое", защото трябвало да хванат след обяд "Диана експрес" и да се приберат на село. На ямболската гара ги посрещнал само един фен - Кольо Жечев, но затова пък в Роза ги чакало с нетърпение цялото село. Настроението и без това било приповдигнато, защото на 10 септември ставал и съборът на селото.

На следващата година малките футболисти от село Роза не успяват да защитят титлата си - в турнила "Футболна смяна 68" ги подрязали още в началото. Но отборът от 1967-а е в основата на тима, който след време печели за отбора "Петър Момчилов" от Роза промоция за зона "Загоре".

Никой от оня отбор на победителите обаче не става професионален футболист. Дори и капитанът Панайот Минчев, който като юноша на "Лъсков" /Ямбол/ по-късно получава тежка контузия в коляното. Стоил Славов играе дълго, но в най-ниските етажи на българския футбол.

През септември т.г. някогашните победители се срещнаха в Роза, за да отпразнуват заедно 50-годишнината на своята купа. Само един от тях вече не е сред живите - преди 5 години от рак си отишъл Кръстьо Стоянов. "Той беше интересен човек. Викахме му Мангата - по името на бразилския вратар от световното първенство през 1966 г. в Англия Манга, защото беше започнал като вратар. После игра нападател и в едно от първенствата на селската група на Ямбол вкара 102 гола за един сезон - постижение, което едва ли мнозина са постигали", разказват с уважение за Мангата бившити му съотборници.

В негова памет за срещата тази година неговият син изработил за всички ветерани фланелки като онези, с които спечелили турнира "Футболна смяна 67" преди 50 години - били раирани, със зелени и черни надлъжни райета.