Арх. Върбанов чертал денонощно 12-метровата си "машина на времето"

В хронограмата на търновеца всичко от Големия взрив до XX в. Паисий, Екатерина Втора и Моцарт е по 3 мм

Завършена е през 1982 г., партийни величия тогава искали удобни хора да бъдат вписани като съавтори

През 1762 г., когато Паисий пише “История славянобългарска” в монашеската си килия, в Русия започва царуването на Екатерина Втора. Гьоте е на 13 г., Русо - на 50 г., а в същата 1762-а е роден Андре Шение, Моцарт е на 6 г., умира Франческо Джеминиани. В Рим са завършени Палацо Поли и фонтанът “Треви”. В Испания пък Гоя е на 16 г., а в Италия Каналето е на 65. Година по-късно Канада става британска колония, а империята на великите монголи е в третото си столетие. Три години по-късно започва промишленият преврат в Англия с откриването на предачната машина.

Всички тези факти не са извадени от гугъл, а са подредени още преди 40 г. в енциклопедичния труд на някогашния главен архитект на Велико Търново Димитър Върбанов “Партитура на света”.  

Нещо повече - те заемат само 3 милиметра в графичната хронология, обхващаща историята на човечеството от Големия взрив до началото на XX век.

Уникалната карта на световното развитие, която няма аналог във всемирната литература, история и културология не само като съдържание, но и като форма и структура, видя бял свят преди месец и се превърна в интригуващо събитие. Архитектът и общественик отдавна е покойник, но потомците му се заели да изпълнят неговата мечта този труд да стигне до хората и да издадат изследването.

Какво представлява то - в оригинал е

12-метрова карта,

която наследниците

показаха за първи

път пред “24 часа”

Правено е на милиметрова хартия, като всеки милиметър е една година от историята на света. Обхваща история, литература, архитектура, музика и изобразително изкуство.

“Дядо ми е бил и музикант, свирел на цигулка и именно затова знаел какво се случва в един оркестър. Оттам идва и името “Партитура на света” - паралел за историята на човечеството”, обяснява внукът Димитър Върбанов.

“Не са ли народите един огромен оркестър, който изпълнява грандиозната симфония на човешкото развитие? Ако в партитурата вместо петолинията на отделните инструменти разположим поточното развитие на народите с техните исторически и културни прояви, ако десетилетията и столетията станат “тактови черти” на тази специфична партитура, би се получило нещо изумително ясно, лаконично, говорещо направо на погледа изображение”, пише архитектът.

В хоризонтални ивици върху лентата е разпределено място за разделите геология, обща история, българска история и др. Вертикално са показани столетията, а с по-дребен шрифт се маркират десетилетията на всеки век.

Partitura mundi е написана в периода от 1974 до 1982 г. В началото арх. Върбанов започва да го прави доста по-обрано, с по-малко информация. Пътува постоянно с автобус до София и различни градове, за да се съветва със свои приятели как да продължи.

“Един ден, пътувайки с чичо ми като дете с трамвая в София,

изведнъж

установяват,

че трудът

е изчезнал

Така и не се намира. Това го мотивира да започне наново и да разшири обхвата. Та тази първоначална загуба, която той приема с огромна тревога, е една от причините изследването да стане толкова всеобхватно”, казва внукът.  

Уникалността е, че Partitura mundi е правена, когато няма интернет и гугъл. Единственото, което арх. Върбанов е имал възможност да ползва, са библиотеките.

“Пътувал е

от град на град,

преписвал е

информация

и впоследствие я е нанасял на пауса. Пазим негови бележки, които показват откъде е взета всяка информация в тази енциклопедия”, допълва Димитър Върбанов-младши.

Архитектът музикант е дотолкова погълнат от труда си, че пише по цели нощи в домашния си кабинет, след като цял ден е одобрявал архитектурни проекти в общината.

“Аз не знаех какво прави той, отбелязва, рисува си нещо и аз си мислех, че чертае някакви проекти. Един ден ме повика да ми покаже тази милиметрова хартия, която бе опънал и чертаеше с линеал. Нямаше компютри, нямаше джиесеми, беше много по-различно, но някак по-меко, по-топло изглеждаха нещата.

Показа ми как мога да намеря едно събитие, паралелно с него какво е вървяло. Казваше, че историята е нещо, от което трябва да се учим и да вземаме това, което ще ни е от помощ в живота”, спомня си синът му Веселин Върбанов.

В един период дори се уединява за 3 седмици в творческата къща на архитектите под Царевец, за да работи. Не излиза и не се прибира вкъщи, а Веселин, тогава гимназист, му носи храна 2 пъти дневно.
“Беше през лятото. Баща ми се виждаше през прозореца на тази къща до църквата “Св. Димитър”, наведен над една дълга маса да работи на една нощна лампичка. Като се събуди, започва да чертае, поспива няколко часа и отново, без значение дали е ден, или нощ”, изплува яркият спомен на сина.

С мащабния труд
архитектът
впечатлил историка
и археолог проф.
Алексанъдр Фол

Виждал го е и лично Пенчо Кубадински (функционер на БКП), но енциклопедията не е издадена преди 1989 г.

“Въпреки че има разпореждане до местни партийни величия да се окаже съдействие, имало притеснения, че дядо ми никога не е бил партиен кадър.
Искали да бъдат
вписани удобни хора
като съавтори
Другата причина е нестандартният формат на това изследване.

Тогавашната печатна техника не давала възможност за отпечатване в този вид”, обяснява внукът Димитър. Оригиналът на “Партитура на света” се пазел в къщата на архитекта и след смъртта му.

“Тъй като е бил доста далновиден, той е направил няколко копия. Дал ги на свои приятели, сред които и известния адвокат Йордан Минчев, вероятно с цел, ако нещо се случи с оригинала, да го има и този човек да знае, че това е дело на арх. Димитър Върбанов. Тоест това е най-ценното завещание на моя дядо”, казва внукът. 30 години потомците не успяват да реализират проекта.

“Мина доста време, с доста хора сме се срещали през годините с цел как това може да се реализира като проект, докато се стигна до периода, в който чичо ми Дарин получи добро предложение за работа в чужбина. Той е преподавател по цигулка в Сингапур от 17 г., има собствено музикално училище.  

Именно той успя да даде финансово рамо, тъй като да може да се отпечата в този вид, струваше доста скъпо.
Близо 10 г. отне
и предпечатната
подготовка,
прави я един-единствен човек. В новото си графично оформление книгата е дълга 5 метра, защото повече става трудноизползваема. Но първите 100 броя вече са факт”, щастлив е Димитър.

Половината от книгите ще бъдат дарени, защото това била мечтата на арх. Димитър Върбанов - всяка културна институция да притежава тази енциклопедия.

Трябвало да стане лекар, но се отказал, щом влязъл в моргата

Димитър Върбанов е роден в град Летница през 1926 г.
Родителите му били много прогресивни хора - учители, и са имали много високи изисквания към двете си деца.

Цигулката му е страст още от дете. Завършва гимназия в Ловеч. Димитър трябвало да стане лекар, но при първото си влизане в моргата като студент му прилошало и се отказал от медицината. Понеже рисувал много добре и се справял отлично с математиката, записал архитектура.

Във Велико Търново идва да отбие военната си служба, където се запознава със съпругата си Лиляна. Женят се и се установяват в старопрестолния град.

До 1986 г. Димитър Върбанов е окръжен архитект и главен архитект на Велико Търново. Не оставя заниманията си с цигулката. Дълги години е заместващ цигулар в оркестъра на търновския театър.
Семейството има двама синове - Веселин и Дарин. И двамата са преподаватели по цигулка. Починал през 1990 г.

“Партитура на света” става електронна платформа

Поредица от представяния и дарения на “Партитура на света” организират наследниците на арх. Върбанов. Специално за премиерата на изданието във Велико Търново от Сингапур се върна синът му Дарин Върбанов.

Енциклопедията вече е притежание на регионалната библиотека и музея. С изданието разполагат и в читалище “Надежда”, на което арх. Върбанов е бил зам.-председател.

Предстои да направят дарение и на община Велико Търново, също на музикалната школа към Младежкия дом, на Първо българско читалище в Свищов.  

“Предстои да направим още няколко представяния - в читалище “Надежда” и в Професионалната гимназия по туризъм във Велико Търново. Те откупиха 1 брой, а ние ще дарим още две книги за техни училища - партньори в Охрид и Болград. Там също ще има представяне. Подготвя се и в Букурещ сред българската общност.

Към лятото ще има и две представяния в София. Имаме покани за международни представяния в Сингапур, в Германия и от други страни, където има големи български общности. Има невероятен интерес от наши сънародници в чужбина, които искат да закупят и да имат в библиотеката си това издание. Продава се онлайн”, разказва внукът.

С парите от продажбата ще се опитат да отпечатат нов тираж, създаден е инициативен комитет. Смятат да сформират екип от програмисти и историци и да се мисли за развитие на този труд.

“Издаден е във вида, в който дядо ми преди 40 г. го е оставил. Излезли са много нови факти и искаме това изследване да се допълни, да се преведе на английски и да се направи една електронна платформа, която да е достъпна на няколко езика. Всяка една точка в тази платформа да е активна. Освен лаконичните бележки да има още разширена и коригирана информация”, казва внукът.

Електронната платформа ще е безплатна на български език завинаги.