И Зелената сделка на Европа тръгва ... от архитектурния модернизъм
24 часа | 13 Август 2022 г. | 17 показвания | 0 коментара

Театър “София”, НДК, резиденция “Бояна”, Ларгото, сградата на БТА - българските емблеми на този стил. Столичната община почна първия ремонт на театъра, откакто е построен

Когато в началото на миналия век автомобилите изпълват улиците, зараждат се масовите производства, светът неимоверно се забързва, модерният тогава човек търси да изрази новия си начин на живот и чрез своя дом и градска среда.

Двете световни войни окончателно преобръщат икономиката, бита, мисленето. Кризите, а впоследствие и нуждата да се изгради новият живот, налагат промяна във всеки един аспект, намерила своето проявление и във философията на архитектурния модернизъм.

Един век по-късно технологиите по-бързо от всякога променят живота, пандемията преобърна мисленето и бита ни, отново има икономическа криза и война в Европа, а

хората погледнаха с различни очи на своя дом и среда за живеене

Едновременно с това светът все по-осъзнато търси начини за завръщане към природата и запазване на нейните ресурси. И така, както тогава се заражда баухаус идеята за връзката с природата - част от мощното течение на модернизма и най-разнообразните му проявления, така днес можем да погледнем на новите зелени идеи на Европа като на негово продължение, казват специалистите.

Или модернизмът пак е модерен. Тренд, който далеч надхвърля рамките на архитектурата, защото и преди 100 години, и днес въплъщава начина, по който обществото приема и изразява себе си.

На този фон тренд и у нас е спасяването на сградите емблеми на българския модернизъм. От такива на близо век - повечето образци на жилищно строителство, интересът към които расте, до емблеми от времето на зрелия социализъм, с каквито разполага всеки по-голям български град.

Всъщност

панелните квартали са един от най-полуряните примери за архитектурното течение

на модернизма от средата и края на миналия век, макар малка част от обитателите им да си дават сметка за това, свързвайки ги единствено с напъна на предишния строй да премести населението в големия град и всички да бъдат равни/еднакви в скучните еднотипни блокове на кварталите спални. Тук програмата за саниране вече направи чудеса и скучните панелки прекрачиха в епохата на постмодернизма не само с подновена инфраструктура, а и с грейнали нови фасади.

Впрочем тогава българските архитекти не се подчиняват напълно на идеите за масовката при проектирането на панелните комплекси, казва известният ни архитект Бойко Кадинов. А пък сгради като тази на Българската телеграфна агенция, проектирана от арх. Евгени Зидаров през 1960 г., са сред най-добрите образци в Европа.

Българският архитектурен модернизъм се заражда през 20-те години на миналия век.

Няколко десетилетия българските архитекти вплитат родните особености в стила, придошъл у нас от запад. И така

постигат резултати, ценени и до днес повече в чужбина, отколкото у нас

Сред символите на тази епоха е и сградата на театър “София”. Градежът ѝ започва през 1969 г. по проект на архитект Жеко Жеков след спечелен конкурс. Продължава до 1977 г., която приютава трупата и това става

най-старият общински театър

и вторият със специално построена за целта сграда.

А тя се превръща в знакова и за града от историческа и архитектурна гледна точка.

“Много неща в дизайна са специфични - самата обемнопространствена композиция, тези тела, които са динамични, но въпреки това балансирани, фактът, че в интериора е подходено с провеждане на един цялостен геометричен принцип с използване на шестоъгълни форми по различен начин”, обясни за “24 часа” арх. Емилия Кълева от Университета за архитектура, строителство и геодезия.

Театърът съчетава различни типове пространства, които са свързани, преливащи фоайета, обслужваща част.

“Самата архитектура е непрекъснато във връзка с парковата среда. Има дори и вътрешен двор, който е може би единственият такъв в България”, допълва арх. Кълева. Театърът е като акцент на целия парк “Заимов”. Така българският театър напълно се вмества във водещата концепция на архитектурния модернизъм в останалите големи европейски градове - връзката с природата чрез изчистени решения.

В момента Столичната община е предприела първия ремонт на театъра, откакто той е посторен.

Въпреки архитектурните си достойнства сградата няма статут на недвижимо културно наследство. И това не е единичен случай, а правило. Защитен статут няма например и НДК.

Това означава, че целостта и видът на тези образци не са защитени от закона. И собственикът или този, който държи правата, има свободата да направи каквото реши, стига то да е съгласуваемо по Закона за устройство на територията. Останалото е въпрос на съвест - ако има съзнание за качествата на този обект и иска да ги запази, ще даде смислено предложение за реновиране.

Комплекс “Камбаните” в София, паметникът “Създатели на българската държава” в Шумен, три урбанистични ансамбъла в Хасково и отскоро - монументът Бузлуджа. Това са единствените обекти, построени след 1944 г., които притежават защитен статут. Причините за това за две.

Първата е в законодателството - едва след 2009 г. с промяната на закона се допуска статут да получават и обекти, изградени след 1944 г. До 2009 г.

периодизацията на културното наследство е приключвала с Втората световна война

и е било възможно за такъв статут да се номинират само обекти, строени преди нея. Другата причина според арх. Кълева е, че няма достатъчно натрупано обществено съзнание, че от този период има и ценни образци, а защитата върви с огромно закъснение.

“Целият период на 20-и век, едновременно пред- и следвоенния модернизъм, страдат от липса на тяхното разпознаване като значими и по-трудно се въприемат като част от културното наследство. Модернизмът не е така очевиден със своите ценности. Той трябва да се анализира, да се разкаже, за да стане ясно в какво се състои ценността. Макар и формално да има повече бройки защитени обекти от преди войната, това отново не е достътчно на фона на това, което имаме. Те също биват с много лека ръка жертвани в името на реконструкции”, обяснява експертката.

Само един обект в София, строен след 1944 г., има статут за културно наследство. Затова през 2021 г. арх. Кълева заедно с нейни колеги от

УАСГ и общинското предприятие “Софияплан” изготвят списък с обекти,

които да предложат за получаване на статут. Достигат до 22 финалиста, сред които НДК, комплекс от сгради на Ларгото, резиденция “Бояна”. Сред тях е именно и театър “София”, където започна първият основен ремонт от създаването му насам.

Първоначално тръгна спор между Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и Столична община. Причината е, че в института не е извършена съгласувателна процедура. Според НИНКН тя е нужна, защото театър “София” се намира в охранителната зона на единична недвижима културна ценност - градинката при “Баня Подуяне”. “Очакваме окончателното становище на юристите - след него може да се окаже, че ремонтът на театъра е незаконен. Опазването на единствения столичен театър, построен в периода на модернизма, е въпрос и на закон, и на морал, памет и ценности”, каза за “24 часа” директорът на НИНКН арх. Петър Петров. Той е предложи на кмета Йорданка Фандъкова строителните работи да спрат за около две седмици и със съдействието на института да се намери решение за запазването на оригиналния силует на театъра и на интериора му.

Театър “София” не попада в охранителната зона на градина “Баня Подуяне”, както се твърди в разпространена от НИНКН, категорични бяха преди дни от Столична община. Градината е декларирана като част от групов паметник на културата през 1988 г., като в решението няма охранителна зона.

Външният вид на театъра няма да се променя –

подменя се старата каменна облицовка, която е компрометирана в много от участъците, доказано с експертиза на УАСГ, като се поставя нова каменна облицовка. Всички барелефи по сградата се запазват и само ще бъдат почистени, категорични са те.

След ремонта звездите на най-големият общински театър ще се радват на обновени сцени и в нови гримьорни, модерно осветелние и озвучаване.

Важна е професионалната преценка за необходимите намеси, така че да бъдат защитени архитектурните и художествените качества на сградата и едновременно с това да бъде топлоизолирана и комфортна. По думите на арх. Петров, ако става дума за стойността на ремонта, има съвременни материали и техники за щадящо реновиране, без това да струва твърде скъпо. Изгубената автентичност на сградата обаче ще има несравнимо по-висока цена за обществото.

Поскъпването на енергоносителите, както и Законът за енергийната ефективност изискват мерки, за да намалим разходите. Въпросът е какви да са мерките и дали за нас са по-ценни красивата сграда, естетичната среда и паметта на мястото, или цената на ремонта, коментира арх. Петров.

Знаковите сгради в България не са чак толкова много. Те са обикновено в градските центрове - театри, читалища, културни домове, музеи. Чуждите архитекти, гостуващи у нас, са впечатлени от архитектурата, създадена у нас след втората половина на 20-и век, казва той. Тя е изключително интересна, защото

не повтаря познати образци от началото на века, които ги има из цяла Европа,

а създава местна културна специфика, която формира жизнената ни среда. Като следа на времето архитектурата ни дава отговор на въпроса кои сме и ни придава смисъл, затова е важно да я пазим, обединяват се експертите.

Хороскоп
Овен
Здраве: ★★★★★★ Любов: ★★
Късмет: ★★★ Работа: ★★★
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Съдебният съвет трябва да го обсъди и да обмисли как се отнася то към техния мандат, който изтича в понеделник, 3 октомври Възможният вариант е, че този състав ще продължи да действа Инспекторатът на Висшия съдебен съвет да не си ходи, докато парламентът не избере нов. Това реши Конституционният съд (КС)

Издирван от Интерпол се оказа шофьорът на колата с французите, която бе помляна на столичното околовръстно след удар от поршето на пияния и дрогиран Димитър Любенов. На задната седалка на управлявания от Петър Александров форд се возел починалият от зловещия удар Лорен Пети. Съпругата му е с тежки травми в болница

Нова по-висока заплата ще получава главният секретар на МВР Петър Тодоров от 1 октомври. Това предвиждат промени в наредбата за основните възнаграждения във вътрешното министерство, която днес е публикувана в "Държавен вестник". 5400 лв. ще е новата основна месечна заплата на главния секретар, предвиждат промените в наредбата

Актьорът Иван Юруков посади малко дъбово дръвче по южния ...
Димитър Бербатов продължава да удивлява феновете в Англия ...
Подариха на актьора и любимата му Катрин Русева 5 дни в ...
Актьорът Павел Иванов, познат на зрителите от сериала ...
Централните острови Тонга приветстваха раждането на ново ...
Актьорът дебютира като писател с книга с разкази Да, ...
На въпрос дали би станал отново министър, проф. Минеков ...
Григор Димитров е очаквал малко повече от себе си, но ...
Съоснователят на рок групата „Пинк флойд“ Роджър Уотърс ...
Снахата на Доган Памела Жейнова пусна в инстаграм снимка с ...
Изграждането на постоянното място за Научния форум на ...
Повече от 60 хиляди души се събраха на Световния граждански ...
За детските си пиески късала билети за баня вместо за ...
Баща ми - Григор Вачков, носеше мъжкото у себе си, дух, ...
Луиз Флетчър, която спечели "Оскар" за незабравимата си ...
Космическата агенция на САЩ (НАСА) отложи за пореден път ...