Пиесата му "Нирвана", поставена в Шуменския театър, се бори за три статуетки Икар
С три номинации за наградите “Икар 2019” излезе представлението “Нирвана” на Шуменския театър пред столичната публика
Мястото беше сцената на Театър “Азарян” в НДК. Великолепният текст на Константин Илиев, предложен на театрите преди около 40 г., продължава да привлича, след като е игран от големи актьори.
Сега в ролите на Мъжа и Жената, идентични с трагичната семейна двойка Лора Каравелова и Яворов, са младите артисти Александър Евгениев и Ирина Митева, позната от тв сериала “Откраднат живот”.
Режисьор е също младата Максима Боева.
Спомням си, че Константин Илиев споменаваше, че на гроба на Лора получил прозрение за нейната роля в семейната трагедия и затова в пиесата “Нирвана” женското участие е по-богато, по-дълбоко и по-разнообразно.
Когато в тази роля влезе чувствителна и вече силно професионална актриса като Ирина Митева, балансът се измята и участието на Александър Евгениев изглежда жалко. Нито той, нито режисьорката усещат нюансите и температурата на драмата, която надхвърля локалните координати чрез имената на Лора и Яворов, за да се насочи към непреодолимите ограничения на мъжкото и женското начало.
Затова Евгениев се изчерпва с висок продран глас, маркиращ драмата в душата на неговия персонаж
А Митева прави зрими избухванията на ревността у Лора, за да я смири в любовното привличане, което на свой ред прекъсва в самочувствието на благородничка спрямо “този циганин”, и отново я обзема заедно с чувствените стихове на поета. Възпитанието ѝ, високият интелект и красотата й подклаждат вълненията ѝ, управляват емоциите ѝ, понякога овладени, понякога с надмощие. Актрисата показва тези напливи на чувства, спомени и размисли в непрекъснатото движение из пространството на драмата, като господарка или пленница на ситуацията.
За съжаление, пътят до револвера не е акцентиран, както и са вяли и неуточнени реакциите на Мъжа спрямо нейните атаки. Мисля, че режисьорката е още неопитна спрямо ерупциите на мъжката душа и затова не намира точните отговори спрямо тях.
Силно впечатлява сценографското решение на Борис Далчев - историята се превръща във филм, кадриран в пространството на стаята, което се стеснява или разширява в зависимост от енергията на емоциите. Играта на светлината от зелената и от ярката лампа също е забележителна. Далчев е също номиниран за “Икар”.
Коментари (0)
Вашият коментар