Звезди, които Стефан Данаилов роди, му се обясняват в любов - II част

Ненчо Илчев и Ламбо на маса, празнуват рождения ден на Данаилов.
СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ НА НЕНЧО ИЛЧЕВ

София Бобчева: Беше му много важно

да сме щастливи 

Стефан Данаилов
Стефан Данаилов

Всички спомени на актрисата София Бобчева със Стефан Данаилов са свързани с магически случки. “Бяхме завършили вече и аз сънувах, че пия кафе с него в ресторанта на Народния театър. Тогава бях в Ловешкия театър и въобще не можех да си представя да пием кафе заедно. Но стана така, че ме поканиха мои колеги, които вече бяха назначени на работа в Народния, да се видим. Отидох и влязох в кафето, а взема едно кафе, а там беше той. Каза ми: “Стой малко да изпием едно кафе” и аз не можах да повярвам, че наистина стана, както се случи в съня ми.

Тогава той разпитва София как е, какви роли има в Ловешкия театър. Не само професионално, но и в личен план му беше много важно да сме щастливи.

Преди да стане майка, актрисата репетирала в Народния театър постановката “Чудесна неделя за Крев Кьор”. “Режисьорът проф. Здравко Митков ми каза: “Отиди си намери обувки от гардероба, защото трябва да са стари, мъжки”. В гардероба на Народния театър има много обувки, там стоят от много години от различни поколения. Аз отидох, погледнах ги, хванаха ми погледа едни обувки, обърнах ги отдолу и пишеше Стефан Данаилов. После говорих с неговата племенница Росица Обрешкова и разказах тази история, тя ми каза: “Да си ги вземеш тия обувки, той носеше само едни обувки, когато играеше, не искаше други, а само тези”, разказва София Бобчева. Според нея ролята се получила страхотно.

Филип Буков: Караше се, ако не сме си свършили работата, иначе забавляваше много 

София Бобчева
София Бобчева

Филип Буков, който е от последния клас на Стефан Данаилов, разказва, че Мастера им се карал тогава, когато не са си свършили работата. “Не сме си набавили реквизита или не сме си научили текста. Иначе за шеги той също се забавляваше много”, спомня си Буков.

Така се сеща за забавна случка в НАТФИЗ.

Репетираме на голяма сцена и има дупка, където е склад. Ние с едно момче го използвахме, защото правихме салта и скачахме долу, а там са сложени дунапрени. Едно момиче казва монолог, а пред нея е дупката. И аз и момчето сме легнали долу и сме голи. Тя излиза и ни вижда, и млъква.

- Текста ли си забрави? - пита Мастера.

- Ама, Мастер, тук Филип и еди-кой си са чисто голи - обяснява тя.

- Е, ти с мъж не си ли била? Това те уплаши ли, вместо да те мотивира?

Актьорът си спомня друг случай от репетициите на представление. Тогава Буков трябвало да танцува с девойка, която имала цепка на роклята.

Трябваше да я гушна и да я наведа. Навеждам я и Мастера гледа-гледа и казва:

- Спри, спри. Няма да е тази жена, друга ще е.

- Що бе, Мастер?

- Тя е дебела, как ще ѝ показваме дебелия крак на сцената. Не може. Сменяме те, като отслабнеш, пак ще се върнеш за ролята.

Ненчо Илчев: С “Актрисата”

 обиколихме страната, за да се сбогува -

разказваше от сцената спомени за всеки град“ 

Филип Буков
Филип Буков

“Голям късмет, шанс и изпитвам благодарност към съдбата и Господ, че ме е срещнал с такъв велик човек.” Това казва ученикът от втория випуск на Стефан Данаилов - Ненчо Илчев.

“Колкото и нескромно да звучи, той самият ни наричаше “златния му випуск”. Много ни обичаше, защото най-много внимание и време отдели на нас. В онези трудни години на демокрация той беше изолиран и от театъра, и от киното, и от политиката. Имаше много свободно време. Беше денонощно с нас. Това време не успя да го отдели на другите випуски, за съжаление. Неслучайно от нашия всички се занимават с тази професия”, разказва Ненчо Илчев. Той си спомня всеки един момент с Мастера с ведро чувство и усмивка. Ненчо е и един от хората, които до смъртта са до Ламбо. Той играе в последната пиеса на Стефан Данаилов - “Актрисата”.

“С този спектакъл обиколи България, за да се сбогува със своята публика. Огромна любов имаше към него. След всяко представление, колкото и да му беше трудно да стои прав, след аплодисментите оставаше още дълго, за да разговаря с публиката. Разказваше спомени за града, в който играем,"спомня си Ненчо. Както всички негови ученици, той също описва учителя си като много “широкоскроен и ларж” човек. 

Това е последната му снимка въобще. Бяхме в Русе за последното представление на “Актрисата”. Той беше в инвалидна количка, трябваше да отидем до театъра, но не искаше така да го видят хората и аз му дадох моята шапка и очила. След два дни здравето му се влоши и след това почина”, казва Ненчо Илчев.
СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ НА НЕНЧО ИЛЧЕВ
Това е последната му снимка въобще. Бяхме в Русе за последното представление на “Актрисата”. Той беше в инвалидна количка, трябваше да отидем до театъра, но не искаше така да го видят хората и аз му дадох моята шапка и очила. След два дни здравето му се влоши и след това почина”, казва Ненчо Илчев. СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ НА НЕНЧО ИЛЧЕВ

Бяхме 3-и курс и репетирахме пиеса, а Ивайло Христов беше режисьор. Една сутрин Христов дойде и видя, че половината закъсняват. Обидихме човека, макар и без да искаме. После Ламбо дойде, скара се, вика ни. А в 11 погледна часовника и пита дали сме обядвали. Заведе ни на обяд. Направи се маса, каквато само той умееше. Всичко от менюто се поръчваше по 3 пъти. От 12 на обяд до 8 вечерта седяхме на масата. Тогава той каза: “Ах, деца, айде ще ви водя у нас”. Ние отидохме и стояхме до сутринта. Направихме къщата на нищо, унищожихме я. След два дни ни разказа, че жена му Мария се е прибрала след нашия купон и видяла цялата ситуация. Попитала го какво е станало. А той ѝ казал: “Почерпих децата с тортичка”. разказва Ненчо Илчев. Според него е бил много добър с всички и дори “когато се караше, го правеше с обич”.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
Ивайла Бакалова е прелестна и в топ форма 2 месеца след раждането
Ирина Тенчева спря алкохола
Последният майстор-стъклар в Белослав: От 4 г. никой дори не е опитвал да усвои занаята (Снимки)
Актрисата Дженифър Гарнър с нова любов
Брайън Адамс отказва да присъства на наградите „Грами“
"

Напишете дума/думи за търсене