Не ми се е случвало да страдам така за мъж, както за загубата на приятел.
Колкото и патетично да звучи, не го пожелавам и на най-големия си враг.
Да скъсаш с гадже, е поправимо – ще си намериш ново. Но да пуснеш приятел да си ходи от живота ти, е почти непоносимо.
Мястото срещу теб остава особено празно. Никой нов не може да вземе точната му форма и сърцатост. И тук не важи рецептата за емоционално здраве, след като някой хубостник те е пръждосал. Там работата е лесна – слагаш най-виртуозната си рокля, най-закачливите си обувки, наливаш тялото си с безкрайно количества водка, ревеш денонощно на рамото на аверите си и късаш маргаритки в несвяст. Или поне това ни показват по филмите. Моето справяне с разлъката е диаметрално противоположно, но за това друг път.
Коментари (0)
Вашият коментар