Павел Поппандов е може би най-сниманият български киноактьор - броят на ролите му е над 135 и продължава да расте. На 18 септември той навърши 80 години! Роден е в Гевгелийския квартал (до Западния парк), но детството му преминава на пъпа на София - на ъгъла на улиците “Веслец" и “Екзарх Йосиф”.
След един неуспешен опит за ВИТИЗ, амбициозният младеж влиза в института през 1972 г. - с последния влак, в последния вагон и в последното купе. Вече е на 25 години, а това е пределната възраст за кандидатстване при младежите, за девойките е 23. На първия кръг се явяват 1600 младежи! Той е приет в класа на проф. Боян Дановски.
За първи път Павел застава пред камера още когато е студент първокурсник. Участва в телевизионния сериал “Анто и лейтенантът” заедно с Кирил Господинов и Добромир Манев.
Тогава обаче преподавателите се сърдят, а някои дори и забраняват на студентите си да се снимат в киното. Ревнуват и си ги пазят за театъра. Поппандов и колегите му, се снимат тайно, доколкото може да се опази в тайна едно такова явно нещо, особено когато филмът излезе на екран или по телевизията. И се започва: “Мандолината”, където е криминалният затворник Гайтана,“Последната дума” - в който е момче, което тича за среща, “Нона”, “Пазачът на крепостта”, фотограф в “Дърво без корен”, хулиган в “Дубльорът”.
Стига и до първа главна роля - войникът в “Откъде се знаем?”. Павел отива при учителя си Дановски и му казва че го канят да се снима в киното. Професорът го пита кой е сценарист на филма. “Валери Петров”. “А, добре, отивай...”
През 1975 г. се снима в “Щурец в ухото” на Георги Стоянов, където е в ролята на Тимето. Със Стефан Мавродиев разиграват абсурдната драма на двама селски младежи, които са тръгнали да търсят работа и да живеят в голям град.
Знакова роля за актьора, защото си допадат по начин на мислене и гледна точка към света с режисьора Георги Стоянов и след това той го снима във всичките си филми: “Пантелей”, “Константин Философ”, “Брачни шеги” (новелата “Какво ти става”), “Онова нещо”... Между другото - във всичките си филми го снима и Марияна Евстатиева-Биолчева.
Веднага след “Щурец в ухото” Поппандов започва снимки в “Самодивско хоро”, където е младият художник Павел Сираков. После в България идва Николай Машченко, режисьор от СССР, който ще снима сериала “Пътят към София”. Със специална заповед на Людмила Живкова, тогава председател на Комитета за култура, от всякакви театрални ангажименти са освободени актьорите Георги Георгиев-Гец, Петър Слабаков, Павел Поппандов и Константин Цанев, който още е студент във ВИТИЗ.
По същото време Павел Поппандов е назначен на щат в Киноцентъра. Там вече е Джоко Росич, след това ще дойдат Филип Трифонов, Любен Чаталов, Иван Иванов и др. Това е в интерес главно на режисьорите, за които е по-добре да имат актьори подръка, а не постоянно да се съобразяват с ангажиментите им в театъра и разправиите с техните директори.
И се започва киноодисеята на Павел Поппандов. Влиза от филм във филм, от филм във филм. По 3, по 4, по 5 на година. Режисьорите въобще не го жалят, използват го и в киното, и в телевизията През 1984 и 1987 на екран излизат по 7 филма с негово участие. Няма амплоа, няма рамки, може да изиграе всичко. Влиза в образите на старшина акустик в подводница, табладжия, мошеник, треньор по баскетбол, чистач, учител по физкултура, футболист, доктор, шофьор, пианист, следовател, доставчик и шофьор симулант, шпионин, пощальон, келнер, разбойник, таксиджия, кафеджия, тракторист, милиционер, магьосник...
Първата му театрална изява е в “Опит за летене”. През 1979 г. Крикор Азарян поставя пиесата на Радичков в Перник и го кани за ролята на Петлето. Дико Фучеджиев пък го кани на щат в Народния театър, където да изпълнява същата роля. Павел отказва. Все пак играе в Сатирата , Народния, Благоевград... Но ролите му не са повече от двайсетина. Голямата му любов си остава киното.
Той ми разказа за уникално свое постижение. През 1993 г. участва в тв сериала на БНТ “Деветте кръга на рая” по сценарий на Христо Бойчев и Иван Кулеков. Филмът е от 9 серии, а Павел играе абсолютно сам. Във всяка серия е папата, плюс двама герои от различни слоеве на народа - работник, селянин, политик, интелигент... Общо 19 роли!
Филмът, който го прави особено популярен, е “Оркестър без име” - може би най-обичаният от зрителите български филм. Той излиза на екран през 1981 г. Неотдавна БНТ отново го излъчи и се видя, че не остарял дори с една милимунда. Разбира се, Павел Поппандов знае, че “Оркестърът...” се появява съвсем случайно, защото е пряк участник в тогавашните скандали. Той е в ролята на Ванката във филма на Людмил Кирков “Кратко слънце”, който излиза на екран през 1979 г. по сценарий на Станислав Стратиев.
И след него е трябвало почти същият творчески екип да започне снимките на “Равновесие”. В него Поппандов е Милко - несбъднат автомобилен състезател, който кара такси, обслужващо филмова продукция.
“Кратко слънце” е заснет по едноименната повест на Стратиев. Филмът пълни салоните, но само след 1-2 седмици тихомълком е свален от екран. Във в. “Литературен фронт” излиза разгромяваща статия, в която филмът е обвинен в грешно идеологическо звучене, засилване на негативизма и нарушена диалектика между “голямата и малката правда”.
Статията, естествено, е одобрена от “най-горе” и киноначалниците замразяват почти готовия за снимки сценарий на “Равновесие”. (Кирков и Стратиев ще го реализират след 5 години и отново ще берат ядове.)
Но понеже в киностудия “Бояна” има пари “за усвояване”, нареждат на двамата да направят весела, смешна и “жизнеутвърждаваща” комедия.
Станислав Стратиев споделя, че отдавна носи в себе си историята на група музиканти от родния му софийски квартал “Коньовица”. С тях той се среща случайно в чужбина и те му разказват перипетиите си. Стратиев написва сценария за две седмици, актьорите играят със собствените си имена.
“Оркестър без име” излиза на екран през 1982 г. и същата година печели две награди на Съюза на българските филмови дейци: отличието за режисура е връчено на Людмил Кирков, за музика - на Борис Карадимчев. Гледан е от над 3 млн. зрители, Павел Поппандов твърди, че всички българи зад граница го имат на касета или на дивиди.
И още една любопитна история от пребогатия му професионален живот. С Никола Русев и Георги Стоянов трябвало да започнат филм със заглавие “Приказка за Стоедин”. Героят му е орисан да живее 101 години и тръгва да търси жива вода. По пътя среща всевъзможни типове, които му искат разни неща. Той ги няма и затова им дава от годините си.
Направен е кастинг, режисьорската книга е написана, гримьорът Коклин е взел гипсова отливка от лицето на Павел, за да работи с нея по състаряването на героя му... Но в последния момент сценарият не е допуснат до снимачната площадка.
След години Поппандов разбира защо филмът е спрян. В един от епизодите Стоедин попада на трима братя, всеки от които му взема по 9 години, и той се състарява с 27.
Братята се казват Мальо, Кальо и Бальо. Намира се зорък разшифровчик, който алармира, че това е гавра с името на най-верния Живков паж - Милко Калев Балев. Павел е убеден, че и сега някой да вземе този сценарий, може да направи филм за чудо и приказ.
Коментари (0)
Вашият коментар