Митрополит Гавриил: Вероучението ще ни предпази от насилие, а не Истанбулската конвенция

Владиката с диплома за строителен инженер става на 68 г. в понеделник

“При нас, християните, най-големият личен празник е именият ден, защото празнуваме не себе си, а светеца, чието име носим, и който е наш покровител в живота. Рождения ден го отбелязвам заради близки и приятели, които ме поздравяват.”

Това казва Ловчанският митрополит Гавриил пред “24 часа” дни преди 16 юли, когато навършва 68 г. Владиката с диплома за строителен инженер е пример за миряни, на които помага по пътя към Бог, монаси, които е постригал, и свещеници, които е ръкоположил и които се изповядват и съветват с него. 

Дядо Гавриил служи активно както в храмовете на Ловчанската епархия, която оглавява от 17 г. насам, така и в цялата страна. Той е част от българските църковни делегации в чужбина, отговаря за Културно-просветния отдел на Светия синод, от години се бори за въвеждането на вероучението като задължителен предмет в училищата и винаги заема позиция, която защитава християнските ценности. Неслучайно преди две седмица, на 29 юни, Негово Високопреосвещенство връчи дипломите на завършващите семинаристи от випуск 2018 г. на Софийската духовна семинария и възглави божествената Света литургия за празника на светите апостоли Петър и Павел.

“Вратите на Ловчанска митрополия са винаги отворени за всеки, който има потребност от среща с мен за помощ и разговор. Навсякъде човек, където ме срещне, съм готов да говоря с него, ако има такава необходимост. Но все ми се струва, че в това отношение имам още да работя,

за да съм по-близко

до хората и техните

проблеми,

казва владиката.

Светското име на митрополит Гавриил е Цветан Динев. Роден е на 16 юли 1950 г. в София. Когато е на 9 г., семейството му заминава за Чехословакия. Там завършва основното си образование. Прибира се в родината през 1966 г. Завършва гимназия и през 1969 г. е приет за студент във Висшия инженерно-строителен институт, сега ВИАС. Дипломира се през 1977 г. Едно от най-важните дела в живота му също е свързано със строителството - това е Катедралният храм “Св. св. Кирил и Методий” в Ловеч, който бе осветен на 30 април м.г. Неслучайно митрополит Гавриил е почетен член на камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.

Пътят към монашеството започва още докато следва висшето си образование. Ето какво разказва митрополит Гавриил за този период от живота си:

“През 1969 г., когато бях студент 1-и курс във ВИАС, Господ ме срещна с един истински монах и архиерей - Левкийския епископ Партений. Повече от 40 години е бил пръв викарен епископ на българския патриарх. Моето домашно християнство тогава порасна в просветена православна църковност. През 1972 г. дядо Партений ме заведе на поклонение в манастира “Св. Петка” в Банкя. Там срещнах голямата подвижница на благочестието схиигумения Мария. С помощта на нейните духовни старчески съвети започнах да навлизам в духовността на православния монашески живот, основата на който е да опознаеш себе си и с Божия помощ да се стремиш към придобиване на плодовете на Светия Дух, които, както св. апостол Павел ни учи, са: “любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание” (Гал. 5:22-23).

През 1973 г. той заживява постоянно в манастира и изпълнява различни послушания в помощ на монахините. В Светата обител е постриган в монашество от дядо Партений, тогава викарий на Софийския митрополит. Това се случва на 27 декември 1979 г. Левкийският епископ го ръкополага и като йеродякон и йеромонах през 1980 г., когато е назначен и за игумен на манастира “Св. Петка”. Вече

учи и второто си

висше образование

в Духовната

семинария,

която завършва

през 1984 г.

Още същата година заминава на богословска специализация в Московската духовна академия, където работи под научното ръководство на Волоколамския и Юриевски митрополит проф. Питирим. С благословението на Св. синод на Българската православна църква на 24 май 1986 г. е възведен в архимандритско достойнство от Минския и Белоруски митрополит Филарет. Докторската му дисертация е на тема: “Характерни черти на подвига на руските подвижници на благочестието през 19 в.” Много от тях вече са канонизирани за светци. След това е назначен и за предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.

“Най-яркият спомен от пребиваването ми в Русия беше животът в Лаврата. Това е един райски оазис. Цялото си време използвах за посещения на прекрасните църковни служби с препълнените храмове от истински вярващи християни. Всеки ден се молехме и благославяхме от преподобни Сергий Радонежки, който за Русия е както св. Иван Рилски за нас, българите. В Лаврата са неговите нетленни и чудотворни мощи”, спомня си митрополит Гавриил за престоя в Москва. Докато той е предстоятел на подворието там, е извършен ремонт, построени са нова сграда и параклис, реставрирани са всички храмови икони. Два пъти е

награждаван с

църковни отличия от

Московския и на цяла

Русия патриарх Пимен По време на неговия престой в подворието е извършена и официалната визита на Българския патриарх Максим в Москва по повод 1000-годишнината от покръстването на руския народ и 45-годишнината от откриването на Българското църковно подворие в Москва.

Завръща се в България през 1991 г. като протосингел на Софийската митрополия. От 1994 г. изпълнява длъжността игумен на клисурския манастир “Св. Петка” край Банкя.

В тези години на разкол в Българската православна църква (тогава) архимандрит Гавриил е най-ревностният противник на т.нар. алтернативен синод и радетел за каноничната Българска православна църква. През 1998 г. е хиротосан в епископски сан с титлата “Макариополски” и е назначен за викарий на Софийския митрополит и Български патриарх Максим.

“Истинският монах трябва да придобие дълбоко смирение и да пребори всички земни пристрастия към богатства и удоволствия - “похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска” (1 Йоан 2:16)”, казва митрополит Гавриил за службата на Бог през годините досега.

В края на януари 2001 г. Гавриил е избран и канонически утвърден за Ловчански митрополит. Още в началото владиката започва да работи с ентусиазъм за изграждането на нов катедрален храм в града. На 11 май 2005 г. е направена първата копка, няколко месеца по-късно е положен основният камък и строежът започва. Величествената катедрала “Св. св. Кирил и Методий” е осветена на 30 май м.г. Последната катедрала в България е осветена преди 91 г.

“Истинско чудо е, че успяхме за неголям период от време да построим една от най-хубавите и благолепни църкви в България. Преди да се решим да започнем подготовката и строителството, аз получих отговор, че има Божие благословение ние да започнем и че ще

построим този

величествен храм -

радост и духовна

утеха за нашия град,

за нашата епархия и

за нашата страна",

казва митрополит Гавриил.

През 2007 г. той става ръководител на работната група по въпросите на религиозното образование при Св. синод и организира редовно свещенически конференции на тази тема. Негово Високопреосвещенство е радетел за въвеждане на религиозното обучение като задължителен предмет в училищата и години наред полага неимоверни усилия, за да убеди институциите в тази кауза. На 22 март той написа възвание за обучението по религия на българските деца и ученици.

“От държавните институции, на които писахме, отговори само министерството на образованието. С това възвание искахме да кажем на хората, че не т.нар. Истанбулска конвенция ще пребори насилието и истинската цел на конвенцията не беше такава, а борбата с насилието трябва да започва още при малките деца с тяхното възпитание в Христовите добродетели като вяра, любов, милосърдие и други”, казва митрополит Гавриил, който продължава борбата в тази посока.

От няколко години насам Културно-просветният отдел на Св. синод, който се ръководи от владиката, организира и най-големия конкурс за деца творци "Възкресение Христово". Хиляди малчугани и юноши участват със свои рисунки, проза и фотографии. За втора година отличените творби участват и в благотворителен търг, парите от който се даряват на онкоболни деца.