Щангистът Ангел Русев: В началото се мислех за най-великия

Целта пред Ангел Русев е световното първенство за мъже

- Ангеле, ще дебютирате в нова категория до 61 кг. Как върви подготовката?

- Чувствам се добре. Качих килограмите. Настроението е перфектно. Тренировките също вървят. Увеличих храненията. На ден ям поне по четири пъти. Повече месо. Свинско или телешко. Процесът е труден, защото когато качиш килограмите и ги обработиш, за да станат на мускули, се изисква време. Поне 3-4 месеца трябват. Необходимо е много тренировка. Все още не съм много добре с големите тежести. Когато качиш килограми, се подуват пръстите. Телосложението все още не е много добре за тренировка. Затова не вдигам толкова големи тежести. На новата категория ще участвам на европейското първенство за юноши до 20 години.

- Това ли е основната ви цел?

- Не! Основната е световното първенство за мъже, което е през декември. Там ще сваля килограми до старата категория. Ще опитам да направя нещо, което не се е случвало от 14 години след титлата на Иван Стоицов. Да стана световен шампион за мъже.

- Как ви се отрази на самочувствието спечелването на европейската титла по-рано през годината.

- В началото се мислех за най-великия. После с течение на времето осъзнах, че каквото и титла да спечелиш, не трябва да забравяш откъде си тръгнал. Необходимо е да преследваш по-високи цели, като не спираш с тренировките. Имаше един момент, когато отново се завърнах в залата. Тогава беше след голяма почивка и хвърчене във въздуха. Бях доста зле. Не исках дори да ходя до залата. Стана ми много неприятно и разбрах, че не трябва да мисля по този начин. Когато станеш европейски или световен шампион, трябва да го забравиш на момента и да се стремиш към по-големи успехи.

- Бяхте ли разказали как сте имали намерение да се откажете през миналата година заради липсата на състезания. Колко сериозни бяха тези намерения?

- Едно момиче от Хасково, която също е щангистка, много ми помогна. Треньорите също даваха съвети, че всичко ще е наред и 2021-а ще бъда на върха. Благодарение на тях записах успехите през тази година. Ако бях продължил да разсъждавам негативно - как няма състезания и какво всъщност правя, вероятно щях да се откажа.

- Колко израснахте като състезател?

- Наясно съм, че няма как да съм перфектен. Всеки прави грешки. Никога не съжалявам за нищо. Сядам, мисля и виждам къде са ми грешките. Отчитам кое е правилно и кое не. Достатъчно голям съм за това. Нещата се получават с желание. Искам да постигна сериозни успехи. Както старите щангисти са го правили.

- На олимпиадата имахме двама щангисти - Божидар Андреев и Христо Христов. Малко не им достигна за медал. Трудно ли е отстрани да гледаш как се разминават с отличието?

- Трудно е, защото те са не само приятели, но и съотборници. Реално си бяха медалисти, но не знам точно какво се случи. Нас ни нямаше. Не сме говорили за това. Болката е голяма, когато отидеш на голямо състезание и завършиш пети или шести. Това също е успех, защото много хора се трудят да отидат там, а не могат.

- Какво мислите за незачетения опит на Христо Христов, който според мнозина е бил редовен, но журито не го зачете.

- Имаше леко добутване на лакътя. Дадоха подобни опити на други състезатели. Трепването беше малко. На мен също се е случвало. Ицо трябваше още малко да се събере и да избута нагоре щангата. Никой не е виновен за грешките на спортистите. Не може да съдим хората. Те са съдии и това им е работата.

- Самото правило за добутване с лакътя коректно ли е, защото споменахте, че тази ситуация се дава и в двете посоки.

- Некоректно е! Трябва да го махнат. Пречи на състезателя. При изпъване на лакътя от това положение на 90% щангата пада. Лошо е за самия опит. Цялата тежест отива там, където се е отпуснала ръката. Може да стане голяма контузия. На мен ми се случи като малък. Когато се готвех за европейско първенство при кадетите, на изхвърлянето си извадих лакътя. С добутване.

- Разкажете за първите ви срещи с щангата. Вярно ли е, че сте се запалили първоначално по бокса?

- Моите братовчеди тренираха бокс. Готвех се известно време. Някак си не се получаваха нещата за мен. Просто не ми харесваше спортът. Един ден в училище ме попитаха дали искам да дойда в залата по щанги. Дори не знаех какво е това. Отидох, погледах и не ми допадна в началото. След известно време ми хареса. Още на първото състезание станах четвърти. Много ме нахъса да продължа. В бокса никога не бях ставал четвърти. Завършвал съм втори и трети. Бях тренирал месец и половина - два максимум. В началото започваш с техника и трябва да мине време за големите тежести.

- Кога усетихте, че щангите са вашето призвание?

- Когато си извадих лакътя. Тогава тренирах за европейско първенство. За мен беше нещо голямо. Казах си, че мога да направя нещо. По същото време махнаха моята категория до 45 кг, но не се разочаровах. На следващата година станах европейски шампион.

- Колко труден е преходът от юноши към мъже. Не само в спорта, но и в живота?

- Трябва да го изтренираш и в главата. За мен животът е трудност. Не е създаден да се живее лесно. Хубаво е, защото се учиш на много неща от спорта. Оттам разбрах, че трябва да съм добър човек. Тогава много хора от България и от цял свят ще те подкрепят и помагат. Преди бях много боен и странен човек. А това вреди в живота. Бях едно момченце, което ходи да се бие постоянно. Боксът ме караше да правя тези неща. Дори и в щангите се изнервям бързо. Понякога всичко ми идва в повече. Гледам да не съм толкова напрегнат. Вземам съвети от Иван Марков и Алан Цагаев. Те ми помагат. Казват ми как трябва да помисля за всичко и не трябва да съм толкова импулсивен.

- Каква е атмосферата в националния отбор? Събрахте се млада генерация на със средна възраст около 20 години?

- Всеки работи на подиума. Има дрязги, защото се гоним един друг. Извън залата сме като братя. Ние сме огромно семейство. Цяла година сме заедно. Големи приятели сме и се подкрепяме адски много. На контролните състезания има напрежение. Готвиш се 3 месеца и накрая може да ти кажат - няма да стане. Тръгвай си. На мен не ми се е случвало, но много приятели са ми споделяли, че е доста гадно. Не искам да разбера тази болка, когато трябва да си тръгнеш преди състезание. Ако искаш да участваш на голямо първенство, имаш нужда от успехи и в тренировките.

- Колко важна е ролята на конкуренцията между вас?

- До последно не си сигурен, че ще участваш на състезание. Докато не се качиш на самолета. Не знам как е в другите спортове. Преди две години, когато се готвех за световното първенство, оставаше седмица. Бях в доста добра форма, но си счупих китката.

- С какво Иван Иванов е специален като треньор?

- Надъхва ни с неговите успехи. Много малко хора имат неговите постижения или биха могли да ги направят. Говори ни, шегува се. Знае как да те мотивира, когато ти подхвърли, че някой друг от отбора те бие с по-добри опити.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
Кои мъже имат успех сред жените според Камасутра
Защо не бива да държим крема в банята
Без такива "комплименти" на мъжа
Защо жените искат непознати любовници
3 причини, поради които умните жени предлагат да платят сметката

Напишете дума/думи за търсене