Димитър Станчев: Благодаря на Бога, че съм здрав и толкова много години съм посветил отдаден на оперното изкуство

Димитър Станчев

Роден съм между Сливен и Казанлък, в село Твърдица. Детството ми мина с хубави хора - честни , с чисти души, обичливи. Родителите ми нямаха отношение към оперното изкуство, затова ме съветваха да хвана професия, която може да ме храни.

През 1967 година , когато бях на 22 започнах да уча медицина в Стара Загора. Там се запознах с много артисти от Старозагорската опера. Те ме прослушаха и ми казаха, че имам глас, но ме посъветваха да започна да се уча. Послушах ги- почнах да вземам уроци и консултации при певицата Пенка Гекова, а после и при Васил Станишев. Дължа много и на пианиста акомпанятор Лили Байнова. Много хора ми помагаха, за да се насоча към истинското оперно пеене…

Завърших обучението си по медицина и получих диплом за фелдшер. Заминах за София и кандидатствах в Консерваторията. Бях приет от първия път - веднага. Попаднах под влиянието на учител като професор Чавдар Хаджиев. Чуден човек - всеотдаен и държеше много на мене. Спомена ми за него е ярък и се връщам към образа му с обич. Това беше през периода 1969-1973 година. Бях любопитен какво става в Софийската опера, която боготворях. Цялото ми следване е минало тук, в тази сграда, на трети балкон. Не съм пропуснал нито една опера, нито едно представление. Просто спях тук. Веднъж професор Бръмбаров взе решение и ме прати един сезон в Плевенската опера през 1973 година. Само след една година Софийската опера обяви конкурс за млади оперни певци. Явих се и веднага ме приеха. По-късно, през 1978 година спечелих Международен конкурс за оперни певци. Така вратата ми се отвори и към чужбина. Получих покани да гастролирам в Турция, Испания, Чехия, Мексико, ГДР. През 1972 година Радосвета Бояджиева ме покани да участвам във Враца в „Бохеми“. Тяхната Филхармония беше на висота и приех ролята на Колин. Не съм изневерявал на Софийската опера, тъй като съм играл само на две чужди сцени у нас - Плевенската и Врачанската. От 1948 година неизменно участвам в постановки на Софийската опера. Тук имах и имам много добри приятели като Герджиков, Гюзелев, Бодуров, а също така и от младите ми колеги.

У нас съм работил с удоволствие с режисьори като Петър Павлович Щърбанов , Михаил Хаджимишев, който от 1948 до 1979 г. е в Народната опера, така се казваше тогава Софийската, Емил Бошнаков, Николай Николов – Джото. Дълги години участвам в постановките на Маестро Пламен Карталов, който възроди много български опери за публиката, постави опери на Рихард Вагнер и успя да покаже и на японската публика силата на нашето оперно изкуство. Благодарение на него има дисциплина и ред в Операта.

Характерното за моята кариера като оперен певец е , че винаги съм преследвал целта си- да бъда най-добрия в ролята, която ми е поверена. Строгостта е основно качество в работата ми. Когато започна да работя даден образ, аз съм като войник – изпипвам всичко – от началото до края. Не уважавам тези артисти – у нас и в чужбина, които не изкусуряват нещата. За тях казвам : „Излегнал се на афиша!“ Ще дам един пример за немерливост. Бях в Куба, поканен да пея Дон Базилио, в „Севилския бръснар“. Поглеждам в съблекалнята черното расо, което трябва да облека. То е ужасно мръсно. Казвам на жената от персонала да го почисти. Тя ми отговаря: „маняна, маняна.“ На другия ден расото беше пак в същия вид. Поглеждам очудващо жената, тя схвана въпроса ми и каза пак: „маняна“, „маняна“. Възмутих се, грабнах расото и го изпрах. Заваля дъжд и расото не можа да изсъхне. Така играх с макро расо, от което капеше вода.

Каква е разликата между испанското "маняна" и турското "яваш-яваш"??Испанецът казва: "Маняна" - това означава спокойно, ще станат нещата, я утре, я вдругиден, я след седмица-две, без да се бърза. А турчинът и нашенецът: - "Яваш-Яваш" е нещо като испанското "маняна", но звучи по- прибързано, сиреч динамично, но е същото.

Сега на 30 ноември нашата Опера заминава за Старозагорския фестивал с операта сатира „Чичовци“ от Лазар Николов и Иван Вазов. Прави чест на Маестро Карталов, че възроди тази забравена опера за публиката. С невероятно добра режисура, талантливи артисти, чудна сценография и костюми. Бях поканен в миналото да участвам в „Прикованият Прометей“ на Лазар Николов, но отказах. Сега ме грабна постановката на Пламен Карталов.

На 10 декември ще бъде моят Концерт, посветен на 50-годишната ми творческа работа в Операта. Наричат ме доайен на българските баси. Цели 5 десетилетия не съм слизал от тази сцена, която обичам много. Вярвам, че и публиката ме помни и държи на мене. Благодаря на Бога, че съм здрав и толкова много години съм посветил отдаден на оперното изкуство. Дай, Боже, всекиму здраве и успех в работата!

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
Ирландските селяни от “Баншите” са като в разказ на Йовков, но абсурдно свирепи
Принцеса Ан показва как “резервните” стават първи
“Вина” побеждава “Войната на буквите”
Ан Хатауей в мрачна екранизация
"

Напишете дума/думи за търсене