Тома Спространов разпродава стената си от грамофонни плочи

За юбилея му догодина издават колекцията “Стоте най-любими български песни на Томата” с книга за приключенията му в музиката

Мъж с грамофонни плочи върви в Пловдив. Спъва се и вместо да падне на ръце, ги вдига нагоре и забива лице в калта. Носът е разбит, но плочите - опазени, и той е щастлив.

За него в Пловдив навремето върви лафът, че ако гила по главната и види сексапилна мацка с плоча под ръка, първо ще види коя е плочата и чак тогава ще погледне циците и краката ѝ.

Такива истории могат да се случат само на Тома Спространов - хроникьорът на българската поп и рок музика, който вкара през парадния вход на желязната завеса “упадъчната” музика.

Томата успя пръв да пусне в националния ефир Литъл Ричард, Елвис Пресли, “Бийтълс”, “Крим” и кой ли не от големите имена. Започва с предаването “Любопитно петолиние” през 1967 г. в радио “Пловдив”, което продължава и сега. От 1979 г. пък води без нито една пропусната седмица “Пулсиращи ноти” всеки петък по “Хоризонт”. В онези години пускаше забранената музика с романтичен коментар, а слушателите си вадеха сами извод гибелна ли е за духа капиталистическата песен, или напротив.

Той не знае колко хиляди плочи има. Някога ги води на отчет, номерира ги, класифицира ги, но после се отказва. Има цяла стена с плочи, а в други две стаи са подредени в шкафове.

Сега Томата разпродава стената си от плочи. Ще сложи няколко в торбичка и ще ги отнесе в близкия дюкян.

Колкото и да му дадат

за плочите, все ще

помогне за лекарства на Гергана Лазарова. Музикалната редакторка на “Пулсиращи ноти” се нуждае от лекарства срещу паркинсона, а само две от тях струват над 50 лв.

Томата продава, но най-скъпите си плочи подарява, стига да види, че отиват у приятел меломан, който ще ги слуша, ще оцени музиката им и ще ги пази. Така се е разделил с най-първия албум на Уитни Хюстън.

“Страстта ми към плочите започна след уволнението от казармата през 1961 г., когато с баща ми купихме грамофон “Цифона” - немска марка за 40 лв. Взехме го, защото лелите на татко от Швейцария (баба ми бе от Женева) ни изпратиха в коледни колетчета плочи на китарната група “Фингър” и първата плоча на Шейла.” Първата купена от Тома плоча е на Фетс Домино, който свири на пиано рокендрол и ритъм енд блус.

После се сдобива и с албума на Бил Хели с великите рокендроли, с който стават най-добрите купони. “Но веднъж оставих плочата на канапето и върху нея седна Лили, доста сочна съученичка. И плочата с рокендрол стана на сол.”

За да си набавя още музика, Томата става абонат на Полския културен център, на Чешкия, на Немския. Увлича се да събира и класическа музика, сдобива се с шестте творби на Бах “Бранденбургски концерти” и плочи на Бетховен и Чайковски. “Жанрът е до настроение. Като слушах класика вечер, запалвах марлборо без филтър и се отпусках. За класиката трябва тишина, тя с приятели не се слуша, защото много бърборят”, обяснява радиоводещият.

Скромната му сбирка прераства в огромна колекция. Джаза и рока получава от цял свят, като си пише с хора. Мацка от Швеция му изпраща първите малки плочи на “Бийтълс”, а после получава и големите им тави. Събира всичко и на “Ролинг стоунс”. Купува си деветия албум на AC/DC, а предишните осем си поръчал от Австралия.

От Англия по

традиция се връща

с плочи, натъпкани

в куфари

Томата обаче си казва - щом ние искаме да слушаме западна музика, то навярно и те искат да чуят източна. И пробива желязната завеса с плочи, които тръгват и в двете посоки.

“Най-странната обмяна правех с двама руски студенти. Те ми даваха 10 руски елпита (голяма плоча) от щанда в Москва срещу една западна плоча с джаз. Така се сдобих със забранените тогава в Русия легендарни “Машина времени” и метъл групата “Чёрный кофе”. В Русия били екзалтирани, когато пуснах групите по “Хоризонт”.”

Радиоводещият не спира дотук. В Лондон се обажда на прочутия диджей Джон Пил. Той го кани в Би Би Си и Томата му занася български плочи. За първи път в ефира на световното радио зазвучават Борис Гуджунов и Борислав Грънчаров. Но когато изважда и руските плочи, екипът на музикалната програма полудява по тях.

Би Би Си започва да

пуска носените от

Тома и забранени в

Русия плочи на

“Машина времени”

и “Чёрный кофе”, като Тома представя групите в ефир. Руснаците навярно са се чудили как забранената в Русия музика вече се слуша чрез Би Би Си в цял свят. От благодарност Джон Пил го води в прословутата стая № 100 на редакцията. В нея всички музикални компании раздават безплатно плочите си на диджеи. “Джон ми казва: “Том, избери си плочи. Взех Литъл Ричард и се прехласвам: “Ама това е оригиналът от компанията “Спешъл Рекърдс”, олей, Бил Хели, издаден от “Брузуик”...

Плочите са уникални, защото са най-първите записи, правени в онази ера. Тома излиза от Би Би Си с две тежки чанти, ще му откъснат ръцете. А трябва да пътува при жена си, която е от Манчестър. Айде с плочите на влака. А после до България.

Веднъж се отбива и в компанията ЕMI, за да се види с шефа ѝ Джон Джейкъб. Той е бил в журито на “Златният Орфей” и в името на старото им познанство го изпратил с над сто плочи. При едно от първите си пътувания Тома

забравя пълна чанта с

музика на аерогарата Млади са, пътуват с бебета и с много багаж и жена му Джудит шеговито подмята: “Все пак е добре, че не забрави децата.” След ден звънят от летището: “Г-н Спространов, сигурно за националното радио носите толкова плочи. Елате да си ги вземете, пазим ви ги.”

Разбира се, че не всичко е подарък и за хиляди плочи Томата е давал от джоба си. И те, и подаряваните са от полза на слушателите, защото по-късно влизат в националната фонотека на радиото и са качени на ролки.

През демокрацията, съпроводена с неизменната и до днес криза у нас, Тома Спространов продава плочи на “Бийтълс”... в Англия. И прави удар като истински колекционер. Шест малки плочи на “Бийтълс” осребрява в Англия срещу 15 лири за всяка. Но това не е нищо, в сравнение с тавата, която продава за 150 лири. “Като рових в старата си фонотека, намерих най-първия албум на “Бийтълс”, купен някога в Англия. Занесох плочата отново в Лондон и антикварите се втрещиха. На нея пишеше, че е от третата матрица. Дадоха ми 150 лири, достатъчни за самолетен билет до България. Ако съм им дал плоча от първата матрица, съм щял да получа 2500 лири. Албумът на Пол Маккартни “Сделано в СССР” също е антикварна рядкост в Англия. Занесох от него няколко плочи и за всяка ми дадоха да си избера по 10 други.” Преди 4 години

продава около

300 плочи с рок

на Евгени Зафиров, син на бившия шеф на “Златният Орфей” Иван Зафиров. “Душата ми обедня, но знам, че плочите са на сигурно място в музикално семейство.

Голямо добро на Спространов прави някога като шеф на “Балкантон” бившият мъж на Лили Иванова Иван Пеев. Той предлага на радиоводещия да издаде няколко албума от предаването “Пулсиращи ноти” с подбрани от Томата песни. “Първият албум “Пулсиращи ноти” бе от моите западни плочи. Научих, че в Италия, Франция и някои скандинавски страни не се плаща авторско право, ако песните излизат на плочи с водещ диджей. Плаща се на водещия, който представя и пуска парчетата. Ванко Пеев измисли инструментални пиеси, които звучаха, докато представях певеца или групата. Така

бившият мъж на Лили

Иванова ми донесе

най-голямата

печалба в живота

Но и успяхме да пуснем още в ония времена “Куин”, “Дюран-Дюран”, Уитни Хюстън, унгарската група “Локомотив ГТ” и др. нехаресвани от властта.

“Отношението към грамофонната плоча за мен е като към любима жена. Вземаш плочата, разглеждаш я,/срещаш момичето, ухажваш го/, изваждаш плочата, помирисваш я, ухае на прясно,/ като усещане за жена/ четеш вътре текстове, /сякаш четеш душата ѝ/ внимателно слагаш плочата на грамофона и спускаш вилката... И плочата започва да се върти и плавно да се полюшква като женски бедра... А това МР3, в което някой вкарал 1000 парчета, за мен е бездушна работа.”

Спространов издава, че за 75-ата му годишнина догодина ще излезе юбилеен албум. “Почти всички български композитори и певци ми подариха песните си, които ще влязат в него. Това ще е специална CD колекция “Стоте най-любими български песни на Томата” с книга за моите приключения в музиката.”