Лиза Шопова събра на една сцена Христо Мутафчиев и сина им Асен

Постановката “Трима мъже и една Маргарита” е премиерна през април в Сатиричния театър

15 февруари е необикновен ден за Лиза Шопова. Това е денят на първата репетиция на пиесата ѝ “Трима мъже и една Маргарита”, която спечели първо място в конкурса на Сатиричния театър на името на патрона му Алеко Константинов. Заедно с това тя получи и правото да бъде играна на негова сцена. Премиерата ще е през април.

А сега идва най-интересното.

В пиесата участват

рамо до рамо

Христо Мутафчиев,

с когото Лиза дълго споделяше живота си, и синът им Асен. (Той учи в НАТФИЗ, имаше роли на българска сцена, живя в Лондон, а сега пак е в България и превежда филми - б.а.) Другите разпределени актьори са Петър Калчев, Маргарита Хлебарова и Мартин Каров. Лиза Шопова е и режисьор на пиесата.

За Лиза Шопова като драматург опитният майстор в жанра Елин Рахнев е убеден, че тя дава нова линия в писането на пиеси, които са прекрасни за актьорска игра. Това е обяснимо, като си припомним от какво семейство е, а и нейния собствен опит на сцената.

В “Трима мъже и една Маргарита” с чудесното си чувство за хумор и прекрасно владеене на майсторството на диалога Лиза Шопова създава плътни образи на своите герои. Прави го по типичния ѝ начин на гради пъзели от случки. Тримата мъже се озовават след различни премеждия в обща болнична стая. За тях се грижи сестра Маргарита.

Историите им се

преплитат и променят

съдбите им,

дават им някои отговори за миналото, други - за бъдещето.

За себе си казва като за “запазена марка”: Аз съм Лиза на Невена, Наум, Христо и Кольо. И майка на Асен, сина на Христо Мутафчиев.

Как да разгадаем този етикет?

Лиза Шопова, с рождено име Елисавета, бяга от светския шум, не обича да говори за себе си, рядко дава интервюта. И тя, и брат ѝ Христо, са орисани за театъра като трето поколение актьори Шопови (има и четвърто с театрална закваска). Родителите им Невена Симеонова и Наум Шопов, а също техните баба и дядо Мара и Христо Шопови - едни от основателите на Старозагорския театър, са сложили началото на артистичния род. Връщайки се в детските си години, Лиза обобщава:

“Бяхме си едно

обикновено

семейство с

необикновени

родители”

Двамата с Христо израстват по снимачните площадки и сцената. “За мен Военният театър е най-уютното и мистично място - откровена е актрисата - вече драматург и режисьор. - Много дълго представите ми за театъра бяха романтични. И до ден днешен е така, но са балансирани от реалността. Най-важното за едно дете е да види, а не да чуе. Аз виждах отношението на баща ми към театъра и мисля, че оттам идва и респектът ми към тази магия”.

Лиза има своя теория като човек от прочутата фамилия -

не може да дарява

любовта си на мъж,

който да не е талантлив. В НАТФИЗ, където попада в класа на Крикор Азарян, се залюбва с колегата Христо Мутафчиев и още докато следва, ражда сина им Асен.

Присъединява се към трупата на Младежкия театър, където остава до 2007 година. След това играе на пловдивска сцена. Сред най-значимите ѝ роли са Кротката в едноименната постановка на Илия Добрев, Милкана в “Майстори” на Петринел Гочев, Соня във “Вуйчо Ваньо” под режисурата на Стефан Мавродиев. “А колкото до коментарите на татко, ами аз... си бях неговото гардже”, не крие Лиза. Той винаги сяда на първия ред в салона, когато я гледа, и винаги ѝ поднася по една роза. При едно представление, когато тя произнася финалния си монолог, вижда, че той се закашля. Но се опитва с всички сили да се сдържи, за да не попречи на изпълнението ѝ. “Беше наистина много мило. Това е любов, огънче.”

В личния си живот

преживява тъга

Заживява с известния сценограф и визуалист Кольо Карамфилов, обичан и ценен сред голям кръг приятели и почитатели. Запознават се в ресторанта на Народния театър, където неговият приятел Елин Рахнев сочи Лиза и казва: “Ето, това е твоето гадже!” Кольо Карамфилов оглежда момичето и заявява: “Абсурд! Тя е много силна!” “Борбата беше трудна. Покрай него разбрах, че имам тежък характер. А бях убедена, че съм ведър човек. Първото нещо, което се научих, когато заживяхме заедно, е да се събуждам сутрин с усмивка и да казвам “Здравей!”, спомня си Лиза.

Кольо многократно я е рисувал: “Имам много лица - не защото съм много интересна, а защото в мен живеят няколко жени и не е лесно. Той го знаеше и мисля, че обичаше тази компилация. Всеки един портрет е някоя от тези жени, всички ме изразяват в някакъв момент”, спомня си с тъга тя. Художникът умира на 50 години, оставяйки я безутешна.

Като малка са ѝ били спестявани доста неща от “кухнята” на театъра. У дома ѝ никога не се коментира злостно или с ирония това, което се случва зад кулисите. Почтеността и респектът на родителите ѝ към тази професия са урокът ѝ. Затова, когато усеща, че “битува” в театъра, а не се вълнува, търси промяна. Защото не разбира така тази професия, която трябва да е страст, търсене, предизвикателства...

Започва на шега да дублира, сякаш не го смята за истински професионализъм, но сега е много ценена на мястото си и търсена. Заради “песъчинките” в гласа ѝ все ѝ дават роли на интригантки и гаднярки.

През 2012-а тя

дебютира като

режисьор

с “Кукувицата”, чиято сценография е дело на съпруга ѝ Кольо Карамфилов. “Когато напуснах театъра, Кольо беше много разочарован, макар че ме подкрепи. Искаше му се да не слизам от сцената. Той изчака известно време и в един момент каза: “Намерил съм друга опция!” Другата опция беше пиесата “Кукувицата” на Елин Рахнев, която поставих с 26-27 тийнейджъри в театъра в Кърджали, а Кольо беше сценограф. Актьорството отстъпи преди няколко години и оттогава не съм се качвала на сцена. Мина време и се оказа, че театърът ми липсва много. Но така и не чувствам порив да играя. Обичам актьорите - те са проводник на идеи, емоции. Обират аплодисментите на публиката, но и негативите, когато режисьорът не си е свършил работата. Ако сега създавам нещо на сцената, то е заради тях. Надявам се след време да работя и с брат ми. Ако някой може да изкара лудостта от него, ще е лудата му сестра.”

И това се случи!

Христо Шопов - популярен с десетки театрални и филмови роли у нас и в чужбина, изпълнява главната роля в авторската пиеса, която Лиза постави - “Всичко или нищо”. Тя продължава да пълни залите и с нея Шопова се доказа като много добър драматург. Това е една история за неизброимите проявления и перспективи на любовта. Пиесата разкрива отношенията между близки приятели, вплели съдбите си по един необичаен начин и всеки един от тях в един момент трябва да направи избор - всичко или нищо. “Реални случки няма, има емоционални състояния, които са ме водили, докато пишех пиесата”, коментира Лиза. А Христо Шопов допълва: “Чувството е много приятно и се надявам както на мен е приятно, така да бъде приятно за зрителите!”

Лиза споделя в интервюта, че с брат си Христо не са преставали да разчитат един на друг и се разбират по наумшоповски - с малко думи и жестове. “Сега бих искала и двамата да са тук (говори за майка си и баща си - б.а.), да си партнирам с тях. Няма ги. Бих искала с Кольо Карамфилов пак да фантазираме, но го няма... Да видим как ще се справя без тях”, казва Лиза Шопова.

Справя се.

“Обожавам гордостта ѝ към към всеки, към всичко и във всякакви обстоятелства. Живее на ръба на мечтите и може да падне, може много да се одраска, но обемаът на сърцето ѝ никога не се променя. Убеде съм, че Наум, Коко Азарян - нейният учител, и разбира се Кольо Карамфилов, днес много биха се гордели с нея. Говоря за тези, които не са между нас. Ние, които все още сме тук, можем само да аплодираме”. Тези думи на Елин Рахнев само доказват факта, че Лиза наистина се справя.

“Всичко зависи от екипа. И в двете “роли” мога да се чувствам чудесно, ако хората, с които работя, гледаме в една посока. Но може да бъде и ад. Ако има някакъв начин да се случва театър около мен и аз да участвам - чудесно. За себе си разбрах, че е най-добре да оставя нещата да се случват”, обобщава Лиза. И те се случват. Лиза, Асен и Христо са заедно. Те на сцената. Тя - на първия ред в залата с текста в ръка.