Уби ли Фердинандо де Медичи брат си с арсен?

Ново ДНК изследване разбива този мит, като доказва, че великият херцог Франческо I е починал от малария

8 октомври 1587 г. Любимата резиденция на Медичите в Поджо а Каяно, сгушена сред тосканските хълмове, изглежда спокойна. В камината пращят дъбови цепеници, сребърните свещници красят масата, а слугите подреждат уловения по-рано през деня дивеч, плодове и вино. Нищо не подсказва, че тази дата ще постави началото на една от най-големите мистерии на Ренесанса, а моментът ще стане известен като Вечерята на смъртта.

На почетното място седял великият херцог на Тоскана Франческо I де Медичи - наследник на най-могъщата династия в Европа по онова време. До него била жената, заради която бил готов да пожертва всичко - красивата венецианка Бианка Капело. Срещу тях с безупречно спокойствие на лицето вечерял по-малкият брат на владетеля, кардинал Фердинандо де Медичи. По-късните хроники ще разказват, че именно на тази маса се ражда. кърваво престъпление. Според една от най-популярните легенди Фердинандо почти не докоснал храната, а внимателно наблюдавал брат си. Насърчавал го да хапне от рагуто от диви гъби. Други ще твърдят, че подозрително било виното. Истината никога не е доказана. Но едно е безспорно - само часове след вечерята Франческо е повален от мъчителни болки, неудържимо повръщане и висока температура. Малко след него същите симптоми проявява и Бианка.

Следват 11 дни на агония. Лекарите са безсилни. Състоянието им ту се подобрява, ту внезапно се влошава. Великият херцог бавно гаснел, а съпругата му го следвала към смъртта почти стъпка по стъпка. На 19 октомври Франческо умира. Няколко часа по-късно издъхва и Бианка.

Междувременно поведението на Фердинандо през последните дни на Франческо, а и след смъртта му е повече от странно. Той поема контрола над целия въпрос, изготвяйки всички медицински бюлетини и омаловажавайки сериозността на здравословното състояние на брат си в докладите, изпращани до Светия престол. Той подчертава, че болестта му трябва да се отдаде единствено на неразумните му хранителни навици, а неразположението на Бианка е причинено от мъката, която тя изпитва за съпруга си. Фердинандо прави всичко възможно да издигне непроницаема стена от изолация около херцозите, така че никой да не се доближава до тях.

След кончината им нарежда да се извършват и незабавни аутопсии на двете тела, което е нетипично за фамилията. Лекарите заключават, че умират от малария, но слуховете за братоубийството остават векове наред. По-късно през годините различни учени ще търсят причината за смъртта на великия херцог и ще стигнат до днес, когато международен екип ще разбиe мита за братоубийството.

Междувременно Фердинандо организира и тържествено погребение за брат си, но не и за Бианка. Първоначално се смяташе, че нейното тяло е отнесено във Флоренция от малка група придворни и е погребано в общ гроб в Сан Лоренцо. Само че документ, открит в началото на XXI век в Епископския епархийски архив, разкрива, че в криптата на “Санта Мария а Бонистало” - църква, близо до вилата в Поджо а Каяно, са погребани 4 теракотени буркана, съдържащи вътрешностите, извлечени при аутопсиите на Франческо и Бианка. В него пише: “На 19 октомври 1587 г. между 4 и 5 часа сутринта почина Негово Височество Франческо, велик херцог на Тоскана, а на 20-ия ден от същия месец и година почина Нейно Височество великата херцогиня Бианка. Съпругата му и вътрешностите им бяха донесени в “Санта Мария а Бонистало” в четири делви. Тя почина във вторник в 15 часа, като интервалът между смъртта им беше около 12 часа”.

Фердинандо веднага поема властта в свои ръце. За мнозина това било твърде голямо съвпадение. Кардиналът, който довчера бил втори в династията, изведнъж се превръща във велик херцог на Тоскана. А във Флоренция започва да се носи слухът от уста на уста, че той е сложил нещо в храната на брат си и съпругата му, което ги е убило. По-малкият брат управлява от 1587 до 1609 г. Мъдрата му външна политика спомага за търговския и финансовия подем на Тоскана. В много отношения той е пълната противоположност на своя брат Франческо I. Възстановява съдебната система, реорганизира корпорациите, задълженията и преди всичко бюрократичния апарат и насърчава данъчна реформа. Искрено се интересува от благополучието на своите поданици. Подпомага търговията и печели голяма част от богатството си чрез създаването във всички големи европейски градове на банки, контролирани от Медичите. Фердинандо умира на 59-годишна възраст след тежко боледуване в резултат на прекаран инсулт.

Повече от два века и половина по-късно, през 1857 г., великият херцог на Лорена Леополд II нарежда гробницата на семейство Медичи да бъде отворена за идентифициране на телата и за окончателно погребение в мазето на параклиса Медичи в Сан Лоренцо. Тогава отново са изготвени доклади на база състоянието на труповете.

През 1937 г. италианският учен Фениес Г. Нуови, който изследва живота и кончината на великия херцог на Тоскана, препрочита тези доклади от 1857 г., в които се споменава за “доста добре запазеното тяло” на Франческо. Разглежда и портретите, нарисувани от двама художници, присъствали на разпознаването на труповете. Негови изследвания показват, че Франческо I де Медичи и съпругата му Бианка може да са отровени с арсен.

Нуови бил добре запознат с факта, че химическият елемент може да забави процесите на гниене в резултат както на директното действие на отровата, така и на значителната загуба на течности от продължително повръщане и диария преди смъртта. Така че телата, ексхумирани след дълго време, често се намират в състояние на мумификация.

Тази теория е потвърдена отново през 1945 г., когато гробовете на семейство Медичи са отворени за пореден път по искане на антрополога Гаетано Пиерачини. Той също стига до заключението, че Франческо е отровен с арсен. Симптомите му били като по учебник: гадене и силно повръщане, студена пот, многократни искания за студени напитки поради ужасна сухота и постоянно парене в стомаха, видимо подобрение четири до пет дни след началото на заболяването, последвано от внезапно завръщане на симптомите.

Пиерачини подчертава, че тези признаци са доста различни от типичните за маларийна инфекция - причината за смъртта на херцозите, предполагаема по това време. Докладите от аутопсията на Франческо също са много интересни с оглед на предполагаемото отравяне с арсен, описвайки очевидно стомашно възпаление, уголемен и твърд на допир черен дроб, множество синини в белите дробове и обширен оток. Много от тези находки са описани и при аутопсията на великата херцогиня в допълнение към воднянката (известно днес като асцит - състояние, при което се натрупва течност в коремната кухина - бел. ред.), която я е измъчвала приживе.

През 2006 г. отново се прави мащабно археологическо и палеопатологично проучване на погребалните останки на Франческо I де Медичи, ръководено от Джино Форначиари от Университета в Пиза. Екипът му събира биологичен материал от гроба му - фрагмент от бедрена кост и няколко косми от брада с кожна тъкан, за да определи съдържанието на арсен. Впоследствие са взети проби и от теракотените буркани с останките на органите му и тези на съпругата му. Изследванията установяват наличието на арсен в телата на херцозите на Тоскана и това откритие засилва теорията сред учените, изследващи Медичи, че Фердинандо е убил брат си и жена му, за да вземе властта.

Само че преди дни излезе ново проучване, което напълно отхвърля тези твърдения и разбива мита за братоубийството. Международен екип от Йейлския университет в сътрудничество с палеонтолози от този в Пиза е успял да секвенира ДНК от скелетните останки на братята Джовани и Франческо I де Медичи. Изследването разкрива неизвестен досега щам на паразита Plasmodium falciparum (едноклетъчните паразити, причиняващи малария) и окончателно потвърждава, че причината за смъртта и на двамата е тази болест.

Известно е, че през 1562 г. кардинал Джовани де Медичи умира от малария. Всъщност през октомври същата година майка му Елеонора заедно с другия му брат Гарция издъхват от същото заболяване. 25 г. по-късно, през 1587 г., същата болест отнема живота и на по-големия му брат - великия херцог на Тоскана Франческо I де Медичи. Резултатите от новото проучване потвърждават диагнозите, поставени още през XVI век.

В костите на кардинал Джовани учените откриват неизвестен досега щам на Plasmodium falciparum - причинителя на най-тежката форма на малария при човека. В останките на великия херцог Франческо са открити генетични следи както от P. falciparum, така и от втори вид - Plasmodium malariae. Откритието е част от по-мащабен проект, проследяващ разпространението и еволюцията на маларията в Централна Италия през Ренесанса и след него. Според учените резултатите дават ценна информация за генетичното разнообразие на P. falciparum и развитието на различните причинители на заболяването.

Те отбелязват, че наличието на паразитната болест не изключва възможността двамата да са били допълнително отровени. Освен това откритият по-рано арсен също не може да бъде отхвърлен от научните открития в останките на семейството херцози на Тоскана. Разбира се, появяват се и хипотезите, че химическият елемент може да произхожда от по-късни процеси на балсамиране, погребални практики или замърсяване на пробите. Само че като най-силен аргумент остава и политическият мотив на Фердинандо.

Така 430 г. по-късно науката извлече ДНК от костите на Медичите, разчете генома на паразити, изчезнали преди векове, но все още не може да отговори на един въпрос, който отеква още от онази октомврийска вечер през 1587 година. Дали Франческо I де Медичи и Бианка Капело са били поредните жертви на маларията, опустошавала Тоскана, или са вечеряли със своя убиец?