Австрийският писател Петер Хандке спечели Нобелова награда за литература за 2019 г.

Наградата му е присъдена за “въздействащо творчество, което с езикова изобретателност изследва периферията и спецификите на човешкия опит”, обоснова се шведската академия.

Олга Токарчук, считана за една от най-даровитите романистки от нейното поколение в Полша, пък получи “Нобел” за 2018 г.

Защо има и втори “Нобел” за литература тази година?

Академията е с нов състав и въвежда промени, след като съпругът на неин член беше уличен в изнасилване и продажба на вътрешна информация за наградите. Заради този скандал миналата година не беше присъдено отличието.

Петер Хандке и Олга Токарчук получават по 9 милиона крони (832 459 евро) и световна слава. И двамата автори са познати на българските читатели.

Кой кой е

Пиесите на Петер Хандке се играят в наши театри

Комитетът му прости, че е

защитавал Слободан Милошевич

Петер Хандке е роден през 1942 г. в Австрия от майка от словенското малцинство и баща - германски войник, с когото се запознава десетилетия по-късно. Отгледан е от втория съпруг на майка си и носи неговата фамилия. Отказва се от обучението си по право в Грац след публикуването на дебютния му роман “Стършелите”.

И книгата, и първата му пиеса “Обругаване на публиката”, в която актьорите обиждат посетителите, оставят следа в литературната сцена. Творчеството му в многобройни жанрове го прави един от най-влиятелните следвоенни писатели и сценаристи в Европа.

Хандке е работил с Вим Вендерс по неговия филм “Криле на желанието”. Писателят обаче е бил остро критикуван заради защитата си на Сърбия и Слободан Милошевич. Заради това няколко международни награди са му отказани или отнети. Но явно вече му е простено...

Негова конкуренция според Би Би Си са били канадката Маргарет Атууд (автор на “Приказката на слугинята”), канадката Ан Карсън и руската романистка Людмила Улицка.

У нас благодарение на преводача Владко Мурдаров са добре познати неговите пиеси - издадени са в два тома. Някои от тях се играят с успех на наша сцена, а негов голям фен е режисьорът Веселин Димов, който ги поставя. Под печат е приказната книга на Петер Хандке “Луси в гората с онези неща”, която той пише за 8-годишното си дете.

“Хандке е изключително продуктивен и политически ангажиран, а както може би сте забелязали, напоследък Шведската академия обръща внимание на позициите на номинираните. Отделно от това той е изключително откровен в текстовете си. В началото езикът му е авангарден, но постепенно се връща към класическия изказ, а езикът му е много богат”, споделя преводачът Мурдаров.

Ексклузивно за читателите на “24 часа” Владко Мурдаров предостави кратък откъс от книгата “Луси в гората с онези неща”, за да усетим “на вкус” защо Петер Хандке получи Нобелова награда.

“В действителност Луси се казваше по друг начин. Но тя не искаше да се казва така, както наистина се казваше. Искаше да се казва Теодора, Аурора, Рената, Йелена или, само като пример, Луси. И така в тази история сега тя се казва Луси. В действителност Луси беше само на седем години. Но за историята, която тя преживя, трябваше да бъде малко по-голяма. И заради това в началото на тази история тя току-що беше отпразнувала десетия си рожден ден. В действителност Луси имаше кестеняви коси и сиви очи. Но тя предпочиташе да бъде чернокоса и зеленоока. И така - и така - и така ще бъде в тази история...

И кога най-накрая ще дойде историята? За какво става въпрос тук? Започнете, моля. И край на дългите изречения. Никога повече дълги изречения. Никъде повече.

И разказаното дотук също беше историята. А за онова, което следва, подхождат и без това почти само кратки изречения. Да се надяваме. Защото човек не може никога да знае. Никоя история не може да бъде предварително планирана. Слава богу. И никоя история не се разказва сама. За съжаление”.

Ценителите у нас четат Олга Токарчук от 15 г.

57-годишната писателка критикува

правителството в Полша

Носителката на Нобелова награда за литература за 2018 г. Олга Токарчук е смятана за една от най-даровитите романистки от нейното поколение в Полша, предава Франс прес. Наградата е присъдена за “повествователното въображение, което с енциклопедична страст представя преминаването на границите като форма на живот”, обоснова се шведската академия.

Писателката увлича читателя в търсенето на истината в пъстроцветни вселени, смесвайки с тънко чувство реалност и метафизика. Ангажирана политически в лявото пространство, еколог, вегетарианка, 57-годишната писателка с характерна раста прическа не се колебае да критикува сегашното полско правителство с консервативни и националистически възгледи, съставено от партията “Право и справедливост”.

Родена на 29 януари 1962 г. в Сулехов в семейство на преподаватели, тя е автор на дузина произведения. Притежава диплома по психология от университета във Варшава и се интересува от трудовете на Карл Юнг. Известно време работи като психотерапевт и прави първите си литературни опити.

След успеха на първите ѝ книги Токарчук се посвещава изцяло на литературата и се установява в селцето Краянув в Судетите. Днес творбите ѝ са бестселъри в Полша, преведени са на 25 езика. Някои от произведенията й са екранизирани.

Творчеството на Токарчук е изключително разнообразно. То варира от философския разказ като “Зелените деца” (2016) през криминалния роман, екологично ангажиран и с метафизичен привкус, като “Карай плуга си през костите на мъртвите” (2009) - издаден и у нас, до историческия роман с обем 900 страници, какъвто е “Книгите на Яков”.

В поетичния свят на авторката реалността се смесва с ирационалното. Нейната вселена е в непрекъснато движение, без опорна точка, с герои, чиито биографии и характери се преплитат. Като в гигантски пъзел всички тези съставки образуват едно прекрасно голямо платно. И всичко това - разказано с богат, точен и поетичен език, изкушен от детайлите. “Олга е мистик, който непрекъснато търси истината, която може да бъде достигната единствено в движение, при прекрачване на границите. Всички сковани форми, институции, изрази са равносилни на смърт”, обяснява пред Франс прес една от приятелките на Токарчук - Кинга Дунин, писателка и литературен критик.

Олга сама се описва като човек без биография. “Не притежавам ясна биография, която да мога да разкажа по интересен начин. Аз съм съставена от онези герои, изскочили от въображението ми. На практика съм тяхна съставка и така биографията ми набъбва в различни посоки”, сподели авторката пред полския Институт на книгата.

Писателката гостува у нас, след като за нашата публика я открива издателката Весела Люцканова преди 15 г. Прочита неин разказ и е категорична, че ще я издава. Преводачката Силвия Борисова, която също се е сближила с Олга, я описва като обаятелен и чаровен човек. Щом научава за нобела, тя се разплаква и споделя, че усеща радост и гордост, любов и огромна отговорност да е неин преводач. Вече е превела и предстои да излязат “Изгубена душа” - една полудетска приказка, и сборник с разкази на нобеловата лауреатка. Съобщението за наградата заварва Олга, докато пътува на магистрала в Германия. Първите ѝ думи са: “Когато научих, просто се наложи да спра. Шведската академия е оценила литературата на Централна Европа?! Ще се държим”, цитира я полската преса. (24часа)