50 години, откакто Джони Кеш премина границата*

Концертът му в затвора “Сан Куентин” на 24 февруари 1969 г. го изстреля

на върха

“Здравейте, аз съм Джони Кеш.” Легендарният музикант започва всеки свой концерт с тези думи, но този на 24 февруари 1969 г. е по-различен. Няма опашки за билети. Мястото не е “Медисън Скуеър гардън” или някой огромен стадион. Мъжът в черно е в затвора, но не заради поредните си проблеми със закона. Кеш и групата му са в “Сан Куентин”, за да изнесат концерт на затворниците. Представянето се предава по телевизията и е издадено на лайфалбум, а според много класации концертът е един от десетте събития, променили музиката.

Това съвсем не е първата изява на Кеш в затвора. Още в края на 50-те години той свири и пее по местата за лишаване от свобода, а “Фолсъм Призън блус” - песен за затвора “Фолсъм”, е сред най-големите му хитове. При едно от изпълненията му в “Сан Куентин” през 1959 г. в публиката е 20-годишен младеж, който лежи за кражба на кола. Срещата на младежа с Кеш променя живота му. Решава да престане с престъпленията и да се захване с музика. Светът го познава като кънтри легендата Мърл Хагарт.

В средата на 60-те години ситуацията за Кеш е доста различна в сравнение с тази през 50-те. Развежда се със съпругата си Вивиан, която вече не може да търпи аферата му с певицата Джун Картър.

Докато Джони Кеш

се лекува

от зависимостта

си към дрогата,

музикалният

свят се променя

Боб Дилън зарязва акустичната китара и хваща електрическа, “Бийтълс” са гледани от над 70 млн. американци по време на участието си в “Шоуто на Ед Съливан” и с тях започва британската инвазия в САЩ.

Докато се възстановява, Кеш получава много писма от свои почитатели. Голяма част от тях са от затворници, които му пишат, че само той ги разбира. Музикантът решава, че трябва да запише албум на живо зад решетките.

За негов късмет промени има и в “Колумбия” - лейбъла, който издава плочите му. Хората, които са на мнение, че албум, записан в затвора, няма да има голям успех, са заменени от продуцента Боб Джонсън. Той прегръща идеята и се свързва със “Сан Куентин” и “Фолсъм”. От втория отговарят веднага и Кеш прави концерт там на 13 януари 1968 г. Той постига голям успех, но “На живо в “Сан Куентин” е тавата, която съживява кариерата му.

По време на концерта музикантът постоянно е в комуникация със затворниците, псува надзирателите и изразява недоволството си от записването на концерта. “Казаха ми, че трябва да заставам така и така заради камерите, да свиря тази и онази песен. Не го схващам, тук съм, за да свиря това, което вие искате и което искам аз”, обръща се Кеш към пандизчиите и ги пита какво искат да чуят. I walk the line, отвръщат те и Мъжът в черно подхваща безсмъртния хит.

“Човече, мръдни се от камерата. Не знаеш ли, че си на погрешното място, че се навеждаш”, обръща се той в края на песента към затворник под бурните аплодисменти на публиката.

Кулминацията обаче настъпва по време на изпълнението на новата му песен - San Quentin.

“Сан Куентин”,

мразя всеки

инч от теб”, пее

легендарният певец

под бурните аплодисменти на публиката. Песента е приета толкова добре, че затворниците искат да я чуят още веднъж.

“Добре, но преди да продължим, ако някой от надзирателите още ми говори, може ли чаша вода?”, пита Кеш и получава една, докато лишените от свобода освиркват гардовете.

“Сан Куентин”,

нека гниеш и изгориш в ада,

Нека стените ти да паднат

и аз да оцелея, за да разкажа,

Нека целият свят забрави,

че някога си се издигал

И нека целият свят

съжалява, че не стори

никакво добро

“Сан Куентин”,

мразя всеки инч от теб,

завършва второто си изпълнение на песента Кеш, докато затворниците аплодират всеки стих. Този последен куплет е определян от множество музикални критици като кулминацията на един от най-великите концерти, изнасяни някога. 

Години по-късно сайтове като WatchMojo.com ще определят концерта като един от най-великите. Именно по време на участието Кеш свири за първи път “Момче, кръстено Сю”. Шеговитият текст е дело на Шел Сиврътстейн, а изпълнението не е предвидено. Мъжа в черно вади листче и почва да чете, докато бандата импровизира зад него. Изпълнението става най-големият хит на Кеш в класацията на списание “Билборд”, прекарвайки няколко седмици на второ място.

Издаден няколко месеца по-късно, албумът “В “Сан Куентин” става един от най-успешните на Кеш, който

през 1969 г. успява

да бие по продажби

дори “Бийтълс”

Дори обложката на албума е една от най-знаковите снимки на кънтри, рокендрол и госпъл легендата. Кадърът улавя певеца в десен профил, а пред него е басът на Маршъл Грант. Може би единствената по-известна снимка на Кеш е от същото участие. Той моли един от телевизионните екипи да се отдръпне от сцената, но операторите не го правят. Резултатът е знаменитата снимка на певеца, показващ среден пръст.

След това участие кариерата му отново тръгва нагоре, Кеш обикаля с Джун Картър-Кеш, за която се е оженил година преди да свири в “Сан Куентин”. В началото на седемдесетте записва и автобиографичната си песен Man in Black, в която обяснява защо винаги носи черно. През осемдесетте Кеш свири с колегите си Уейлън Дженингс, Уили Нелсън и Крис Кристофърсън.

През деветдесетте записва няколко кавъра, сред които и One на U2. Последната му песен също е кавър - Hurt Nine Inch Nails. Ако обаче днес попитате идеолога на бандата Трент Рензър за песента, той ще отговори, че тя не е негова.

Видеото, излязло през 2003 г., е заснето в дома на певеца. Клипът е сниман само половин година преди смъртта на Кеш и няколко месеца преди да почине съпругата му Джун. Видеото получава награда “Грами”, когато Джони Кеш вече не е между живите. Клипът е получил наградата и за най-добра операторска работа. А Рензър разказва, че след като го видял, стоял като онемял. “Чувствах се сякаш някой е откраднал гаджето ми”, казва музикантът.

Две години след смъртта на един от най-великите музиканти излиза и филм за него - “Да преминеш границата” (по едноименната песен I walk the line - б.а.). Хоакин Финикс е в ролята на Мъжа в черно, а Рийз Уидърспун - на Джун. Двамата получават номинации за “Оскар”, тя дори го печели.

Никой обаче не знае дали този възход щеше да се случи, ако преди 50 години Джони Кеш не бе преминал границата и не бе изнесъл онзи концерт в “Сан Куентин”.

* Заглавието е алюзия с песента на Кеш I walk the line, която се превежда като “Прекрачвам линията/границата”.