Чарлз ми каза: Слушайте какво ви казва цар Симеон, всяка негова дума е ценна…
Максим Бехар* | 17 Септември 2022 г. | 594 показвания | 0 коментара

Като в приказките, за да се сбъднат някои мечти, трябва да има и... истински принц

Рядко истории вече започват, без да има телефонно обаждане или получен имейл… Тази започна с първото. Обади ми се царят премиер и в негов стил, без да акцентира върху определена дума и с равен глас, като че ли чете скучно есе, ми каза:

- Бехар, след няколко дни ще бъда в Лондон, имаме едни приятели бизнесмени, ще бъдат и те там, принцът също каза, че може да се отбие, та ако искате, и вие там да кажете няколко думи…

Запазвам приблизително лексиката, но пък и малко съм я осъвременил, за да стане съвсем ясно какво искаше да ми каже царят. А то е - ще бъда в Лондон, ела и ти, за да се видиш с принц Чарлз.

В общи линии, с почти същия лексикален ритъм Мони Паси искаше да ни срещне с папата и той – папата де, не Мони – се разболя.

И сега не се случи да се срещнем с Чарлз, слава Богу, не беше болен.

Принцът – както го наричаше царят не дойде.

Нямам идея защо. Само знам, че това никак не ми хареса, веднъж се разминах с папа Йоан Павел Втори (след пет-шест години компенсирах обаче), сега да се размина и с принц Чарлз, ми идваше твърде много…

Защо ли?

Ами само два дни преди това не спах цяла нощ, за да му мисля подарък.

А това не е никак лесна работа. Ако бях излязъл от повест или роман на Алеко Константинов, само че модерен, работата беше лесна – щях да спретна или няколко мускала с розово масло, или пък някоя иконка на свети Георги или свети Мина, а можеше и някоя възрожденска картинка от Копривщица или Карлово…

Но това не беше моят стил. Исках нещо модерно и което да остане в историята. Написах кратък Стандарт за бизнес етика, или в общи линии това, което исках да се случи в моята компания, а и в много други през следващите десетина-двайсет години – да са открити, честни, почтени и успешни, пълни с щастливи служители с блясък в очите. Беше неделя сутрин и някак си притеснено звъннах на моя приятел шотландец Гълбърт Маккол, който тогава управляваше офиса на консултантския гигант KPMG в София, той веднага се съгласи да се видим, мина една чисто британска редакция на текста, намерих две рамки у дома, сложих разпечатания текст в тях и на другата сутрин вече бях в самолета за Лондон…

Само че принц Чарлз не дойде и докато говорех на бизнесмените от малката трибунка на българското посолство в Лондон, си мислех как да изляза от тази ситуация. Връчих едното копиe от стандарта на цар Симеон, а за другото казах, че ще го пратя по пощата на принца. Тогава видях една вдигната ръка в залата и дама с префинена голяма шапка да казва, че тя е тук от негово име и може да вземе рамката с текста. Подадох я тържествено от сцената и за да изляза от положението, добавих: “Предайте моите поздрави на принц Чарлз и му кажете, че ако не дойде до няколко месеца в България, за да види неговата бизнес фондация, да си ми върне стандарта, че съм го писал специално за него…”

Беше шега, разбира се, залата се разшумя, после последваха десетки презентации и лични срещи и вече бях забравил за тези мои думи, докато един ден, вероятно седмица по-късно, асистентката ми влетя буквално в стаята ми и на пресекулки каза: “Имате пис-мо от принццц Чччарлз…. Но не смея да го от-во-ря…”

Беше покана за обяд. В двореца “Сейнт Джеймс”, същия, от чиято тераса през уикенда моят добър познат принцът на Уелс официално бе провъзгласен за крал Чарлз III. Получих и много дълги, подробни и точни инструкции за обяда. И въпреки тях трябваше да съм в 7.30 сутринта в Кралския автомобилен клуб, недалеч от двореца, за да получа отново много обстойни инструкции как да се държа, кога да прекъсвам или не принца, как да се обръщам към него, какво да имам в джобовете си и всички останали детайли. Лесно за запомняне, поне за мен - дори малко излишно, но всъщност Кралският автомобилен клуб няма нищо общо с автомобилите, вероятно преди един век е имал, запознах се с няколко лордове, които бяха дошли да закусват, и успях да прегледам пресния брой на The Times, вестника, с който всяка маса беше декорирана.

В двореца “Сейнт Джеймс” нямаше охрана, или поне беше абсолютно невидима. Възрастен и не чак толкова забележително облечен нисичък портиер ми отвори вратата, чу името ми, не ми поиска никакъв документ, някак си априори прие, че щом идвам и си казвам името, това наистина съм аз и ме насочи към гардероба. Трябваше да си оставя всичко там, мобилен телефон, ключове, кредитни карти… Всъщност знаех за това предварително и носих само телефон, който с готовност оставих там. Бях отседнал в много малък и евтин хотел надалеч от Бъкингамския дворец и когато собственикът, пакистанец, ме видя сутринта да излизам облечен официално, небрежно подметна: “Бизнес среща, нали? Дано спечелите…”. Още по-небрежно му отговорих: “А, не. Ще ходя да хапна на обяд с принц Чарлз наблизо и да го видя как е със здравето…” Изгледа ме втренчено и със сигурност и досега не вярва на това, а е убеден, че го мотая, за да прикрия истинските си бизнес сделки кой знае с какво.

Принц Чарлз се ръкува с мен много сърдечно и веднага поразпита как е със здравето неговият братовчед – цар Симеон, как го приемат хората, дали се справя с премиерството, медиите не го ли нападат много, както е на Острова… Продължихме с това какво се случва в България, колко е важно бизнесът да бъде етичен, да дава добър тон в обществото, да възпитава служителите си в уважение към държавата.

Държеше се леко и свободно, всячески се опитваше да ме предразположи и да се чувствам спокойно и едва ли не като у дома си. Гледаше ме винаги в очите и слушаше внимателно не за да отговори с готов израз, а за да разбере какво му казвам. Не са чак толкова много хората, които съм срещал с подобен рефлекс, а, повярвайте ми, срещал съм доста много хора. Гласът му бе мек, кадифен, спокоен и отчетлив. Беше първият британец, с когото няма никакви проблеми да го разбера, защото говореше бавно и отчетливо, за разлика от десетки хиляди други, с чийто английски-английски всеки един не-англичанин му е доста трудно да се пребори.

Имате в България едно голямо богатство, цар Симеон, вашия министър-председател. Толкова се радвам, че се върна обратно в родината си и виждам, че полага всички усилия да ѝ служи с достойнство и да прави добри неща. Вие, бизнесът, трябва да му помагате, защото сте важни участници в тези промени и всеки министър-председател занапред ще има нужда от вас, не само Симеон.

Чаках този момент и внимавайки да не съборя някоя салфетка или прибор извадих скрития преди това под масата “Стандарт за бизнес етика” в рамка и му го връчих официално. “Ето, казаx на принца тържествено, според нас от такъв бизнес има нужда Симеон, пък и всеки друг в страната ни – почтен, честен и прозрачен. Затова вярваме в това, което сега ви подарявам. Най-ценното, от което страната ни се нуждае, основата на всичко, което правим – почтеността.”

Сега, през 2022 година, знам, че това може да прозвучи малко ненужно патетично, но преди 20 години казани от българин, и то в двореца Сейнт Джеймс сред всичките тези антики, тежки маси и столове, картини и масивни злата, си бяха точно на място.

Чарлз остана по-скоро изумен, вдигна рамкирания текст, изчете го дума по дума и каза съвсем спокойно и с лека ирония: “Написали сте го прекрасно, дано го разбере и да го приеме бизнесът, не съм сигурен, че във Великобритания този текст ще го приемат много позитивно…” Беше лека шега, но беше и част от целия тон на смисления двучасов разговор. Вече се разделяхме, когато той отново ми каза: “А, да не забравя, не знам дали ви го казах вече. Всяка дума на цар Симеон сега е важна за България, слушайте внимателно какво ви казва, познавам го отдавна, той много добре знае какво прави и какво говори”.

След това вече минахме към неговия подарък – среща с няколко британски бизнесмени, пред които имах възможността да разказвам за това какво е България, каква страхотна държава е, как трябва никак, ама дори за секунда да не се колебаят, а веднага да идват да инвестират у нас…

Като ме изпращаше и си играеше с току-що купената от мен съвсем нов, ама съвсем нов модел “Нокия”, току-що върната ми от портиера, и цъкаше учудено с език на това чудо на технологията, малко притеснено ми каза: “Идва ми се до България, но май ще имам проблем с протокола на двореца, не е редно някой от семейството да посети страна извън Британската общност два пъти в рамките на по-малко от пет години...”

Справи се.

Само месец по-късно тогавашният британски посланик в София Ян Сутър ми звънна някак си припряно и ме помоли, ако може веднага, ама наистина веднага да пием чай в неговата резиденция и като влязох, веднага ме хвана под ръка, излязохме в градината, спряхме се, той ме погледна с широко отворени очи като че ли току-що беше спечелил милион от лотарията и почти извика: “Той идва!”

Наистина след седмица кацнаха госпожите с големи шапки от неговия, на принц Чарлз, advanced team, за да започнат да подготвят посещението, след това се появиха и колегите ми от пресофиса, после от сигурността…

Останалото беше като приказка от най-добрите и от тези, които се сбъдват.

Принц Чарлз кацна през март 2003 година в София с журналисти от около двайсетина британски телевизионни канала и още поне по толкова радиа и вестници, и най-важното – с една група от стотина бизнесмени. Само седмици по-късно британските вестници се напълниха с обяви за имоти по морето и по планинските ни курорти, а след година броят на британците, купили къщи и терени, доста от тях дори вече заселили се в България, немалко от тях дори щастливо женени, беше близо 50  000. И те “повлякоха крак” за още десетки по толкова инвеститори, които направиха България една по-добра държава.

Някои мечти наистина се сбъдват.

И за част от тях – като в приказките – трябва и принц.

* Максим Бехар бе домакин на второто посещение на принц Чарлз, сега крал Чарлз III, в България през март 2003 година в качеството му на председател на Българския форум на бизнес лидерите. Бехар е световно признат PR експерт, неотдавна влиятелното издание PR Week го обяви за най-добър PR професионалист в годишната си класация за 2022 година. Завършил е икономика в Прага и лидерски умения в Harvard Kennedy School. Управлява водещата компания M3 Communications Group, Inc., сега е президент на Световния комуникационен форум в Давос, Швейцария, и е директор по международното развитие на Световната PR организация ICCO.

Хороскоп
Овен
Здраве: ★★★ Любов: ★★★★★
Късмет: ★★★★★★ Работа: ★★★★
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Голямата звезда на Бразилия - Неймар, може да не се появи повече в игра за “селесао” на мондиала в Катар. Нападателят на ПСЖ получи травма в глезена в първия двубой на родината си на световното първенство срещу Сърбия. Той бе ритнат в крака и няколко минути по-късно поиска принудителна смяна. Първоначално опасенията бяха

1. Колко често възникват проблеми и кризисни ситуации по време на работа, които трябва веднага да разрешите? а) Много рядко, но винаги когато възникне проблем, с общи усилия се опитваме да го разрешим. б) Много пъти се е случвало, но все гледаме да се справим. в) Почти всеки ден има нещо, в такава сфера работя, че винаги има напрежение. 2

Децата на ветеринаря Джеймс Хериот също присъстват по време на снимките Приключенията на най-известния ветеринарен хирург в историята и литературата Джеймс Хериот продължават в новия трети сезон на популярния сериал “За всички създания - големи и малки”. Той е базиран на поредица световни бестселъри, продадени в над 60 млн

Романа си „В голямата обществена пералня“ ще представи ...
Според Опра Уинфри всеки има своя съществена роля в ...
Посттоталитарните общества ще бъдат сред акцентите в ...
Книгата на варненската писателка и журналистка Елена ...
Астрономите наблюдаваха как черна дупка разкъсва звезда, ...
Финландската писателка Пия Лейно ще представи романа си ...
Илон Мъск очаква клинични тестове върху хора на безжичния ...
Джей Кини води читателите през лабиринта от теории и ...
"Прекрасна си! Още по-хубава сега, отколкото когато беше ...
Само за миг да изгрее слънцето, и Юлиян Вергов се мята на ...
Илон Мъск обяви в сряда, че очаква безжичен мозъчен чип, ...
Кристин Маквий - родената във Великобритания вокалистка, ...
Честитки на различни езици от цяла Европа ще чуе днес ...
Понякога предметите, предавани от поколение на поколение, ...
Телевизионната водеща Нора Шопова роди първото си детенце. ...
Перуански и международни ботаници са открили два нови вида ...