Идва ли краят на „Оскарите”?

Церемонията през 1953 г. е първата, предавана на живо по телевизията.
СНИМКА: ГЕТИ ИМИДЖИС

През последните години рязко спада интересът към събитието и гледаемостта заради дългата и скучна церемония

През 1929 г. за първи път връчват призовете пред 270 души за 15 минути

Церемонията по връчването на „Оскар“ и този път ще се бори за по-голям интерес от страна на публиката, тъй като през последните няколко години гледаемостта на събитието е рекордно ниска. Тенденцията започна да се наблюдава още преди появата на COVID-19, който обаче също има своя принос.

Въпреки всички усилия на Академията за филми, през 2021 г. бе отчетен най-ниският процент на хората пред телевизора – само 10,4 млн. души бяха гледали връчването на „Оскарите”. През 2022 г. се очакваше рейтингът да бъде още по-зле, но шамарът на Уил Смит върху лицето на Крис Рок разнообрази скучното протичане на церемонията. Според The Hollywood Reporter именно инцидентът е повишил гледаемостта с цели 60% спрямо 2021 г.

Макар да има частично подобрение спрямо миналата година, рейтингът е доста далеч от нивата, които достигаше преди пандемията. През 2019 г. 29,6 млн. души са гледали церемонията по връчването на най-престижните награди в историята на киното. Най-гледани си остават „Оскарите” през 1998 г., когато 55,25 млн. зрители са наблюдавали как „Титаник” печели статуетката за най-добър филм. Последният път, когато телевизионното предаване привлече повече от 40 млн. души пред екрана, беше през 2014 г..

Журналисти, филмови критици и дори актьори сега се шегуват, че

ако и тази година няма шамар,

събитието ще протече по същия скучен начин.

Австралийският журналист Карл Куин изтъква, че интересът на хората се губи по няколко причини. Една от най-важните може би е, че церемонията е прекалено дълга и отегчителна. „Първата, която се е провела през 1929 г., е продължила точно 15 минути, а през 2018 г. 90-годишната от „Оскарите” беше 3 часа и 50 минути и то без червения килим – обяснява той. - Хората пред екрана виждат работещите в киноиндустрията облечени като за бал, които се събират на лъскава вечеря и се тупат по раменете за добре свършената работа през миналата година.“

Според него наградите са предвидими, интервютата на червения килим винаги са едни и същи, речите се повтарят, а дигитализацията и усъвършенстването на технологиите са другата причина, поради която хората се отказват от стоенето пред телевизора.

Арнолд Шварценегер е на същото мнение, като негово изказване преди две години предизвика голям бум: „Гледах само една трета от връчването на „Оскарите”, защото беше ужасно скучно“ - посочи той по време на участие в програмата Jimmy Kimmel Live. - По някое време просто изключих телевизора. Вече не можех да го гледам, защото

на сцената имаше толкова много таланти, а беше толкова скучно

Как можаха при толкова много талантливи хора да сътворят такава скука?.”

Актьорът не бе единственият, който оцени церемонията по връчването на престижните статуетки като безинтересна. Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп тогава сподели имейл до медиите, в който разкритикува шоуто: „Това, което преди се наричаше „Награди на филмовата академия“, а сега се нарича „Оскарите“- далеч по-кратко и неелегантно име - имаше най-ниските рейтинги в телевизията в историята, дори много по-ниски от миналата година, с което постави още един рекорд. Ако се запази настоящата нелепа формула, тя само ще влоши още повече нещата - ако това въобще е възможно.“

Всъщност за първи път церемонията по връчването на престижните статуетки се е провела на 16 май 1929 г. 270 души били събрани на частно събитие в лъскавия холивудски хотел „Рузвелт“, където били раздадени 15 награди (вече са 22) за точно 15 минути. Тогава призовете били връчвани на артистите за работата им през определен период, а не за една роля в един филм. Първият актьор, носител на „Оскар“ - Емил Дженингс, спечелил за два филма, а първата актриса - Джанет Гейнър – за три.

Публиката била разположена на маси, а вечерята била поднасяна по време на награждаването. Разбира се, менюто било скромно – имало печено пиле и задушени зеленчуци. Днес поднасянето на храната се случва след връчването на наградите, а ястията са скъпи и в изобилие. Присъстващите също са много повече. „Долби тиътър“, където се провежда събитието, разполага с 3000 места, никое от които не може да остава празно и да се вижда на камерите. Затова има специални хора, които се грижат никога да няма празни места в залата. Ако някой се забави, те трябва да заемат временно мястото му, без да разговарят с никого..

Освен това сега само за вечерта се харчат много пари - например пликът с подаръци за всеки номиниран, независимо дали печели, или не, възлиза на около 100 хил. лв.

Любопитното е, че победителите през 1929 г. са били обявени три месеца по-рано пред медиите. В следващите години Академията изпращала на вестниците списъците с победители преди церемонията, за да могат по-бързо да ги отразят. В началото на 40-те обаче „Лос Анджелис Таймс“

публикувал победителите една година

по-рано и от 1941 г. се въвело правилото със запечатаните пликове и никой не знаел кои са носителите до самото връчване на наградите (как изборът се пази днес в тайна, четете на ????? стр.).

Названието „Оскар“ в онази вечер също не съществувало, но блясъкът още тогава бил налице. Статуетката, която получават всички наградени - голият мъж със скръстени ръце и сабя в тях, се е наричала The Academy Award of Merit, но от 1934 г. се появило пословичното „Оскар“. Академията официално приема името през 1939 г.

Друга основна разлика при провеждането на събитието преди е, че в продължение на десетилетия е имало 5 филма, борещи се за титлата „най-добър“, като преди малко повече от 10 г. Академията увеличава този брой на 10, за да може повече ленти да влязат в списъците. Традицията от много години е последната връчена категория да бъде тази за най-добър филм.

Интересното е, че за първи път хората успяват да чуят връчването на „Оскарите” на живо по радиото през 1930 г., а да ги видят по телевизията в ефира на NBC - през 1953 г., когато церемонията продължава час и 30 мин.

Сега събитието е около 4 часа и никой от зрителите няма интерес да стои толкова време пред телевизора, за да гледа връчването на статуетките. Ако Академията за филми не промени изцяло церемонията, тенденцията за спад на гледаемостта ще се задълбочи.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
Лили Иванова подари букет от бели рози на Мариус Куркински
ТЕСТ: Споделяте ли прекалено  много за себе си?
Френски актриси обвиняват режисьори в сексуален тормоз
Журналист създаде инфлуенсърка с AI, 9 й предложиха романтична връзка
Ернестина Шинова и Андрей Слабаков станаха баба и дядо (Снимка)

Напишете дума/думи за търсене