Битката с времето на Deep Purple

Когато светлините в залата угаснат и първият тежък, раздиращ акорд на Хамънд органа на Deep Purple разреже тишината, времето спира.

В днешния свят на много подранила и забързана младост, дигитална всеобхватност, фалшиви новини, войни, инфлуенсъри и светкавично сменящa се модa, по планетата продължават да бродят много от музикалните икони на отминалите десетилетия. В носталгични и познати до болка като репертоар концерти те повтарят старите си хитове.

И с Deep Purple е така. Но само донякъде. Няма техен концерт без Smoke on the Water и Highway Star. Но в актуалното си турне рокдинозаврите изпълняват по три песни от последните два албума с новия за групата (от лятото на 2022 г.) китарист Саймън Макбрайд. Тези проекти са = 1 (2024) и SPLAT!, чиято световна премиера е на 3 юли. Така великата група все още успешно продължава неравната си битка с времето.

Сборът на годините на четиримата суперветерани в състава е 316 (Йън Гилън е на 80, роден е на 19 август 1945), Роджър Гловър (80), Йън Пейс (77) и Дон Еъри (77). На този фон китаристът Саймън Макбрайд (47) е като голобрад юноша. Този Deep Purple сякаш отказва да се предаде на биологичния си часовник. И води яростна и шумна война с времето, изпълнена с хъс, пот и децибели. “Никога не сме планирали дълголетието си. Когато бях на 25, мислех, че 30 е пределната възраст за рокендрол. Е, сгрешил съм с около половин век”, казва Гилън преди 6 години в германското списание Rocks по повод премиерата на албума Whoosh!.

Предстоящата премиера на техния 24-ти студиен албум SPLAT! (издаден от независимия лейбъл earMUSIC) съвсем не е просто поредното заглавие в дискографията им. Гилън, Гловър, Пейс и Еъри, заедно с Макбрайд и с гениалния си продуцент в последните им шест проекта (от 2013) Боб Ерзин (Pink Floyd, Kiss, Alice Cooper) са създали своя най-суров, тежък и първичен хардрок за последните 30 години - от Purpendicular (1996) и Abandon (1998) насам, които са първите два албума с китариста Стив Морз.

SPLAT! e записан изцяло в традицията на групата на обща сесия на всички музиканти на живо за две седмици в студиото под ръководството на “диригента” Езрин. Отново я няма работата от дистанция и софтуерните трикове за изглаждане на гласа и подреждане на ритъма. По разказите на Гилън и Гловър песните не са били изчислявани на компютър, а са се раждали в дълги часове на импровизации и емоции. И резултатът е изключително впечатляващото твърдо звучене.

Нарушеното обещание на Гилън

В борбата си с времето фронтменът остарява с философска мъдрост, каквато му е присъща поне от няколко десетилетия, но сякаш и момчето в него продължава да живее. На 80-годишна възраст неговият глас все още притежава забележителна сила.

В нешлифования диамант Guilt Trippin' – третият сингъл от SPLAT!, Гилън се отказва от старо свое обещание. “Когато бях на 40 години, си обещах съвсем сериозно, че ще спра да крещя на високи тонове, когато стана на 60. Сега, през 2026-а, поглеждам назад към това обещание и се смея с глас. Излизам на сцената, чувам онзи мощен риф зад гърба си и просто не мога да се сдържа – писъкът излиза сам от дълбините на душата ми”, споделя певецът за сингъла.

Песента започва с меланхолично пиано и преминава в енергична експлозия от звуци, след която фронтменът крещи здраво. Сатиричният текст разказва как Господ и Чарлз Дарвин си говорят за бъдещето на света на чаша бира в бара…

Отказът на Гилън да живее в миналото стига до крайности – веднага след края на записите за SPLAT! той изтрива и изгаря всички свои тетрадки, ръкописи и чернови на текстовете на песните, за които признава, че ги е писал в продължение на година. “Направих го, защото искам да остане само чистата емоция от настоящия момент, уловена тук и сега. Всичко друго са остатъци от миналото, които нямат значение”, отсича певецът.

Концепцията на SPLAT!

Всъщност “splat” e звукът от разплескване на нещо – примерно на плик с вода на земята или на муха на предното стъкло на колата. В контекста на албума splat e аналогия за начина, по който ще дойде краят на света. Концепцията на SPLAT! е замислена от Гилън и е описана от членовете на групата като “метаморфоза отвъд физическото съществуване”, визирайки темата за последните дни на човечеството. Която обаче не е разработена по традиционния мрачен начин, а с голяма доза философия и хумор.

Заглавието се ражда в студиото в Нашвил с продуцента Боб Езрин. Бандата търси име на албума – нещо кратко, неочаквано и силно, дума, която звучи като силен удар или сблъсък, и избира splat. Когато Гилън съобщава заглавието на мениджмънта, оттам реагират скептично. Тази съпротива мотивира бандата не само да остави заглавието, но и да напише едноименната финална песен. Парчето не завършва с типичното затихване на звука, а спира рязко на върха на най-високата си нота, оставяйки след себе си само дълго, вибриращо ехо от Хамънд органа на Дон Еъри.

Може да се открие и друга здрава връзка на групата с трасформацията – този път чисто музикалната. Всяка вечер от безбройните турнета Deep Purple се променя. Сетлистът в движение търпи корекции, парчета се изпълняват в различни варианти и включват нови и нови импровизации. Така музикантите живеят на сцената, което ги зарежда с житейски сили въпреки възрастта им и натрупаните милиони. Поредната им убийствено дълга световна обиколка в момента го доказва.

“Ужасявам се от пенсионирането. Никой от нас не иска да спира. През целия си съзнателен живот не съм правил нищо друго освен това. Прослушването на нов материал и усещането да си на сцената е това, което ни движи”, заявява още през 2018 г. пред радио iHeart Роджър Гловър, когато групата стартира турнето с многозначителното заглавие The Long Goodbye Tour.

86 концерта на три континента за 6 месеца

Смайва концертната активност и в момента на Deep Purple, която с колосалното си натоварване наброява немислимите 86 дати на три континента за шест месеца. Сегашната световна обиколка започна във Финландия на 11 юни и по план трябва да приключи на 19 декември в Мексико. И включва две поредици от концерти в Европа и една в Северна Америка. Втората европейска серия ще стартира на 29 септември в зала “Арена 8888” в София. През април групата имаше три шоута в Япония и по едно в Южна Корея и Казахстан.

Свежата кръв на Саймън Макбрайд

Втори пореден албум ирландският виртуоз Саймън Макбрайд буквално ускорява ритъма на рок динозаврите. Към традиционното ДНК на бандата с емблематичния глас на Гилън и звука на Хамънд органа (последователно на Джон Лорд и Дон Еъри) китарата на Макбрайд определено върна групата към здравите рифове, яките сола и тежкия звук, но и към влиянията на блуса. Така традиционно трудният и показателен за групите втори албум (в случая – с Макбрайд) не само издържа отлично изпита, но и издига на ново равнище традиционния пърпълски музикален разговор между хамънда и китарата.

Тежкият и суров гаражен звук присъства навсякъде в SPLAT! – албум, в който има и доста блус, но без балада. Не само трите сингъла, а и всичките 13 парчета няма как да не предизвикат поредния музикален оргазъм далеч не само у феновете на живите легенди на хардрока от Deep Purple.

Рок динозаврите продължават успешно надпреварата с възрастта и в 24-ия си студиен албум SPLAT!