Лили Владимирова рисува икони с 22-каратово злато

Художничката и скулпторът акад. Крум Дамянов откриват във Венеция изложбата "Пазители"

Венеция. Палацо от 14 век - Scuola della Misericordia (училище за милосърдие). Едно от най-артистичните и авторитетни места за изложби. Наскоро е приключила тази на Джото.

Точно там на 5 май ще открият изложба двама българи. Темата "Пазители" събира 25 авторски икони на Лили Владимирова и 17 скулптори на акад. Крум Дамянов. А поканата е от италианците.

Историята започва като приказка, признава Лили Владимирова - художник и управител на столичната галерия "Нюанс". Нейната икона "Св. Богородица със светци" попада при д-р Пино Бизаца - собственик на фирмата за смайлтова мозайка "Орсони", чиято история датира от 18 век, а нейните прочути късчета със златни люспички са вградени и в "Саграда Фамилия".

Владимирова също влага истинско 22-каратово злато в своите икони (работи по класическа технология, с яйчна темпера върху дърво). Но едва ли само тази обща "златна нишка" довежда д-р Бизаца в България, за да се запознае с авторката. Тя го води в ателието си, после и на изложба на акад. Крум Дамянов. "Италия трябва да ви види!", възкликва гостът.

Италия наистина ще ги види, а вероятно по-късно и не само там ще открият таланта на българските творци. Цял комитет се залавя с организацията, а куратор е един от най-известните изкуствоведи проф. Джулиано Пизани. Той пише и предговора към албума за изложбата.

"Когато проф. Пизани ни покани, той отвори вратите на галерията и за страната ни с признанието, че не само се вписваме а и оставяме следа в културния живот на вечния град! Тази вяра от негова страна ни даде крилете и силата да извършим този полет над пътя по който вървим. Тук няма езикови бариери, няма претенции за територии, няма граници, няма задкулисие и демагогия, тук не търсете това. Тук има кауза, която се надгражда от глада на духовните люде, има вяра, която е в доброто, далеч надхвърляща религии и етноси, има мисия, която ни обединява да съхраним мира чрез изкуството, което е вечно! Тук има пазители, емоционално възкликва Лили Владимирова.

Големият ден наближава! Всичко трябва да бъде перфектно. "Каква рокля си избра, мамо?", пита я синът й Петър, който учи мода в Париж (това е наследствено, майката на Лили е изключително сръчна с иглата, дъщерята също, но сега внукът следва този път - б.а.). "Имам достатъчно, нямам време да шия нещо специално", отговаря му тя. "Това е Венеция! Трябва да е перфектно, специално!, категоричен е синът. В телефона й се появява модел на изящна тъмносиня дълга рокля от копринено кадифе с открито рамо, дизайнът е от каталога на известна фирма, в която той стажува. Вече се шие.

Лили е много близка със синовете си. Ражда Петър и брат му Мартин почти един след друг малко след като навършва 30 години. Отдава им се изцяло, макар преди това да е била влюбена и посветена на рисуването. Бременна завършва икони и стенописи в столичния храм "Св. Георги", а после 10 години не хваща четката.

Това не е лесно, но естествено решение за една майка, казва тя. Родом е от Ботевград, растяла сръчна, палава, музикална, играела народни танци, спортувала лека атлетика, но преди всичко рисувала. И двамата й родители са учени физици. Сестра й - 7 години по-голяма от нея, станала химичка, но Лили от артистичната зодия Риби никак не я вълнували атоми и електрони. Баща й я подкрепил, когато на 15 години кандидатствала и била приета в художествената гимназия "Акад. Илия Петров". Завършила с пълно отличие, учителите я изпратили с овации, но... "академиците" в Националната художествена академия я порязали. Не един, два пъти. Кандидатствала само и единствено стенопис в изящния факултет, място, запазено за най-добрите "рисувачи". Приемали по 8 души годишно, за едно место се борели 100 кандидата. На третият път успяла. А междувременно трупала стаж в Завод по микроелектроника, споявайки интегрални схеми, или рисувала и апликирала рокли, ушити от майка й.

Както си било тръгнало от училището още, и в академията пътят й продължил успоредно с нейния съученик и състудент Владимир Владимиров, на когото всички викали Житенски, защото бил родом от софийсктото село Житен (по-късно той приема това обръщение като четвърто име - б.а.). А тя, след 6 години дружба, взела фамилията Владимирова. Какво ги държи рамо до рамо вече почти 30 г.? Със сигурност едното е изумителните сини очи на Лили и мъдрото спокойствие, което излъчва.

Сем. Владимирови работи рамо до рамо. Получава все повече поръчки за стенописи и в храмове, и в частни домове. Но на харизматичния и предприемчив Житенски му е тясно само пред бялата стена. Започва да се занимава със строително предприемачество и сега е сред най-успелите в този нелесен бранш, в който вместо да му става по-лесно, става все по-напрегнато. Но уикендите са винаги за семейството.

Когато се раждат синовете, двамата живеят в родната му къща в Житен. Спокойно, сред градина, отрупана с цветя. Децана растат. Лили няма шофьор, готвачка, домашна помощничка, бавачка. Тя готви любимите им пълнени чушки и мусака - обожава селската кухня, върти фантастични теглени баници, меси погачи, сплита козунаци, кара децата на училище и на спортни занимания, пазарува - почти живее в колата - отначало е голф единица, сега кара мерцедес, но често и колело... В един момент не издържа и тогава семейството се мести в Княжево. В което има още един плюс - близо са до конната база "Хан Аспарух". Оказва се, че мечтата на Петър е да язди. Лили редовно го води на тренировки, стои отстрани и го чака, докато треньорът Христо Георгиев не я подканва да опита и тя да се качи на кон. Било любов от пръв поглед! След 6 месеца се включила в състезание с ниски препятствия, сега скача 110 - 115 см и редовно участва с надпревари за аматьори с любимия си кон "Карпе дием" (грабни мига-б.р.), редовно печели турнири.

Денят й започва в 6,30 на гърба на коня. Язди поне час. После посвещава няколко часа на галерията си. Когато синовете пораснали - отиват да учат в колеж край Залцбург, Владимир бил убеден, че творческата енергия на съпругата му трябва да бъде насочена освен към ателието и към възможността да общува с творци, да ги лансира и да им помага. Помага и той да поеме в тази посока. Преди 4 години тя и реставраторът Емил Чушев отварят вратите на галерия "Нюанс" в сърцето на столицата - на ул. "Денкоглу" 42. Наскоро там ще се открие 70-ата изложба, а сред имената, които са им са се доверили, са най-добрите български художници. Наскоро 92-годишният Любен Зидаров казал на Лили: "Вие ми дадохте стимул да направя тази изложба" и само за месец и половина нарисувал един цикъл от пребиваването си в Париж. Емил Стойчев, който рядко прави изложби, дълго се опъвал, но сега ще открие там поредната си експозиция. Доверили са им са се и колекционери, които показват в уютното пространство уникални безценни платна на стари майстори.

"Когато се разхождаш в центъра на София виждаш витрини… Витрини, които предлагат храна, витрини, които предлагат облекла, витрини, които предлагат услуги, витрини, които предлагат застраховки… Но много рядко можеш да намериш витрина, която да предложи душевна храна! Тази храна, без която човек вегетира. Тази храна, която събужда различни сетива! Отворихме вратите на това пространство, защото няма нищо по-страшно за една нация от ампутирания дух!", казва Лили Владимирова.

В този малък душевен храм опорна точка намират художници, музиканти, фотографи, журналисти, кинодейци, поети, писатели, архитекти. Това е кауза, чиято цел е да създаде баланс, върху който човечеството се крепи хилядолетия", убедена е галеристката.

Съоснователите - тя и реставраторът Емил Чушев, имат щастието да са свързващо звено между поколенията творци. "Защото ние имаме достойни учители, които са живи и здрави, като Любен Зидаров, Емил Стойчев, Светлин Русев, Крум Дамянов, които излагат тук творбите си и отправят послание към достойните си ученици. Те също с присъствието си осмислят значимостта на галерията", твърдят и двамата.

В началото им било много трудно. Нямали опит, но имали енергия, идеи и вяра. Както и вътрешен усет, че са на прав път. Издържат се, няма да забогатеят, но помагат на художниците.

"Това само по себе си е отговор на въпроса не само какво правим, а защо го правим! Тази препратка на приемственост между класици и все още търсещи се таланти ни кара да вярваме, че светът ще пребъде. Но ако ограничим поривите си за доброто на изкуството само с нашето пространство, то значи, че сме затворили духовността в клетка! Затова се оповахме на веруюто, което ни води по целия този път - да впрегнем всичките си сили, енергия, въображение, интелект и натрупан опит към най-висшата човешка изява да покажем на други народи и цивилизации нашата идентичност. Това, което ни е крепило и пазило през вековете, отразихме с академик Крум Дамянов през призмата на творбите ни!", аргументира Владимирова куража, с който тръгват към Венеция.

Твори своите златни икони, които да ни закрият, защото Лили влага в тях душата си.

Старото палацо на милосърдието ги очаква.

Проф. Джулиано Пизани за Лили Владимирова

"Лили Владимирова е пазител на древното учение на иконописта. Съхранява и предава нейната сакралност, представата й за света. Работи в тишината на своето ателие с мъдрост и търпение, подчинявайки времето. Търпение и време за Толстой са най-важните атрибути на един воин. За нея модел е традицията, тоест изучването на произхода на нещата. Строгата техника е съществена част от ритуала – не допуска импровизации, отклонения, пропуски. Художничката избира най-трудния път - отказва се от собствената си свобода".