Петте френски мига от живота на Мария Конакчиева

Пресаташето на Френския институт става носител на Ордена на Почетния легион

Мария Конакчиева, отдала десетилетия на каузата да привнесе част от френската култура в България, ще бъде удостоена с най-високото и най-важно френско отличие - Ордена на Почетния легион. Той ще ѝ бъде връчен на 18 май.

Конакчиева отговаря за връзките с обществеността и е почетен пиар на Френския институт в София. За работата си е наградена и през 2006 г. с ордена “Кавалер на Академичните палми”.

Специално за “24 часа” Мария Конакчиева - известна не само със страстната си любов към Франция, но и с перфектния си стил на живот, работа и обличане, разказва за част от срещите си с велики французи.

Eдин живот е изпълнен с мигове, минути, часове и дни.

На мен ми трябваше вечност, за да разкажа историята на един ден.

Но тук ще споделя с вас моите 5 най-вълнуващи мига от професионалния ми живот.

Ще ги разкажа не в хронологичен ред, а по силата на чувствата, които са предизвикали в мен.

20-годишнината от закуската на Митеран

- годината беше януари 2009 г., посланик на Франция бе Етиен дьо Понсен (сега посланик в Украйна). На историческата маса в трапезарията на резиденцията присъстваха останалите живи петима участници от фамозната закуска, между които и президентът Жельо Желев. Сервизът, обслужването - всичко напомняше този исторически момент за нашите двустранни отношения, един от най-вълнуващите от нашата обща история. Присъствието на Ролан Дюма, харизматичния външен министър Ролан Дюма, придаваше още по-голям привкус на историчност.

4 октомври 2008 г. Президентът на Република Франция

Никола Саркози пристигна на официална визита в България

Бях изпълнена с гордост, защото за пръв път щях да говоря и видя на живо действащ президент на Франция. Два месеца по-рано бяха освободени медиците ни от Либия, придружени от съпругата на президента Сесилия Саркози. Аз бях в салоните на резиденцията със сестрите и очаквахме с трепет президента Саркози. Той влезе, облян от светлината на слънчевия ден, с неговата невероятна харизма и размах. Сестрите искаха да разберат защо техният кумир Сесилия не бе пристигнала, но той отговори, че тя ги очаква един ден в Елисейския дворец. Виждате на снимката иконата, която те подариха на президента, за да ги закриля - него и семейството му.

Вълнения, шепот, разочарование.

Но усмивките грейнаха, когато при тях дойде Силви Вартан, която придружаваше президента. Нейният чар стопли атмосферата.

Излязохме всички в красивия двор на резиденцията, Саркози произнасяше своята реч, когато един служител от службите му предаде някаква вест. Саркози беше като попарен от новината и завърши набързо словото си, с бърза крачка пресече присъстващото мнозинство. След минути разбрах, че в този момент Сесилия се е развела и е отлетяла при любимия си Атиас. Спомен, който досега ме натъжава за едно разбито сърце, а било то и на президент.

Още една незабравима среща през 2001 г.

с голямата актриса Анна Карина

Тя бе дошла в България да изнесе концерт в Народния театър със заглавие “Любовни истории”, съпроводена от лудо влюбения в нея много млад композитор и певец Филип Катрин. На снимката сме в предаването “Ах, тези муцуни”, аз превеждах, а до днес нейният разказ, който тя ми сподели по-късно, ме разтърсва. Помня нейните толкова красиви, големи и тъжни очи. В този ранен период на живота си тя е музата на големия Жан- Люк Годар, а и са митична двойка. През 1965 г. пътуват за фестивала в Кан, но по средата на пътя възниква някакъв спор между тях и Годар решава да се върнат обратно в Париж. По пътя гробно мълчание, влизат в апартамента и той спокойно ѝ казва, че отива да си купи кутия цигари. От този момент тя никога повече не го вижда - най-трудният момент в живота ѝ.

Митичната целувка на Анна Карина и Жан-Пол Белмондо от култовия филм “Лудият Пиеро” бе на грамадния афиш през 2018 г. в Кан. Тя напусна този свят през 2019-а и умря още един мой идол.

Друга незабравима среща беше с

Нанси Хюстън, писателка с канадски корени, съпруга на нашия голям интелектуалец, философ и писател Цветан Тодоров

Представи книгата си “Целувката на ангела” (непременно я прочетете). Няма да забравя как хвана ръцете ми с нейните дълги пръсти и ръце, които излъчваха толкова много топлина. Тя ми сподели колко много би желала да посети България със съпруга си, но неговото решение тогава е било категорично не. Това така и не се случи, те се разведоха, той си отиде огорчен от този свят.€ Още един ангел в небето.

Срещата ми с гения на филмовата музика Мишел Льогран

беше през 2006 г., когато участваше в “Джаз Пик”. Изнесе концерт в НДК с изящната си трета съпруга – арфистка. Той е носител на два оскара за филмова музика, единият е за “Шербурските чадъри”. Беше вече болен, но енергията му бе непокътната и неизчерпаемото му желание за живот и да твори и участва в концерти победи.

Една мемориална снимка със

Симон Вейл – голямата дама на Франция

Преминала през фашистките лагери още 19-годишна, по-късно министър, борец за правата на жените. Тя представи в България една толкова поучителна книга - “Един живот” (не я пропускайте). Тя напусна този свят през 2017 г. и бе увековечена с великите хора на Франция в Пантеона.

8 неща, които обичам от Франция

Архитектурата на градовете и съхраняването на културното наследство

Разнообразните пейзажи и конкурсът “Най- красивите селища на Франция”. Разнообразните пейзажи и тяхната невероятна красота

Образът на Франция в света: правата на човека, революциите, вековете на Просвещението

Френският език и неговите изтънчени форми

Прекрасните и многобройни музеи

Модата и нейната перфектна рафинираност

Пазарите в събота и неделя, излагащи продукцията на местните земеделци в различните региони и огромното им разнообразие

Французите. Характеризират се с изкуството за живот ( art de vivre) , което поддържа традициите, както многобройните сирена и прекрасните вина, шампанското и техните знания във висшата мода и висшата бижутерия