Няколко часа преди да издъхне от масивен инфаркт, акад. Светлин Русев е говорил с проф. Валери Стефанов - председател на Съюза на колекционерите в България. Обсъждали идеята на големия художник да издаде албум с документи и снимки от своите архиви с историята на уникалните картини, които притежава.
“Смяхме се, разменяхме идеи, планове за бъдещето, нищо не подсказваше, че маестрото има проблеми”, разказа проф. Стефанов.
Уви, малко по-късно на семейна сбирка Светлин Русев получава фаталния инфаркт. Не му е първи. Втори е.
Преди това се шегуваше с влизането в болницата с вечното си “черно” чувство за хумор, когато казваше с усмивка на приятели (и неприятели): “Не се радвайте, жив съм! Черен гологан не се губи”.
Имал болежки в
ръката. Не им
обърнал
внимание.
Но беше работохолик!
Можеше да рисува денонощно
И да натиска докрай педалите на живота си. Въпреки лекарските съвети.
Така и го направи. Мечтаеше за тази изложба.
Умря за нея. Дано да я видим.
Уви, посмъртно.
“Промяната на начина на живот не се отразява добре на здравето”, убеден бе той и продължи да живее пред платното и статива с четка в ръка.
Тогава, когато животът му пак беше застрашен, го попитахме дали няма да промени нещо в своето творчество - все пак бе надзърнал в отвъдното.
“Аз си имам свой свят”, отсече маестрото.
Никой от неговите
приятели не го е
чул да се
оплаква,
не го е виждал болнав. Затова и първият инфаркт преди 2 години, и този в петък вечерта бяха изненада за всички...
Чухме се 3 дни преди да си отиде. Маестрото беше много напрегнат, защото подготвяше традиционната изложба за 14 юни - рождения му ден. Предишни бяха посветени на майка му, на Катин, на Константин Павлов, само с една картина, всички уникални, но никога докрай не издаваше темата. Така направи и сега. Направо ни отряза.
“Да не дърпаме дявола за опашката”, отсече той.
Май го дръпнахме...
Само слухове има окола тайнствената изложба, с която маестрото щеше да отбележи 85-годишнината си.
Галеристи, с които работи от години, говорят, че замислял нещо грандиозно на открито, други споменават, че са дочули, че ще е нещо с камъни (правил го е, както е събирал и творбите си шатра пред Народния театър), но нищо сигурно не се разбра. Ще научим, ако наследниците му решат да реализират замисъла му. Дано. На 14 юни. Както винаги.
За сбогуване можем да си спомним негови думи, защото той освен четката той брилянтно владееше и тях.
“24 часа” имаше късмета да получи доверието на акад. Светлин Русев и публикува няколко негови рецензии. Даде и интервюта, в които защитаваше както свои тези, така и творческите си и граждански позиции.
Кой е той
Роден е на 14 юни 1933 г. в плевенското село Върбица. Завършва живопис в ВИИИ “Н. Павлович” през 1959 г. при проф. Дечко Узунов. Преподавател там с цяла школа талантлини художници от неговото ателие. Паредседател на Съюза на българските художници. Между 1982 и 1984 г. е първи заместник-председател на Комитета за култура. От 1985 до 1988 г. е директор на Националната художествена галерия. В периода 1976 - 1988 г. е член на ЦК на БКП.
Светлин Русев е народен представител в редица Народни събрания до 1989 г. и с листата на БСП в Седмото велико народно събрание през 1990 г.
Действителен член (академик) на Българската академия на науките от 2003 г. Член-кореспондент на Академията за изящни изкуства в Берлин. Почетен председател на АИАП в Париж. Почетен член на “Ника-Кай”, Япония. Почетен член на “Кюнстлерхаус”, Виена.
Лауреат на Димитровска награда (1969). Носител е на още много награди за изкуство, между които голямата награда на Съюза на българските художници (1986), награда “Владимир Димитров - Майстора” (1987), на името на Кирил Петров (1988). Носител на държавната награда “Паисий Хилендарски”.
От 1961 г. участва в художествени у нас и в представителни изложби на българското изобразително изкуство в чужбина. Негови творби са изложени в Национална художествена галерия в София и са част от много художествени галерии и частни колекции в България и чужбина.
Общественият комитет за екологична защита на Русе (ОКЕЗР) е първата от създадените в края на 80-те години на XX век неформални дисидентски групи в България. Светлин Русев е един от участниците в него, отстранен тогава заради това от ЦК на БКП.
Известен колекционер - един от най-добрите и с фин усет за шедьоври. Остави част колекцията си на галерия в Плевен, в ателие - галерия в София, в която могат да се видят шедьоври, на столичната ул. “Врабча” 18.
Не знаем какво е завещанието му, но сиагурно е щедро... Нищо от картините, които беше спасил и съхранил
няма да бъде
изгубено
Светлин Русев е художник на съзерцанието и вкаменената динамика. При портретите на Светлин Русев откриваме дълбините на духовния пейзаж, а у пейзажите и натюрмортите - човешката същност, казват критиците. У него има нещо магическо и мистическо. Един от най-проникновените художествени критици - Богомил Райнов, много точно още при появата на първите работи на Светлин Русев посочва, че при него “прозаичното и обичайното зазвучават с интонацията на сурова поезия".
Бяха приятели. "Дано са заедно на небето и да си обогатяват колекциите", каза Соня Райнова, която често е посрещала художника в дома си. Те не скри сълзите си за човека, който е и рисувал, и ценял като приятел нейния съпруг - писателя Богомил Райнов.
Йордан Радичков много проникновено е усетил, че персонажите на Светлин Русев, макар тихи и замислени, са на “прага на някакво очакване, на самия предел”.
Той е творец, който болезнено и драматично усеща пулсациите на Историята.
Акад. Русев казваше: “Бих посветил картината с ястребинчетата и на всички, за които фашизъм и репресии не е имало преди 9 септември. Бих посветил няколкото големи каменни работи на тема “Покаяние” на всички, което не желаят да си спомнят и Белене, и Ловеч, и Скравена, и съдбата на горяните. Собствения си автопортрет с червен плащ бих посветил на всички, които на бърза ръка, в определен момент, от страх и съобразителност, обърнаха палачинката...
Какво пише
самият маестро
за една своя
изложба?
“В нас и извън нас - хаос, насилие, мизерия, съмнения и... илюзия, че някой някъде търси спасение в живота на картината...! Там, някъде Горе, а може и долу, всъщност. Там няма горе и долу... Някой преди нас е стигнал и ни очаква.
Бавно или бързо, рано, преди да съмне, или късно след залез, все някъде ще стигнем.
эМомчета, не бързайте, имаме много рабр
Шефът ота!
Мястото ни е запазено - парцел Х, алея а...
На добър час!”
Там е, маестро Русев, независимо от номера и парцела!
Сбогом, маестро.
Редакцията изказва съболезнования
на семейството
на акад. Русев.
Изпращат го със спомен
Президентът Румен Радев
Днес ни напусна акад. Светлин Русев: творец със стил, общественик с позиция, човек с достойнство”, отбелязва Радев в съболезнованието си. Светлин Русев беляза своето време с таланта и творчеството си, които остават жалон в естетическата еволюция на родното изкуство.
Министър-председателят Бойко Борисов
България загуби един от мъдреците си! Гениален артист, пред когото се прекланяше целият свят, той не остана в идеалния свят на изкуството.
Председателят на комисията по култура при НС Вежди Рашидов.
Това е изключително тежка загуба не само за българската култура, но и за България, защото трябва ясно и точно да се каже, че Светлин Русев беше вселена. Той беше от последните, които останаха съдържателни и реактивни, с непреклонно си гражданско отношение и активно участие в живота. Последен мохикан - все по-малко хора остават от този вид, защото във време, в което ценностите са размити, той беше като лакмус, през който се прецеждаше качественото в цялата кал, която ни облива.
Изключително много ще ми липсва като човек, с когото през последните години работих много активно - с него подредихме изключителния български музей от европейски мащаб Квадрат 500, свързваше ни силно приятелство.
Известният колекционер Ангел Симеонов, който притежава много творби на маестро Русев, му посвети стихотворение, сътворено минути след като научава вестта за кончината му.
ЖИВОТ – КАРТИНА
на Светлин –
сбогом, приятелю!
Слънцето потъна в здрача
над смълчаните гори,
които с листопада плачат
с листи – есенни сълзи.
Тук нищо думите не значат.
Немее мрачна тишина
и само гарван нейде грачи
сред опустелите поля…
Последен щрих във черно-бяло -
един живот, една картина
под скръбна четка оживяла
и в стих последен вечно жива.
26.05.2018г
Коментари (0)
Вашият коментар