Озовава се в една от колите на Брежнев, надупчена от атентатор с 14 куршума
Секунди преди да се качи в космически кораб, е свален заради болен инженер, а заместващият екипаж се взривява. Катастрофата е в същия ден, когато загиват Гунди и Котков, почти никой не отива в съветското посолство на поклонението и вътрешният министър Ангел Солаков подава оставка
Легендарният съветски космонавт Алексей Леонов на 3 пъти е бил на косъм от смъртта. Първия път едва не загива, прекарвайки 72 часа при минус 40 градуса в тайгата на руския град Перм, където се приземява космическият му кораб след сензационната му обиколка в открития Космос.
Няколко години по-късно той се озовава в една от колите, по които Виктор Илин изстрелва 14 куршума в опита си да убие съветския лидер Леонид Брежнев. Третия път, когато отново е на крачка от смъртта, екипажът му е свален в последния момент заради тежко заболяване на инженера.
Космонавтите, изпратени на тяхно място, загиват,
след като корабът им се взривява. Размяната е повече от съдбовна, защото съветският космонавт щеше да загине в един ден с Гунди и Котков.
Въпреки че сякаш има няколко живота като котките, Леонов си отива от този свят тривиално на 11 октомври на 85-годишна възраст след дълго боледуване. Прекарва последните си дни в болница "Бурденко" в Москва, а за смъртта му съобщи неговата помощница Наталия Филимонова.
Тъжната новина разстрои милионите му почитатели, тъй като съветският космонавт остана завинаги в историята като първия човек, излязъл в открития Космос на 18 март 1965 г. Затова дори американската космическа агенция НАСА публикува съболезнователно писмо: "Чрез подвига си Алексей откри нова ера в извънкорабната космическа дейност. Благодарение на него стана възможно поддържането на Международната космическа станция".
Всъщност участието му в уникалния полет е замислено още през 1960 г., когато той е записан в специален отряд за тренировки за полети в Космоса. 4 години по-късно конструкторското бюро под ръководството на Сергей Корольов започва изграждането на нов космически кораб, наречен "Восход-2", който позволява на астронавтите да навлизат в безвъздушното пространство. Два екипажа се подготвяли за полета, но основният състав се състоял от Алексей Леонов - бордов инженер, командирът Павел Беляев и техните състуденти Хрунов и Горбатко.
18 март 1965 г.
е едновременно най-щастливият, но и най-рискованият ден в живота на съветския космонавт. Час и половина след излитането на ракетата Леонов облича специален скафандър с вентилация и допълнително налягане, взема помощно въже, дълго 5,5 м, и без никакъв страх излиза през шлюзовата камера на кораба в открития Космос. Прекарва там 12 минути и 9 секунди, заснет от две статични камери и още една в ръцете му.
Наред с насладата от значимия подвиг обаче той усеща и последствията от смелостта си. Пулсът му скача над 140, темпетература му достига 39 градуса, а в скафандъра му става непоносимо горещо. Потта по лицето му била толкова много, че не виждал почти нищо.
Но това не бил големият проблем. Положението станало още по-сериозно, когато Алексей трябвало да се върне на борда на кораба. В първия момент това било невъзможно, защото костюмът му бил издут от допълнителното налягане и това не му позволявало да влезе в камерата. Наложило се космонавтът два пъти да го намалява, за да се върне обратно в ракетата. Дори нарушил правилата и влязъл с краката напред. На борда възникват и
проблеми с кислорода,
но положението е овладяно.
Краткото вълнение на космонавтите обаче е сериозно помрачено, когато разбират, че автоматичната система за ориентация отказва и командирът Павел Беляев поема спешно контрола на "Восход-2", като включва спирачния двигател. Ракетата излиза от радарите и се приземява на 75 км от планираното място - това е тайгата на руския град Перм, където по това време е минус 40 градуса. В контролните зали настъпва суматоха, защото губят следите на космонавтите и не виждат никакъв шанс да ги открият.
Така близо 3 дни Леонов и колегите му прекарват на смразяващото място. Според очевидци лицата на екипажа не се виждали, тъй като все едно имали снежни маски. Командирът Беляев бил най-зле, а Леонов му помагал да се държи и да върви, като непрекъснато му повтарял: "Не заспивай, не заспивай". Дълго време над тях кръжал хеликоптер, който не ги виждал, защото телата им се сливали със снега. Изведнъж Алексей намерил сили и
със замръзнали пръсти едва натиснал пистолета
с последната сигнална ракета. Благодарение на това изпращат скиори, които ги местят в близка дървена къща и след това разчистват района, за да може да кацне хеликоптерът.
Само два месеца след операцията по спасяването им Алексей Леонов и Беляев посещават България по покана на военният министър Добри Джуров.
След това при обиколка в СССР заедно с Леонид Брежнев Леонов отново е в окото на бурята. На 22 януари 1969 г. той е в една от колите, част от кортежа на съветския лидер.
В този ден генералният секретар на КПСС посрещнал триумфално астронавтите от "Союз- 4", "Союз-5" и техни колеги. Когато кортежът от черни бронирани Зилове трябвало да влезе в Кремъл, младши лейтенант Виктор Илин изстрелва 14 куршума по предполагаемата кола, в която се намирал Брежнев. Той обаче не знаел, че червеният вожд бил сменил автомобила мишена с една от колите на космонавтите. Сред тях била и първата жена летяла в Космоса Валентина Терешкова.
Партийният лидер и всички космонавти остават невредими, но под куршумите попада невинният шофьор Иля Жарков, който умира на място.
След тази поредна близка среща със смъртта Алексей Леонов сякаш е готов за следващата. Той е назначен за командир на екипажа на "Союз-11". Бордов инженер бил Валерий Кубасов, а летец изпитател Пьотър Колодин. Полетът им бил планиран за 30 юни 1971 г.
Минути преди старта обаче медицинска комисия отзовава Кубасов, защото предварителните задължителни здравни прегледи показали, че при рентгеновата снимка на белите му дробове е забелязано тъмно петно. Заради него целият екипаж е свален и на тяхно място излитат Георгий Доброволски, Владислав Волков и Виктор Пацаев. Мисията минава успешно, но при връщането на Земята космическият кораб изгаря в атмосферата и тримата загиват.
Точно тогава става ясно, че Кубасов е получил това петно от алергия към растение в местност, където екипажът се е подготвял за полета.
Именно това обаче спасява Леонов и колегите му да не загинат в същия ден, когато в автомобилна катастрофа на прохода Витиня умират известните български футболисти Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков.
Комунистическата власт у нас била вбесена, че на погребението на спортистите има много повече хора, отколкото на поклонието пред портретите на съветските космонавти в посолството на СССР. Гафът на България е толкова голям, че се налага вътрешният министър Ангел Солаков да подаде оставка.
След този невероятен шанс дори близките на Леонов започват да говорят, че "той е белязан и е изпратен с мисия на Земята, която трябва да довърши". Изглежда, че са прави, защото на 15 юли 1975 г. като командир на съветския екипаж на "Союз-19" той участва в първото ръкостискане в Космоса с американските си колеги. Под негово ръководство се осъществява историческото скачване с "Аполо", след което Леонов и Кубасов отварят междинния люк, за да се поздравят за успеха с американските астронавти.
Така Алексей се превръща в един от символите за нормализирането на отношенията между СССР и САЩ в разгара на Студената война през 70-те години на миналия век.
Следват редица успехи и научни експерименти, които му носят десетки награди, ордени и медали.
Едва през 1992 г. той решава да се оттегли от професията си и да се пенсионира.
Именно тогава споделя част от историята на живота си, който никак не бил лек.
Леонов е роден на 30 май 1934 г. в село Листвянка. Той бил девето дете в семейството, а когато е само на 2 г.,
баща му е арестуван по фалшиви обвинения
по време на репресиите на Сталин. Властите изгонили майка му заедно с всичките му братя и сестри от къщата им, а на децата им било забранено да учат. Затова за първи път легендарният космонавт стъпва в училище на 9 г. Докато е в гимназията, той започва да изучава дизайна на самолетните двигатели, като проучва цялата теория от записките на брат си, който учел авиационни технологии. Така постепенно бил обсебен от идеята да лети в Космоса, но същевременно му се искало да стане и художник.
1953 г. се оказва повратната точка в живота му, защото тогава подава документи в Художествената академия, но научава, че студентите имат право на общежитие едва на третата година от обучението. Това го отказва и смело се насочва към авиацията.
Междувременно Леонов се запознава с бъдещата си съпруга Светлана, с която се венчават през 1957 г. "Три дни след като се срещнахме, се оженихме, за да не тръгне всеки по своя път," разказва по-късно той. От брака си Леонов има две дъщери, които трудно приемат загубата на баща си. Героя, който толкова често излизаше жив след близките си срещи със смъртта.
Коментари (0)
Вашият коментар