Вечерята е приключила, гладът би трябвало да е задоволен, но след половин час се появява съвсем конкретно желание: шоколад, бисквити, сладолед или поне „нещо малко сладко". Често го приемаме като доказателство за недостатъчна дисциплина и започваме преговори със себе си – ще изям само едно парченце, от утре няма да купувам сладко, трябва просто да имам повече воля.
Само че апетитът за сладко след вечеря не се определя единствено от силата на характера. В него могат да участват съставът и количеството на храната през целия ден, навиците, сънят, стресът, средата и простият факт, че човешкият мозък реагира силно на вкусна и богата на енергия храна.
И има още една особеност: можем да сме достатъчно сити, за да не искаме втора порция вечеря, и все пак да ни се струва, че за десерт има място.
Ситост и желание за определена храна не са едно и също... Целият текст продължава ТУК.
Коментари (0)
Вашият коментар